Определение № 3907 от 20.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 52/2024 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 5634/19.10.2023 година, подадена от Р. Ж. Я. против определение № 595/20.09.2023 година на Окръжен съд Ямбол, І-ви въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 236/2023 година. С обжалваното определение е потвърдено определение № 169/24.01.2023 година на Районен съд Ямбол, ХVІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 2851/2022 година, с което е върната като недопустима подадената от Р. Ж. Я. срещу „Демирев НМ“ ЕООД [населено място] и ТД на НОИ [населено място] искова молба с вх. № 15 559/27.10.2022 година, като производството по делото е прекратено. В частната си касационна жалба Р. Ж. Я. излага доводи за това, че определението е неправилно като е поискано същото и потвърденото с него първоинстанционно определение да бъдат отменени като делото бъде върнато на Районен съд Ямбол за разглеждане на спора по същество. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ЖПК за допускане на касационното обжалване. ТД на НОИ [населено място] е подало отговор с вх. № 6352/23.11.2023 година, с който е изразило становище, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 595/20.09.2023 година на Окръжен съд Ямбол, І-ви въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 236/2023 година, поради което такова не следва да бъде допускано, а ако бъде допуснато частната касационна жалба се оспорва като неоснователна с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на оспорваното с нея определение. „Демирев НМ“ ЕООД [населено място] не е подал отговор на частната касационна жалба, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й. Р. Ж. Я. е била уведомена за обжалваното определение на 12.10.2023 година, а подадената от нея частна касационна жалба е с вх. № 5634/19.10.2023 година. Поради това жалбата е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Същата обаче е недопустима и не подлежи на разглеждане, като образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. За да постанови обжалваното определение съставът на Окръжен съд Ямбол е приел, че първоинстанционното производство било образувано по исковата молба от Р. Ж. Я., с която против „Демирев НМ“ ЕООД [населено място] и ТД на НОИ [населено място], били предявени искове с посочено правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Било поискано от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че в периода от 01.11.2007 година до датата на подаване на исковата молба Я. била работила по трудово правоотношение на пълен работен ден от 8 часа, на длъжност „икономист, организация и управление“ с първоначално месечно възнаграждение в размер на 950,00 лева, считано от януари 2010 година-1250.00 лева, от юли.2010 година-1280.00 лева, от март 2012 година-1780.00 лева, от септември-2015 година-2320.00 лева, а от януари .2016 година до 25.07.2016 година в размер на 2600.00 лева, а след това до сега-3000.00 лева, което време било трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране по смисъла на ЗУТОССР и се зачитало за осигурителен стаж по смисъла на КСО. Във връзка с това въззивният съд приемал, че според чл.1, ал.1 от ЗУТОССР, по реда на този закон можело да се установява трудов стаж, придобит след 31.12.1999 година; осигурителен стаж по КСО и времето, което се зачитало за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 година, съгласно действащите дотогава разпоредби. Съгласно чл. 1, ал. 3 от ЗУТОССР, по реда на този закон не можело да се установява размер на трудово възнаграждение и на осигурителен доход, каквото било искането, направено от Р. Ж. Я.. Затова, правилно Районен съд Ямбол бил приел, че предявеният иск е недопустим, поради което производството следва да бъде прекратено. Касационното обжалване на постановените в съдебното производство определения е уредено в разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Съгласно първата от тях, за да е допустимо касационно обжалване на определенията, те трябва да отговарят на изискванията посочени в т. 1 и т. 2 на същата и за тях да са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК предпоставки за допускане на това обжалване. Не всички, отговарящи на тези изисквания, определения обаче подлежат на касационно обжалване. Допустимостта на касационното обжалване на определенията е поставена в зависимост от възможността за касационно обжалване на постановените в същото производство решения. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор няма да подлежи на касационно обжалване, било поради ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК, било поради това, че законът изрично е предвидил, че производството е двуинстанционно, то на такова няма да подлежат и постановените в производството по този спор въззивни определения. И в двата посочени случая производството приключва окончателно след произнасянето на въззивната инстанция. Затова постановените в тях решения по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд и разрешените с тях въпроси не могат да бъдат пререшавани по пътя на касационното производство. Предвидената за тези спорове двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановените по тях определения, като води до недопустимост на касационното производство за тях. В конкретния случай се касае до спор относно това дали между Р. Ж. Я. и „Демирев НМ“ ЕООД [населено място] в производството е съществувало трудово правоотношение, с посоченото в исковата молба съдържание, поради което същият следва да се квалифицира като трудов такъв по смисъла на чл. 357, ал. 1, пр. 2 от КТ. Освен това с предявеният иск се цели с установяването на трудовото правоотношение да бъде обвързана и ТД на НОИ Ямбол с оглед упражняването на осигурителните права на Я.. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, създадена със ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 50/30.07.2015 година, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ и по искове за трудови възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000.00 лева. След влизането й в сила решенията по всички останали спорове по чл. 357 от КТ, които не попадат в изключенията по посочената разпоредба, не подлежат на касационно обжалване, макар и до този момент токова обжалване да е било възможно. Действието на изменението на чл. 280 от ГПК по отношение на заварените към този момент висящи касационни производство по чл. 357 от КТ е уредено в § 14 от ПЗРЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 50/30.07.2015 година, като същите продължават по реда преди изменението. От горепосоченото следва, че ГПК е предвидил двуинстанционно съдебно производство по трудовите дела, не попадащи в предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, като постановените от въззивния съд решения са окончателни и не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Това се отнася и за споровете за съществуването на трудовото правоотношение, като същите могат да бъдат разглеждани от касационната инстанция единствено в случаите, когато са свързани с някой от исковете по чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК и обуславят решението по него, какъвто не е конкретния случай. От това следва, че евентуално постановеното в настоящето производство решение не би подлежало на касационен контрол, а предвид чл. 274, ал. 4 от ГПК на касационно обжалване няма да подлежат и постановените в същото производство въззивни определения, а доколкото в това производство се постановяват за първи път преграждащи определения, то те ще подлежат на едноинстанционен контрол. Затова постановеното определение № 595/20.09.2023 година на Окръжен съд Ямбол, І-ви въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 236/2023 година не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение