Определение № 402 от 09.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2189/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. М., действащ чрез законния си представител А. М. Т., подадена от процесуален пълномощник, против решение № 1202 от 21.05.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5347/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав. Решението се обжалва в частта, с която е потвърдено решение от 05.07.2018 г. по гр. д. № 7833/2017 г. по описа на Софийския градски съд, I ГО, 13 състав за разликата над 6 000 лв. до 26 000 лв., в която предявеният против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД иск по чл.288 ал.1 т.2 б.А КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.03.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2015 г. до окончателното му изплащане, е отхвърлен. В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано, за което се развиват подробни съображения. Моли се същото да бъде отменено като неправилно и допълнително да бъдат присъдени още 20 000 лв., до достигане на справедливия размер на обезщетението от общо 42 000 лв. Претендират се лихви и разноски. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1/ Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока; 2/ При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, интензитета на търпените душевни болки; 3/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси. По всички въпроси се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съответно посочена. Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор с срока по чл.287 ГПК изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жабата. Претендира разноски. Третото лице – помагач не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок за обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Спорни пред въззивната инстанция са били въпросите за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото ПТП и допринесъл ли е и в каква степен ищецът за настъпване на инцидента. Съдът е приел, че в резултат на настъпилото на 20.03.2014 г. ПТП пострадалото дете е получило фисура на черния дроб с дължина 17 см в десния дял на черния дроб и хемоперитонеум /наличие на кръв в коремната кухина/ - 600 мл. Наличието на кръв в коремната кухина, което е пряко следствие от нараняването на черния дроб и то в значително количество за възрастта на детето, е довело до разстройство за здравето, временно опасно за живота. Причинените телесни увреждания са част от фактическия състав за деянието, за което е осъден с решение по чл. 78а от НК делинквентът Я. Г. Г., конституиран по делото като трето лице – помагач на страната на ответника. Ha 21.03.2014 г. ищецът е опериран по спешност, като е установено, че кървенето на фисурата е спряло, както и че липсва засягане на големи чернодробни съдове и жлъчни пътища. Следоперативният период е протекъл гладко, пасажът е възстановен. Проведено е медикаментозно лечение с антибиотиик, кръвопреливане, биопродукти, кръвоспиращи препарати. Детето е изписано на 31.03.2014 г. клинично здраво. От контролната ехография преди изписването се установява, че черният дроб е с проследими контури, нехомогенна хиперехогенна структура в десен чернодробен дял, неразширени жлъчни пътища. Вещото лице подчертава, че черният дроб е с големи регенеративни възможности и при нормално протекъл следоперативен период, както е в случая, пълното възстановяване е до 2-3 месеца. За период от три месеца детето е търпяло болки, като през първия месец те са били по-интензивни. Съдът е обсъдил показанията на майката на ищеца, че непосредствено след ПТП той бил в безсъзнание, с глътнат език и кръв по главата. Лежал около 10 дни в болница, изпитвал болки около 6 месеца след травмата и сега понякога изпитва такива в областта на корема. Психиката му се променила, станал нервен и агресивен. Показанията са преценявани, доколкото не противоречат на приетите медицински документи и заключението на вещото лице. Посочено е, че от фиша за спешна медицинска помощ не се установява детето да е било в безсъзнание. Работната диагноза, описана във фиша, е контузия на главата, съмнение за мозъчно сътресение, контузия на корема. Мозъчното сътресение не е потвърдено в листа за преглед на пациент в Спешно отделение, но е описана генерализирана контузия на тялото: глава-корем и детето е насочено към детска хирургия, където е извършена описаната по-горе операция. От медицинско свидетелство от 31.03.2014 г. на МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ е видно, че на ищеца е бил предписан домашен режим от десет дни, през които да не посещава училище. Съдът е посочил, че не са ангажирани надлежни доказателства за наличието на променена психика, нервност и агресивност след инцидента. Съдът в заключение е приел, че уврежданията, получени при произшествието, представлявайки временна опасност за живота, са тежки, но са преодолени, без данни за остатъчни последствия. За определяне размера на конкретното обезщетение съдът е съобразил също вида и тежестта на получените травми - контузия на главата и корема, състоянието на черния дроб, наложило оперативна интервенция по спешност, болничния престой от десет дни, домашния престой също от десет дни, търпените болки и възстановителния период от два-три месеца, датата на събитието – 20.03.2014 г. /с оглед икономическите условия/, възрастта на пострадалия – 7 години, въз основа на които обстоятелства е намерил, че обезщетението, определено от първата инстанция в размер на 22 000 лв., е адекватно и справедливо, с оглед претърпените от ищеца неимуществени вреди. На следващо място съдът е приел, че не е доказан принос на детето за настъпване на пътния инцидент, с оглед разположението му на пътното платно, поради което му се дължи обезщетение в така посочения размер. След спадане на платената извънсъдебно сума от 16 000 лв. и присъдената с първоинстанционното решение сума от 1 600 лв., на ищеца е присъдено допълнително обезщетение от 4 400 лв., ведно със законната лихва върху него, считано от 25.11.2015 г. до окончателното му плащане. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Формулираните правни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, поради което не се установява допълнително поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за достъп до касация. По първия процесуалноправен въпрос следва да се посочи, че въззивният съд е изложил достатъчно мотиви за причините да определи обезщетение в приетия от него размер. По материалноправните въпроси не се констатира несъответствие с ППВС № 4/1968 г. при приложението на чл.52 ЗЗД и решенията на ВКС по чл.290 ГПК относно критериите, които формират съдържанието на понятието “справедливост” – видно е, че съдът е съобразил възрастта на детето към момента на ПТП, но също е отчел и пълното възстановяване от травмата на черния дроб, а посочените в исковата молба други негативни последици от инцидента са преценени като недоказани. По-нататък следва да се отбележи, че според трайната практика на ВКС нивата на застрахователно покритие не съставляват самостоятелен критерий при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, а само белег на социално-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, която подлежи на съобразяване. В случая съдът е преценил поотделно и в тяхната съвкупност доказаните по делото конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, от значение за обема на търпяните неимуществени вреди, с които законосъобразно е обосновал размера на обезщетението. Поради липса на основание за допускане на касационно обжалване, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски, а именно – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение