Определение № 4467 от 08.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 458/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 1245 от 08.11.2023г., постановено по въззивно гр.д.№ 665/2023г. на Софийския апелативен съд, ГО, е потвърдено решение № 263262 от 07.11.2022г. по гр.д. № 13942/2020г. на Софийския градски съд, ГО, 12 състав, с което на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве” АД е осъдено да плати на ищцата сумата 21 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 18.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2020г. до окончателното плащане и искът е отхвърлен за разликата над 21 000 лева до претендираните 40 000 лева. Касационна жалба е подадена от А. Ж. П., чрез пълномощника адв.С. Н., срещу решението на САС в отхвърлителната му част. Касаторът поддържа противоречие на решението в тази част с материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Иска отмяната му и постановяване на решение, с което предявеният иск за обезщетяване на неимуществените вреди бъде уважен в претендирания размер. Решението на САС, като необжалвано от страните е влязло в сила в частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да плати на ищцата сумата 21 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.10.2020г. до окончателното плащане. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставят се въпроси, уточнени от касационната инстанция, съгласно правомощията, дадени в ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС: Относно приложението на принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат на деликт, в хипотезата на предявен пряк иск против застраховател по застраховка ГО. По така поставения въпрос, според касатора, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с указанията, дадени в т.11 от ППВС №4/1968г. и с практиката на ВКС. В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве” АД, чрез юрк.И. С., изразява становище за липса на предпоставките за допускане до касационен контрол на обжалваното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Конституираното в производството „ДЗИ Общо застраховане” АД- трето лице–помагач на страната на ответника, не изразява становище. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Разгледан е пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ, предявен против застрахователно дружество, за присъждане на ищцата на обезщетение за неимуществени вреди в размер 40 000 лева, причинени й при ПТП на 18.06.2020г. Първоинстанционният съд е намерил иска за частично основателен; приел е, че справедливото обезщетение, дължимо на пострадалата е в размер 30 000 лева и е намалил същото с 30% предвид счетеното за основателно възражение на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която пътувала без поставен предпазен колан. В резултат на това съдът е присъдил 21 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.10.2020г. до окончателното плащане. Въззивни жалби против решението са подали и двете насрещни страни в производството-ищецът в отхвърлителните му части, а ответникът в частта, с която е осъден да плати на пострадалата сума над 11 000 лева до присъдените 21 000 лева. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която застрахователят е осъден да плати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер 11 000 лева. Именно, поради влизането му в сила в тази част, въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ-наличие на валидно сключена с ответника застраховка ГО, в рамките на действието на която е настъпило застрахователно събитие - ПТП на 18.06.2020г. на АМ „Тракия“, в резултат на което на ищцата са причинени телесни увреждания; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; вината на прекия извършител. Въззивният съд е посочил, че установеният в първоинстанционното производство механизъм на настъпване на инцидента е безспорно установен - на 18.06.2020г., около 18,20 часа на автомагистрала „Тракия” около 120 км преди 8-ми км в посока вход - [населено място], л.а.„Тойота Авенсис”, управляван от К. Н. П. (ГО на когото е застрахована при ответника) реализира ПТП със спрелия (аварийно от друго ПТП) на платното за движение л.а.„Сеат”, като от удара л.а.„Тойота” се отклонява и се удря в спрелия в аварийната лента л.а. „Ауди”, при което са причинени материални щети и на трите МПС и са пострадали пътуващите в л.а. „Тойота” сред които и ищцата А. П.. Приел е, че спорните въпроси, очертани от оплакванията във въззивните жалби са относно размера на дължимото обезщетение и съпричинила ли е пострадалата настъпването на вредоносния резултат, пътувайки без поставен предпазен колан. Съобразявайки изводите от заключението на КСМАТЕ съдът е приел, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила счупване на костите на носа с разместване и кървене от лявата ноздра; разкъсноконтузна рана на гърба на носа и двуглезенно счупване на лявата подбедрица; фрактурата и раната на носа са лекувани чрез предна тампонада на лявата ноздра за спиране на кръвотечението и хирургична обработка и зашиване на раната; счупването на подбедрицата е наместено и е поставена гипсова имобилизация; в периода на лечение пострадалата е търпяла болки и страдания-за увреждането на носа, продължителността на болките била около месец, първите две седмици те били с по-голям интензитет; по отношение на счупването на лявата подбедрица, болките били за период около 4 месеца, като пред първите два месеца-с по-интензивен характер. Експертите не са установили, настъпили усложнения, вследствие на получените травми. Според въззивния съд обсъдените обстоятелства, продължителността на периода през който са търпени болките и страданията, възрастта на пострадалата, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – юни 2020г., лимитите на отговорност, както и формираната съдебна практика за подобни случаи, води до извод, че сумата 30 000 лева справедливо ще обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди. По въпроса за съпричиняването, въззивният съд се е позовал на приетата експертиза, в автотехническата й част, според която пострадалата е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан и това е допринесло за настъпване на вредите. Позовал се е на категоричния извод на експертите, че ако е бил налице правилно поставен колан, ищцата е нямало да получи наранявания в областта на лицето и носа. Според съда именно с това си поведение пострадалата съзнателно се е поставила в риск и е допринесъла за настъпване на вредоносния резултат, като приносът е определил на 30 %. С оглед възприетия принос, въззивната инстанция е редуцирала определеното обезщетение до 21 000 лева и до тази сума е счела иска по чл. 432, ал.1 КЗ за основателен. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на атакуваното решение в обжалваната част до касационен контрол по следните съображенния: Въпросите относно приложението на чл. 52 ЗЗД са значими за делото, доколкото при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд се е ръководил от принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. По отношение на тези въпроси не е изпълнено допълнителното изискване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като разрешаването им от съда е в пълно съответствие със задължителната многобройна съдебна практика. Видно от мотивите на решението, при определяне размера обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на чл.52 ЗЗД-характера и броя на причинените увреждания; продължителността и интензитета на търпените болки и страдания; вида на проведеното лечение; продължителността на възстановителния период и свързаните със същия неудобства от битов характер; липсата на усложнения и негативно отражение на инцидента върху живота на пострадалата. Съобразил е и общественото разбиране за справедливост към датата на настъпването на вредата, отчитайки конкретните икономически условия в страната, ориентир за което са съответните нива на застрахователно покритие. Въззивният съд е счел, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца при ПТП неимуществени вреди е в размер 30 000 лева. Частичното отхвърляне на иска по чл.432, ал.1 КЗ не е резултат от неправилна преценка на обстоятелствата, относими към определяне размера на обезщетението, а е обусловено и от извода на съда, че пострадалата е съпричинила настъпването на вредоносния резултат с 30%. При този изход на делото разноски на касаторката - ищца не се дължат. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да плати на ответника по касация ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве” АД, представляван от юрисконсулт в производството по чл. 288 ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер 360 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО