Определение № 763 от 05.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3069/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на „В. Е. –София срещу определение №388/19.06.2014 г. по ч.т.д. 1852/2014 на ВКС, 2-ро т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно определение от 28.10.2013 г. по ч.гр.дело №3875/2012 на САС, с което е отменено определение за допускане на обезпечение на бъдещ иск постановено от първоинстанционния съд по реда на 389 ГПК. Ответникът по частната не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт извън кръга на посочените. Процесуалните разпоредби в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК очертават кръга на актовете срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определение, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че обжалваното определение не попада в категорията на тези актове подлежащи на касационно обжалване, поради неговия непреграждащ развитието на процеса ефект. Съгласно чл.396 ал.2, предложение второ от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежи определението на въззивния съд, само ако с него въззивният съд допусне обезпечение, следователно не и това, с което е отменено обезпечение, допуснатото от първоинстанционния съд.В тази насока е и задължителната практика на ВКС:ТР 1/2010 на ОСГТК на ВКС. От изложеното следва, че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба се явява правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение