Определение № 451 от 12.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 381/2010 г.

ВКСII гражданско отделение12.11.2010 г.

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна жалба вх. Nо 3543/15.09.2008 година, заявена от В. Б. Т. от гр.С. срещу Определение от 07.08.2008 година по ч. гр.д. Nо 372/2008 година на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 21.04.2008 година за прекратяване на исковото производство по гр.д. Nо 1586/2006 година на Дупнишкия районен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. В. Б. Т. от гр.С. обжалва и иска да се отмени Определение от 07.08.2008 година по ч. гр.д. Nо 372/2008 година на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 21.04.2008 година за прекратяване на исковото производство по гр.д. Nо 1586/2006 година на Дупнишкия районен съд. Поддържа се, че обжалваното определението е неправилно,постановено в нарушение на закона. С частната касационна жалба е подадено допълнение и изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, като се поддържа, че по въпросите за допустимостта на ревандикационен иск за защита правото на собственост на възстановена собственост на земеделска земя, при незавършена процедура по реституцията и за необходимостта от индивидуализация на имота според актуалния регулационен статут, предмет на заявения иск по чл. 108 ЗС, като основание за редовност на исковата молба, са налице основания за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК поради противоречивото разрешаване на въпросите и необходимостта от еднаквото и точно прилагане на закона. Цитират се определение Nо 100/ 28.11.2008 г. по гр.д. Nо 4358/2008 г. IV отд. ВКС и са представя Решение от 12.07.1999 година по гр.д. Nо 973/1998 година на РС Д. / без заверка да е влязло в сила/. По подадената частна жалба, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и с оглед на установения обжалваем интерес около 9 000 лв., се явява процесуално допустима. С обжалваното определение, окръжният съд е потвърдил определението на районния съд за прекратяване на съдебното исково производството, образувано по иска на В. Б. Т. срещу Община -гр. С. б. по чл. 108 ЗС за защита правото на собственост на поземлен недвижим имот от 2.7 дка, бивша земеделска земя, по силата на наследяването от нейна майка –Т. К. срещу Общината, която е актувала като държавен имота през 1992 година. За да прекрати делото, районният съд е приел, че след като страната –ищец / при изрично дадените указания/ не представя скица, съобразно актуалният статут на имота, тъй като спорният имот не е отразен по новия РП на гр.С. б., нито се сочи точната индивидуализация с оглед на основанието, на която се поддържа претенцията за собственост, то иска е преждевременно заявен. Касационното обжалване на посоченото определение на втората инстанция не може да бъде допуснато, поради липсата на законовите предпоставки за това. Безспорно постановеното от окрътжния съд определение е от категорията на обжалваемите съдебни актове в чл. 274 ал.3 т.1 ГПК- определения с който е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо по нататъшния ход на делото определение на съдилищата. Касационната инстанция може да провери правилността на такъв съдебен акт само и доколкото жалбоподателят обоснове основанията за селекция, установени с чл. 280 ал.1 т.1, 2 и/или 3 ГПК. Липсата на конкретно формулиран процесуално-правен въпрос, свързан с правните изводи на съда, обусловили изхода на спора, в случая постановеното прекратително определение, и посочването дали произнесеното от решаващия съд по посочения въпрос противоречи на задължителна съдебна практика /т.1/, или се разрешава противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на определена правна норма с цел уеднаквяване на нееднозначната съдебна практика и за развитие на правото, не дава основание на касационния съд да извърши необходимата проверка на предпоставките за допустимост на самото касационно обжалване и съответно, доколкото това обжалване би било допустимо, да се произнесе по същество и по наведените доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. С допълнението към частната си жалба, жалбоподателката е конкретизирала процесуално-правните въпроси ,мотивирали съда за прекратяване на делото, но посочената от нея съдебна практика не сочи на противоречивото им разрешаване, поради което и не може да се приеме, че са преодолени законовите изисквания за селекция. По изложените съображения и на основание 274 ал.3 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

Цитирани разпоредби

6