Определение № 17 от 15.06.2022 г. на ВКС по д. № 5/2022 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Русенският районен съд е повдигнал препирня за подсъдност с Русенския административен съд по иска по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, предявен от „Ориган“ ЕООД, гр. Русе против Агенция по вписванията. Съставът по чл. 135, ал. 4 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: „Ориган“ ЕООД, гр. Русе е предявил иск за сумата от 615 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконен отказ на длъжностно лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Сезираният Русенски административен съд е изпратил делото по подсъдност на Русенския районен съд, като е намерил, че общият съд е компетентен да се произнесе по спора. Позовал се е на разясненията, дадени в Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от гражданската и търговската колегия на ВКС и съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, като е посочил, че то е задължително за съдилищата съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Развил е и съображения, че даденото тълкуване не се отменя с новата алинея 2 на чл. 28 от ЗТРРЮЛНЦ. С нея се разширява обхвата на отговорността на Агенцията като държавна институция за вреди, причинени на граждани и организации, като отговорността се урежда като обективна, при която вината не се доказва. С новата разпоредба не се посочва компетентният да се произнесе по споровете съд, а това означава, че следва да се прецени вида на спорното правоотношение. Действията на длъжностните лица по регистрацията при АВп не са на административни органи или на длъжностни лица по см. на Закона за администрацията, по естеството си дейността им не е административна, отказите за вписванне не са индивидуални административни актове. Приемащият Русенски районен съд от своя страна повдигнал препирня за подсъдност. Изложил съображения, че след новото решение на законодателя със създаване на ал. 2 към чл. 28 ЗТРРЮЛНЦ, разясненията в т. 7 на Тълкувателно постановление 2/2015 г. на ВКС и ВАС са загубили значение и не пораждат действието по чл. 130, ал. 2 ЗС. Изразената от законодателят воля е ясна и недвусмислена - исковете за вреди, причинени на физически или юридически лица от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация, насочени срещу Агенцията по вписванията, пред вид характера на осъществяваната дейност, се разглеждат от административните съдилища, по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Подкрепил е съображенията си с практиката на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС - определение № 12 от 31.01.2018 г. по адм. д. № 71 от 2017 г., определение № 20/29.04.2021 г. на ВКС по гр.д. № 11/2021 г.; определение № 25/27.05.2021 г. на ВКС по гр.д. № 4/2021 г. Петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да се произнесе по иска е административният съд по следните съображения: Съгласно чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел - ЗТРРЮЛНЦ (предишно заглавие Закон за търговския регистър) отговорността за вреди, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица по регистрацията, се реализира по реда на ЗОДОВ. А според чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК (предишна т. 5) исканията за обезщетения за такива вреди са подведомствени на административните съдилища. Доколкото разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ (нова- ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.) е последваща във времето спрямо Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2 от 2014 г. на ВКС и ВАС, постановките на т. 7 от това постановление следва да се смятат дерогирани от новата нормативна разпоредба. В този смисъл е и константната практика на смесените петчленни състави на ВКС и ВАС – освен актовете, посочен в определението на Русенския районен съд, в указания смисъл са още и определение № 81 от 13.12.2017 г. по адм. д. № 76 от 2017 г., определение № 14 от 12.02.2018 г. по адм. д. № 5 от 2018 г., определение № 55 от 11.05.2018 г. по гр. д. № 56 от 2018 г., определение № 96 от 31.12.2018 г. по гр. д. № 89 от 2018 г., определение № 41 от 10.07.2019 г. по гр. д. № 22 от 2019 г., определение № 24 от 10.07.2020 г. по гр. д. № 10 от 2020 г., определение № 29 от 28.07.2020 г. по гр. д. № 16 от 2020 г., определение № 33 от 21.09.2020 г. по гр. д. № 19 от 2020 г. и др. Воден от изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България