Определение № 1427 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 900/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Обжалвано е протоколно определение № 60/30.01.2025г. по гр.д. № 4631/2024г., с което ВКС е оставил без разглеждане жалбата на М. Т. М. срещу решение № 1394/12.09.2024г. на Висшия адвокатски съвет за оставяне без разглеждане жалба срещу разпореждане на председателя на САК за заличаване на вписването на жалбоподателя като адвокатски сътрудник в регистъра на адвокатските сътрудници. Определението се обжалва от М. М. с доводи, които се свеждат до нарушение на задължението на съда по чл. 2 ГПК и до неправилно тълкуване на чл. 134, ал. 1 КРБ. Отправя се и искане за спиране на производството по настоящото дело и сезиране на Конституционния съд на РБ във връзка с противоконституционност на ЗА, изразяваша се в дискриминационно третиране на различните правни субекти. Ответникът по жалбата Висш адвокатски съвет възразява, че жалбата е неоснователна. За да постанови обжалвания акт, предходния състав на Върховния касационен съд е приел, че решенията на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол от ВКС само в изрично предвидени в закона случаи като останалите, какъвто се явява и настоящият, не подлежат на съдебен контрол. Посочил е, че в законодателството липсва обща възможност за обжалване на всички решения, респ. мълчаливи откази на ВАдвС, което разрешение произтича от характера на адвокатурата като свободна и независима организация съгласно чл. 134, ал. 1 КРБ. При тези данни, настоящият състав намира, че определението е правилно. Законът за адвокатурата урежда изчерпателно хипотезите, в които актовете на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол като принципът, залегнал в основата на това законодателно разрешение е по-пълната защита на възможностите за упражняване на адвокатската професия. Решението за отписване на адвокатски сътрудник не попада в сочената категория обжалваеми актове по съображения, че не въздейства и не препятства възможността за упражняване на адвокатската професия. Допълнителен аргумент зка се извежда и от сравнителния анализ на чл. 20, ал. 3 и чл. 21 ЗА. Докато първата разпоредба урежда ред за обжалване на решението и на мълчаливия отказ за вписване на младши адвокат, изрично препращайки към чл. 7 ЗА, втората разпоредба не предвижда такава възможност. Обяснението за различния подход на законодателя е в естеството, функциите и ролята на адвокатския сътрудник. Той подпомага начзаничилия го по трудов договор адвокат, а не упражнява адвокатската професия. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 2 ГПК и неправилно тълкуване на чл. 134, ал. 1 КРБ. Чл. 2 ГПК урежда задължението на съда да разгледа всяка подадена молба за защита и съдействие. Разпоредбата има своето конституционно основание – чл. 56 и чл. 117, ал. 1 КРБ. Възможни са и законови ограничения, стига те да имат също своето конституционно основание. Случаят е точно такъв, тъй като ограничението произтича от чл. 134, ал. 1 от КРБ. Съдебният контрол по отношение на всяко едно решение на Висшия адвокатски съвет би довело до недопустимо вмешателство в оперативната самостоятелност и организация на Адвокатурата. По тези съображения, настоящият състав на ВКС не съзира и дискриминационно третиране, което да обоснове задължение да сезира Конституционния съд на РБ.