Определение № 239 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2431/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Куалита“ ООД срещу решение № 317 от 24.06.2022г. по в.т.д. № 221/2022г. на Апелативен съд – Пловдив. С въззивното решение е отменено изцяло решение № 14 от 08.01.2022г. по т.д. № 402/2021г. на Окръжен съд – Пловдив и са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу касатора искове за установяване като дължими на електроразпределителното дружество на вземания за сумата от 37 349. 86 лева, стойност на допълнително начислена електрическа енергия при неизмерване, неправилно или неточно измерване на количество електроенергия за периода от 12.07.2020г. до 08.01.2021г., за което е била издадена фактура № [ЕГН]/18.02.2021г., ведно със сумата от 394. 25 лева, обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 02.03.2021г. до 08.04.2021г. както и законна лихва върху главницата от 09.04.2021г. до окончателното плащане, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение № 3510 от 13.04.2021г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5953/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Касаторът намира въззивното решение неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Според изложеното в жалбата не е предвидено право на мрежовия оператор да получава коя да е стойност на коя да е извършена от него мрежова услуга пряко от краен клиент при Общи условия. Липсва и законова регулация краен клиент да възстановява технологична загуба на мрежовия оператор. Твърдяната конкретна технологична загуба е недоказана по делото. Трябвало е да се докаже главно и пряко, че кабелът е свързан с инсталацията вътре в имота в обекта на касатора. Същевременно ПИКЕЕ сочи като ползвател на мрежата, съгласно определението по т. 41а от ДР на ЗЕ, снабдителното дружество, а не крайния клиент. Налице е нормативно противоречие относно това кой субект има право да извършва корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия. Съответно на чл. 15, ал. 3 от ЗНА правораздавателният орган трябва да приложи акт от по-висока степен. В случая като се приложи нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, съответно чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ следва да се приеме, че липсва материалноправна легитимация на електроразпределителното дружество да претендира процесната сума.

Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, с отхвърляне на предявените от „Електроразпределение Юг“ ЕАД искове.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият въззивен състав се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1.Разпределителното предприятие или снабдителното предприятие е носител (субект) на правото по отношение на потребителя да получи цена на доставена, но неизмерена електрическа енергия, чието количество е изчислено по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ?

Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с приетото в решение № 97 от 28.07.2015г. по т.д. № 877/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 115 от 20.05.2015г. по гр.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 19 от 21.02.2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 228 от 10.09.2012г. по гр.д. № 311/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 487 от 29.11.2012г. по гр.д. № 1750/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др., съгласно които крайният снабдител на електрическа енергия коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребена енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.

2. От кого има право да получи операторът на електроразпределителната мрежа сумата за начислената електрическа енергия в резултат на извършената корекция?

Касаторът счита, че решение № 115 от 17.06.2022г. по гр.д. № 3817/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о., на което се е позовал въззивният съд, е непълно в отговора си на поставения въпрос. В решението не е изяснено защо съдът приема, че законодателят в ПИКЕЕ е имал предвид крайния клиент при посочване на субекта на фактуриране, а в ПИКЕЕ е посочен като субект ползвателят на мрежата.

Касаторът намира въззивното решение недопустимо и очевидно неправилно. Решението е постановено в противоречие с материалния закон (чл. 89, т.6, чл. 93, ал. 2, т. 6, чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ и чл. 51, ал. 1, чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ), при процесуални нарушения (липса на мотиви и необсъждане на доказателствата) и поради това е необосновано.

От насрещната страна по жалбата „Електроразпределение Юг“ ЕАД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявените от „Електроразпределение Юг“ ЕАД установителни искове, въззивният съд е приел, че дружеството е оператор на електроразпределителната мрежа съгласно чл. 88 от ЗЕ - осъществява разпределение на електрическа енергия и отговаря за функционирането на електроразпределителната мрежа, за нейната поддръжка, както и за развитието й на дадена територия като собственик. На 08.01.2021г., по реда на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.), е била извършена проверка на обект с ИТН 1663234 в [населено място], с титуляр на партидата касаторът, с клиентски номер [ЕГН], при което е било установено, че към захранващия кабел на сградата на адреса, преди монтирания електромер, е присъединен трижилен алуминиев кабел 35 мм2 и консумираната електрическа енергия не се отчита. Съставен е бил констативен протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване с № 613051/08.01.2021г. Съгласно справка за коригиране на сметката на електроенергия към констативния протокол, е било начислено допълнително количество електрическа енергия от 191963 кWh, на стойност 37 349. 86 лева, въз основа на определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД за период от 180 дни, съгласно чл. 56, ал. 3 от ПИККЕ, за което е била издадена данъчна фактура. Според посоченото във въззивното решение обстоятелствата са били потвърдени от изслушана електротехническа експертиза и разпит на свидетели, като констатациите по протокола от 08.01.2021г. не са били оборени. От въззивния съд е била потвърдена материалноправната легитимация на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в качеството му на оператор на електроразпределителна мрежа, да начисли допълнително количество електрическа енергия да обекта на касатора в хипотеза на чл. 56 от ПИКЕЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Задължението на касатора да заплати на електроразпределителното дружество допълнително начислената електроенергия при условията на ПИКЕЕ е в качеството му на потребител на енергийни услуги по смисъла на т. 41б, б.“а“ от ДР на ЗЕ. Без значение е, че снабдяването с електрическа енергия се е извършвало от „ЕВН България Електроснабдяване“ АД в качеството на краен снабдител на крайните клиенти, какъвто се явява и касаторът. Също съгласно въззивното решение касаторът дължи и обезщетение за забавено плащане от 02.03.2021г., като до 08.04.2021г., датата преди датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 394. 25 лева.

С оглед тези установени обстоятелства първият поставен от касатора въпрос, при възприетото от въззивния съд, че дружеството „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в качеството му на оператор на електроразпределителна мрежа, е материалноправно легитимирано да начисли допълнително количество електрическа енергия на обекта на касатора в хипотеза на чл. 56 от ПИКЕЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, е значим за изхода на спора, но по отношение на него не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд.

Изричен отговор на въпроса е даден в решение № 115 от 17.06.2022г. по гр.д. № 3817/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 153 от 29.06.2022г. по гр.д. № 2999/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др., съгласно които разпоредбите на чл. 50-56 от действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. По силата на чл. 86, ал. 3, т. 2 от ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50-56 от ПИКЕЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б.“а“ от ДР на ЗЕ. Решенията на състави на Върховния касационен съд, на които се позовава касаторът в изложението си, са практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, но решенията касаят корекции по констативни протоколи, съставени преди влизане в сила на действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.), при което тези решения се явяват неотносими по делото.

Вторият от формулираните от касатора въпроси също е правен въпрос от значение за изхода на конкретния правен спор, но отново не удовлетворява допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. По същество във връзка с въпроса касаторът не сочи съдебна практика, на която възивното решение да противоречи, а посочва, че решение № 115 от 17.06.2022г. по гр.д. № 3817/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о. е непълно в отговора си от кого операторът на електроразпределителната мрежа има право да получи сумата по извършената корекция. Решението по гр.д. № 3817/2021г. обаче съдържа отговор на въпроса - крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ. В този смисъл е постановил решението си и въззивният съд.

Неоснователно е оплакването на касатора, че въззивното решение е недопустимо. Съдът се е произнесъл по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, след издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Неоснователно е и твърдението на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, изр. 3 от ГПК.

Очевидната неправилност на въззивното решение е самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, за което касационният съд следи служебно като израз на обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване. Това основание е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, свързани с частния интерес на страните от разрешаването на правния спор. Понятието „очевидна неправилност“ е във връзка с изчерпателно посочените основания за касационно обжалване и отмяна по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, като конкретното му тълкуване е предоставено на Върховния касационен съд. В този смисъл е възприетото в Решение № 15 от 06.11.2018г. по к.д. № 10/2018г. на Конституционния съд.

В практиката си, най-общо, Върховният касационен съд определя очевидната неправилност като неправилност на въззивното решение, която може да бъде изведена от неговите мотиви, при пороци на решението, при които са накърнени основните принципи на гражданския процес, така че не е постигната основната цел на правораздаването - да е справедливо, при което и касационната жалба трябва да бъде селектирана и разгледана.

При неправилност поради нарушение на материалния закон трябва да се касае за нарушение на императивна правна норма, приложение на правна норма в нейния обратен, противоположен смисъл, приложение на несъществуваща или отменена правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, с което е нарушен принципът на законност по чл. 5 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1 от Конституцията. При неправилност поради необоснованост трябва да е налице нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи, с което да е нарушен принципът за установяване на истината по чл. 10 от ГПК, вр. чл. 121, ал. 2 от Конституцията. При неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила трябва са нарушени посочените в чл. 5 - чл. 13 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 121 от Конституцията принципи и изисквания към правораздаването като справедливо, приемано в практиката на Върховния касационен съд като пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността и др.

По настоящото дело не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради негова очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като липсва вероятност то да страда от посочените пороци, поради които да е неправилно. Касаторът прави оплаквания за неправилно приложение на материалния закон (ЗЕ и ПИКЕЕ) и необсъждане на обстоятелствата и доказателствата по делото от въззивния съд, поради което решението е необосновано, но тези обстоятелства не могат да обосноват квалифицирана неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. чл. 280, ал. 2, изр. 3 от ГПК, така както тя е определена по-горе, въз основа на практиката на Върховния касационен съд.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив.

С подадения отговор на касационната жалба „Електроразпределение Юг“ ЕАД е поискало присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, такива разноски в касационното производство следва да бъдат присъдени - 100 лева.

Воден от горното съдът