Определение № 680 от 03.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 357/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Т. АД, [населено място] е подало касационна жалба срещу решение от 25.11.2011 г. по гр. д. № 384/2011 г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 10.06.2011 г. по гр. д. № 316/2010 г. на Ямболски РС, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] ревандикационен иск за парова централа, построена в имот с идентиф. № 87374.513.11, състояща се от сгради с идентиф. № № 87374.513.11.3 със застроена площ от 123 кв. м., № 87374.513.11.4 със застроена площ от 45 кв. м. и с № 87374.513.11.5 със застроена площ от 65. м., както и на машини и съоръжения 4 бр. парни котли, от които 3 бр. П.-6.5, производство 1990 г., и 1 бр. П.-4, произведен 1981 г., горивни уредби марка „М.” Г. и „М.” Г., включващи горелка, газорегулаторна линия, пулт за управление и пресостати. Касационните доводи са за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск, алтернативно и за необоснованост и нарушаване на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК е направено позоваване на трите предпоставки по чл. 280, ал.1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационна проверка. Д. за недопустимост на решението е обоснован с това, че съдът се е произнесъл по иска за ревандикация на съвкупност от сгради и съоръжения, а искът е за ревандикация на недвижим имот. Формулирани са и няколко въпроса, които се определят като съществени за изхода на спора. Те са: 1. с факта на трайното прикрепване на движими вещи към недвижима вещ, стават ли същите части от недвижимата по предназначение; 2. при отделяне на прикрепените вещи от главната те променят ли собственика си; 3. може ли вложилият средства в чужда сграда за пристрояване, надстрояване и оборудване да стане собственик на сградата на основание чл. 94 ЗС; 4. преустрояването и пристрояването, извършени в чужд имота, обуславят ли възникване на собственост; 6. когато в договор за продажба на имот не е уговорено запазване собствеността върху сградата, и тя не е била предмет на договаряне, което се подразбира от уговорената продажна стойност на имота, оборена ли е презумпцията по чл. 92 ЗС; 7. построилият сграда в чужд имот става ли нейн собственик с факта на построяването й. В изложението не е посочено кое е основанието за допускане касационна проверка по всеки един от въпросите. Коментирано е разрешаването на някои от тях в различни съдебни актове на ВС на РБ и ВКС. Ответникът по касация намират жалбата за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното: Установено е от фактическа страна, че в изпълнение на сключен договор през м. 02.1995 г. с [фирма], [населено място] за изграждане на пароцентрала, в имота на касатора, е извършено преустройство на собствената му сграда – цветна леярна, чрез пристрояване в западна посока и надстрояване, което обхваща южната част на сградата „в.” (л. 41 – идеен проект). В строителните книжа като инвеститор е посочен касатора. С приета счетоводна експертиза е установено, че той е заплатил и по-голямата част от разходите за строителни материали и дейности. За доставката и монтажа на съоръженията за пароцентралата касаторът е сключил на 24.03.1995 г. договор за лизинг с „О. И.”, [населено място], задълженията по който не е обслужвал поради липса на средства. Обектът е пуснат в експлоатация на 15.01.1997 г. Издадено е и разрешение за ползване № 30 от 22.05.1997 г. На 02.01.2002 г. между „О. И.”, [населено място] и „Я. 92”, [населено място] е сключен договор за продажба на парично вземане, с който вземането на лизингодателя към касатора е прехвърлено на „Я. 92”, [населено място]. Последвало е прекратяване на договора за лизинг като е записано, че цесионера е …”запазил правото на собственост върху паровата централа”. През 2002 г. касаторът е продал правото на собственост върху имот с идентиф. № 87374.513.11, с площ от 5 760 кв. м., в който се намира построената пароцентрала. Договорът е обективиран в нот. акт № ...., т. І, нот. д. №../2002 г. и има за предмет дворно място, съставляващо УПИ .... в кв. 162 по действалия тогава план на [населено място], Индустриална зона. Не е отразено дали предмет на продажба е и сградата в него. Въз основа на така установените факти съдът е намерил, че паровата централа, представлява съвкупност от сграда и съоръжения и носител на правото на собственост за нея е [фирма] София, който е правоприемник на цесионера. Възприел е установеното с техническата експертиза ( л. 378, т. І, по гр. д. № 316/10 г.), че пароцентралата представлява съвкупност от едноетажна сграда и монтирано в нея технологично оборудване. Сградата е трайно прикрепена към земята и е самостоятелен обект на правото на собственост. Такова е и технологичното оборудване, което може да бъде демонтирано. По отношение на оборудването, като съвкупност от машини и съоръжения, е приел, че след като не са изпълнени условията на лизинговия договор, правото на собственост за него е останало в лизингодателя, а след цедирането на вземането по този договор, в цесионера. По отношение на сградата, е направил извод, че тя е станала собственост на приобретателя на земята на основание чл. 94 ЗС, тъй като извършеното от ответникът по иска монтиране на съоръжения за парова централа в сградата, представлява „преработване” по смисъла на чл. 94 ЗС, в резултат на което е възникнал нов обект на правото на собственост. Налице е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по процесуалния въпрос за допустимостта на решението, като постановено по незаявен предмет. Предявеният от касатора иск е за ревандикация на парова централа. Предметът на иска е уточнен с молба от 28.12.2009 г., в която е описан като парова централа с обща застроена площ от 490 кв. м., построена през 1997 г. и разположена в имот с идентиф. № 87374.513.11, като в кадастралната карта на [населено място] сградата е заснета като три сгради, а именно: сграда с идентиф. № № 87374.513.11.3 със застроена площ от 123 кв. м., № 87374.513.11.4 със застроена площ от 45 кв. м. и с № 87374.513.11.5 със застроена площ от 65. м. С решението съдът се е отхвърлил ревандикационен иск и за съоръженията, монтирани в сградата, които касаторът не е въвел като предмет на иска. Налице е основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него въпроси № 1 и 3, тъй като те са обосновали решаващия извод на съда, че извършеното преустрояването на съществувала сграда, собственост на касатора, и монтирането в нея на съоръжения за пароцентрала, представлява „преработване” по смисъла на чл. 94 ЗС, в резултат на което е възникнал нов обект на правото на собственост - пароцентрала. Въпросите са и от значение за точното прилагане на закона. Останалите въпроси: 2. при отделяне на прикрепените вещи от главната те променят ли собственика си; 4. преустрояването и пристрояването, извършени в чужд имота, обуславят ли възникване на собственост; 6. когато в договор за продажба на имот не е уговорено запазване собствеността върху сградата, и тя не е била предмет на договаряне, което се подразбира от уговорената продажна стойност на имота, оборена ли е презумпцията по чл. 92 ЗС; 7. построилият сграда в чужд имот става ли нейн собственик с факта на построяването й, не са обосновали решаващите изводи на съда и по тях той не се е произнасял в мотивите на решението, поради което те не обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.