Определение № 575 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1360/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 61/14.12.2021 г. по гр. д. № 196/2021 г., с което Кюстендилският окръжен съд, отменяйки решение № 260295/21.12.2020 г. по гр. д. № 1708/2020 г. на Кюстендилския районен съд, на основание чл. 128 СК е определил режим на лични отношения между М. Н. Д., Д. И. Д. и тяхната внучка Й. И. Д., родена през 2017 г. Решението се обжалва от М. Д. и Д. Д., баба и дядо на детето Й. Д., с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност на постановеното въззивно решение по въпросите: 1) Допустимо ли е да се намали/ограничи или да се изключи изцяло определянето на режим на лични контакти на баба и дядо на основание чл. 128 СК с малолетното дете, при условие, че родителят, имащ право на режим на лични контакти с детето, осигурява възможност за контакти на своите родители с тяхното внуче, през времето, когато същият ползва режим на лични отношения с детето, определен с влязло в сила решение ?; 2) Допустимо ли е при определяне на режим на лични отношение по чл. 128 СК, съдът да определи същият да бъде без приспиване на основание установена по делото значителна отдалеченост на местоживеенето на детето от местоживеенето бабата и дядото ? и 3) При определяне интереса на детето като водещ критерий във всеки случай при определяне на режим на лични отношения между дете и неговите баба и дядо обвързан ли е съдът със заявените от детето желания, чувства и емоции ? Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – обосновават с довод, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с конкретни решения на Върховния касационен съд. По същество се оплакват, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, евентуално – неправилно като постановено в нарушение на чл. 128 СК. Претендират разноски. Ответницата по молбата Н. В. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски. От ответника по молбата И. Д. Д. не е постъпил писмен отговор. Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет – арг. от чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена от легитимирана страна – касатори са бабата и дядото на детето, ищци по молбата по чл. 128 СК, при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения: С молбата по чл. 128 СК пред съда се поставя въпрос за определяне режим на лични контакти на бабата и/или дядото на детето с техния внук, а съдът го решава, зачитайки висшия (най-добър) интерес на детето в производство по спорна съдебна администрация, прилагайки съответно правилата на исковото производство, по което надлежен ответник е родителят на детето, оспорил правото на рождените баба и дядо на такъв контакт. Конкретните мерки за провеждането на тези контакти, които съдът определя с позитивното решение по чл. 128 СК, не зависят от конкретното искане (петитум) в исковата молба, включително и от оплакванията във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, а при постановяването им съдът следи (провежда) интересът на детето, включително служебно. Такава е установената съдебна практика, на която е основана и т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, а обжалваното решение ѝ съответства. Въззивният съд е преценил, че интересът на детето Й. Д., родена през 2017 г., налага М. Д. и Д. Д., негови баба и дядо, да вземат внучката всяка четвърта събота от месеца във времето от 12 часа до 17 часа от адреса на нейната майка на територията на [община]. Дали приетото действително съответства на най-добрия интерес на детето, в настоящото производство по селектиране на касационната жалба не може да се провери, но изложеното е достатъчно да изключи допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по първия повдигнат въпрос. Решение № 249/06.01.2020 г. по гр. д. № 351/2019 г. на Върховния касационен съд, IV-то ГО, Решение № 18/20.05.2020 г. по гр. д. № 2541/2019 г. на Върховния касационен съд, IV-то ГО, Решение № 672/18.10.2010 г. по гр. д. № 910/2010 г. на Върховния касационен съд, IV-то ГО и Решение № 140/10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на Върховния касационен съд, III-то ГО, на които касаторите се позовават, са разгледани принципни въпроси по приложението на чл. 128 СК, а чрез тях не установява и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. В своята практика Върховният касационен съд приема, че конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на обучение и почивка на детето (напр. решение № 291/28.01.2020 г. по гр. д. № 865/2019 г. на ВКС, IV-то ГО), а от нея следва, че конкретният режим по чл. 128 СК следва да бъде съобразен и с обстоятелството, че местоживеенето на родителите и бабата и дядото на детето е в различни населени места. Обжалваното решение не противоречи на тази практика, нито на константната на Върховния касационен съд, която установява задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи на страните в производството по чл. 128 СК, без значение на конкретните оплаквания в жалбата, когато те обосновават или отричат интереса на детето да контактува със своите баба и/или дядо, включително като обсъди събраните доказателства за релевантните факти, с които страните ги обосновават. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че интересът на детето Й. изисква то да общува със своите баба и дядо по бащина линия, като това общуване няма да препятства нормалното му възпитание и развитие, а напротив - ще е полезно за изграждането на собствената идентичност и на чувството за родова и семейна принадлежност на детето. Възприел е довода на ищците, че желанията на детето са релевантни, както е записано и в приетите по делото социални доклади, но въззивният съд е приел, че е в интерес на детето да има контакт със своите баба и дядо, които имат право да вземат и връщат своята внучка на адреса на майката в всяка четвърта събота от месеца във времето от 12 часа до 17 часа от адреса на нейната майка на територията на [община]. Въззивният съд е съобразил и изричното изявление на ищците, че желаят контактите да са без преспиване, което с оглед разстоянието между [населено място] и [населено място], не би било целесъобразно да бъде осъществено в рамките на един цял уикенд, в който детето да пътува, при положение, че всеки първи и трети уикенд от месеца то ще пътува до [населено място], за да бъде осъществен режима на лични отношения с бащата, определен с решението за развода на родителите. По отношение на десетте последователни дни, които детето ще прекарва при баба си и дядо си през лятото, е прието напълно да съответства на интереса на детето, което има правото да прекарва и 20 дни с бащата. Възивният съд е добавил, че отделянето от обичайната семейна среда и от майката за по - продължителен период не би се отразило благоприятно върху детото, при все възможността да пребивава в морския град, обгрижвано от най-близки хора. Следователно макар че по третия материалноправен въпрос да е осъществена предпоставката по чл. 280, ал. 1 ГПК, по него е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход и по аргумент от обратното от чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касаторите остават направените разноски пред Върховния касационен съд. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК те следва да репарират извършените от ответника по касация Д., които се изразяват в уговорения и заплатен адвокатски хонорар за представителството пред касационната инстанция. Отговорността за разноските е деликтна, а касаторите следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД). При тези мотиви, съдът