Определение № 313 от 25.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1022/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на ищеца „БН Хотелс“ ООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд за потвърждаване на решението на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка във влязлото в сила основно първоинстанционно решение. Ответната страна „Би Пи – 21“ ООД е подала отговор на касационната жалба, който не следва да бъде взет предвид, доколкото, независимо от дадените от въззивния съд указания, ответникът не е отстранил нередовността на отговора, изразяваща се в липса на приподписване от адвокат. По допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна, че в производството по отстраняване на очевидна фактическа грешка не могат да се променят изводите на съда по съществото на спора, независимо дали те са правилни или не, доколкото в това производство съдът е сезиран да провери единствено налице ли е разминаване между формираната от него воля и нейния израз. С оглед тези съображения съдът е намерил молбата за неоснователна поради това, че изтъкнатите от жалбоподателя твърдения, не се отнасят до допуснати от първоинстанционния съд разминавания между формираната в мотивите воля и нейния израз в диспозитива на основното решение. Допускане на касационно обжалване се обосновава с доводите за произнасяне на въззивния съд по въпросите: 1) дали съдът има правомощията, след като е сезиран с молба по чл. 247 ГПК, да даде указания на страната, че искането не се разглежда по този ред, и 2) може ли да се приеме, че със сезирането на съда с молба за поправка на очевидна фактическа грешка, представляваща по същността си искане за частична отмяна на влязло в сила решение поради открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е спазен в случай, че съдът разгледа делото по чл. 247 ГПК, както и дали може да се приеме, че след влизане в сила на съдебния акт, с който молбата по чл. 247 ГПК е отхвърлена и при условие, че съдът е сезиран с тази молба в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК да се приеме, че последваща молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК ще бъде в срок. Касационно обжалване не следва да се допуска. Поставените въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обусловили правните изводи на въззивния съд, тъй като такива въпроси не са обсъждани във въззивното решение. Независимо от това не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съобразно посоченото от жалбоподателя основание. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, нито липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), заедно с останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, аргументацията в изложението е ограничена до възпроизвеждане на текста на т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и че отговор на въпросите следва да бъде даден с оглед запазване единството на правото и правната сигурност. С тези мотиви съдът