Определение № 308 от 29.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2544/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Дженерали застраховане„ АД против определение № 2458/25.09.2024 г. по т.д.№ 1725/2024г. на състав на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на страната против определение № 343/09.05.2024г. по ч.гр.д.№ 289/2024г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 90/29.01.2024 г. по гр.д.№ 1/2023 г. на Районен съд Костинброд. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, основано на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Предвид развитите от състава съображения, акцентира на обстоятелството, че произнасянето по отговорността за разноски никога в практиката на касационна инстанция не е било обусловено от цената на исковете в производството, в което са присъдени. Оспорва и дадената квалификация на жалбата му - по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, вместо действителната такава – по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като не се атакува акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството, а такъв, с който се дава разрешение по същество на друго производство, което няма нищо общо с предмета на разглежданите искове. Според жалбоподателя, чл. 274, ал. 4 ГПК визира постановени в хода на производството по гражданското дело определения, не и тези, постановени по частни производства, при това касателно разноски, относно тяхната дължимост и размери, което производство жалбоподателят намира за отделно, самостоятелно и независимо от произнасянето по предмета на исковото производство и актът по което произнасяне подлежи на самостоятелно обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, в качеството на преграждащ развитието на производството пред касационна инстанция, съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: С определение № 343/09.05.2024 г. по ч.гр.д.№ 289/2024 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено определение № 90/ 29.01.2021 г. по гр.д.№ 1/2023 г. на Районен съд – Костинброд, постановено в производство по чл. 248 ГПК. Предмет на исковото производство по делото пред Районен съд – Костинброд са обективно съединени искове на „Дженерали застраховане„ АД против [община], с цени съответно: 2 723,77 лева и 31,01 лева – все под минималния законодателен праг за касационна обжалваемост, независимо от вида на делото – гражданско или търговско, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. За да остави без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба срещу въззивното определение, потвърдило първоинстанционното, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК, съставът на ІІ т.о. на ВКС се е позовал на чл. 274, ал. 4 ГПК - касационна необжалваемост на въззивното определение, предвид касационна необжалваемост и на въззивното решение по конкретния спор, с оглед цената на исковете. Макар да е вярно съображението на жалбоподателя, че правната квалификация на частната касационна жалба е чл. 274, ал. 3, т. 2, а не т. 1 на същата разпоредба от ГПК, от това не се явява опорочен извода за процесуална недопустимост на частната касационна жалба. Произнасянето по отговорността за разноски е част от правораздавателната дейност на първоинстанционния съд, принципно дължима с решението по спора. Формалното провеждане на производството по чл. 248 ГПК след постановяване на решението не го дефинира като самостоятелно производство, с независим, макар отделен, от този по съществото на спора предмет, поради което и самото определение по чл. 248 ГПК съставлява неразделна част от постановеното решение. Доколкото инстанционният контрол на първоинстанционното съдебно решение, с оглед цената на иска, е лимитиран до въззивен такъв, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, до такъв е ограничено и обжалването на определението по чл. 248 ГПК, в качеството му на неразделна част от първоинстанционното решение. Да се приеме, че контролът на това определение е по-засилен / включва и касационен такъв / от този на постановеното решение, противоречи на законодателната логика на чл. 274, ал. 4 ГПК, която изхожда от дължима процесуална симетрия в контрола на съдебните актове, постановени в първоинстанционното производство по правния спор. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение