Определение № 2911 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3450/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 28924/30.10.2022 г. по гр. д. № 66303/2021 г. на Софийски районен съд е върната исковата молба на И. К. З. вх. № 92333/22.11.2021 г. Прието е, че ищцата е отказала да изпълни част от указанията на съда за отстраняване на недостатъците на исковата молба, като не е внесла уточнение в обстоятелствената й част, както и не е обосновала правен интерес от искането да се установи факта на държането на документи от ответницата и за осъждане на ответницата и трети лица да унищожат тези документи.

С определение № 6265/19.05.2023 г. по ч. гр. д. № 3770/2023 г. на Софийски градски съд първоинстанционното преграждащо определение е потвърдено.

Въззивният съд е приел, че преграждащото определение на първата инстанция е правилно. Правилни са указанията за отстраняване на недостатъците на исковата молба. Правилно е прието, че изложението в обстоятелствената част на исковата молба е неясно, непоследователно и се характеризира със смислова несъгласуваност. По тази причина не може да се определи вида на търсената защита – дали ищцата претендира обезщетение на вреди, които са резултат от умишлени противоправни действия на ответницата по делото, дали предявява установителен иск за факт или установителен иск за неистинността на документ и при какви условия съединява исковете си. Препятствана е възможността да се извърши дължимата служебна проверка за допустимостта на исковете.

Прието е за неоснователно оплакването на ищцата за наличие на хипотезата на чл.166, ал.2 ГПК. Разпоредбата касае свидетелските показания и е неприложима в случая предвид процесуалното качество на И. З. като ищца, поради което не извинява бездействието й да поправи нередовността на исковата молба в указания й от първата инстанция едноседмичен срок. Правилно не е била взета предвид молбата от 12.04.2022 г., тъй като същата е постъпила след изтичане на срока за изпълнение на указанията и не е направено искане за продължаване на този срок. Прието е за неоснователно виждането на жалбоподателката, че е поправила исковата молба по своя инициатива и това нейно действие не е обвързано със срок. Съдът е изложил аргумент, че съгласно чл.129, ал.2 ГПК при нередовна искова молба съдът определя едноседмичен срок за отстраняване на недостатъците й.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищцата И. З..

Жалбоподателката иска обезсилване на обжалваното определение като недопустимо, тъй като било постановено по нередовна искова молба. Евентуално иска отмяна на определението като неправилно, тъй като било постановено в противоречие с правилата на формалната логика. Въззивният съд не извършил собствена преценка за това дали указанията на първата инстанция за отстраняване на недостатъците на исковата молба са били правилни. Жалбоподателката не изпълнила указанията на първата инстанция, защото те касаели „документи“, а не „материали“ и по този начин съдът насочвал към изменение на предмета на делото по начин, различен от предявеното. Изложени са конкретни забележки към всяко едно от указанията на първата инстанция за уточняване на предмета на делото.

На следващо място жалбоподателката поддържа, че наистина исковата молба е била нередовна, тъй като била неясна и неиздържана от юридическа страна, но тази нередовност можела да бъде отстранена както по указания на съда, така и по инициатива на самата ищца. Осъщественото от съда противоречало на практиката на ВКС - определение № 125 от 16.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1677/2020 г., I г. о., определение № 102 от 24.01.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 4919/2022 г., определение № 99 от 9.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 749/2017 г., I г. о. и др., в които е прието, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да има за последица прекратяване на делото. Жалбоподателката изрично заявила, че не поддържа претенцията си в първоначалния й вид, като я поправила с молба вх. № 73066/12.04.2022 г. и това нейно действие не било обвързано със срок. Действията на съда влизали в противоречие с решение № 51 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4968/2015 г., I г. о. Поведението на докладчика било насочено към препятстване на търсената защита, вместо да бъдат осъществени вменените на съда задължения.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд, когато твърди /в случая е приел счетено от въззивния съд/, че исковата молба страда от неизправности, преди да изгради извод за санкция – потвърждаване на акт, с който е върната исковата молба/прекратено делото, да направи собствена преценка за законосъобразност на дадените от първоинстанционния съд указания, а не да ги приема с декларативен изказ за правилни;

2. Влече ли неблагоприятни последици неизпълнение на указания, за които ищецът е навел доводи, че са неотносими/незаконосъобразни, но относно които въззивният съд не е осъществил собствена преценка за законосъобразност и относимост;

3. Има ли възможност ищецът по своя инициатива, когато исковата молба е страдала от неизправност, извън указан срок да поправи/приведе в редовност исковата молба и длъжен ли е съдът да вземе предвидтака поправената по инициатива на ищеца искова молба, като я счита за искова молба по делото в поправения вид и то от датата на предявяване, респективно формира волята си спрямо така поправената искова молба.

По първия въпрос въззивното определение влизало в противоречие с определение № 81 от 9.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1982/2016 г., I т. о., решение № 438 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 76/2011 г., III г. о., определение № 4397 от 19.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3856/2022 г., IV г. о.; по втория въпрос - решение № 434 от 13.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 700/2009 г., I г. о., определение № 891 от 28.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6523/2014 г., IV г. о., определение № 869 от 12.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 776/2012 г., IV г. о. и определение № 99 от 9.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 749/2017 г., а по третия въпрос - решение № 105 от 9.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2256/2020 г., IV г. о., решение № 446 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1080/2010 г., I г. о., решение № 52 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4923/2019 г., IV г. о. и решение № 127 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2009 г., IV г. о.

Отделно от това жалбоподателката счита, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като въззивният съд се произнесъл по нередовна искова молба, без да бъде взета предвид подадената по инициатива на самата жалбоподателка поправена искова молба от 12.04.2022 г.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, има необходимото съдържание, насочена е срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Не е налице и ограничението на чл.274, ал.4 ГПК, тъй като паричната претенция е с цена на иска над 5000 лв. и ако беше постановено въззивно решение по съществото на правния спор, то би подлежало на касационно обжалване.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първите два въпроса по чл.280, ал.1 ГПК са свързани с обстоятелството, че съдът е дал указания по конкретното дело за отстраняване недостатъците на исковата молба. Въпросите са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.01.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, но по тях не е налице противоречие с практиката на ВКС, включително и посочената от жалбоподателката, което да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Посочената практика на ВКС касае случаи на дадени неясни, неконкретни или неправилни указания за отстраняване на недостатъци на искови молби, а настоящият случай не е такъв. Исковата молба по настоящото дело действително е нередовна и съдът е дал конкретни, точни и необходими указания за отстраняване на недостатъците й. Паричната претенция по чл.45 ЗЗД има неясна обстоятелствена част, като с дадените указания с разпореждане № 27423/28.03.2022 г. по гр. д. № 66303/2021 г. районният съдия се е опитал да насочи ищцата към уточняването й – кои документи са били разпространени от ответницата, чие е тяхното авторство, в какво се състои противоправното поведение на ответницата, кога и как е осъществено разпространяването на документите от ответницата, с какво се накърняват правата на ищцата от това, че ответницата държи документите, в какво се състоят неимуществените вреди на ищцата. Тези указания са ясни, точни и необходими за изясняване предмета на делото. Отделно от това са дадени ясни указания във връзка с другите два иска – ищцата да посочи правен интерес от иск за установяване на наличието и държането на документи от ответницата и осъждането й да ги унищожи. Дадените указания на съда не са изпълнени в срок и това е станало причина за връщане на исковата молба. С молба вх. № 67556/05.04.2022 г. ищцата не е отстранила посочените по-горе недостатъци. Тя се е концентрирала върху това, че в указанията си съдът говори за документи, а според нея това е неточен термин, с който съдът я насочва към промяна на предмета на делото. Точният термин бил „материали“ - текстово съдържание, обективирано в материализиран вид върху фиксиран носител. Независимо от спора за терминологията, ищцата не е уточнила в срок исковата молба в указания от съда смисъл.

Третият въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е свързан с обстоятелството, че ищцата е подала молба вх. № 73066 от 12.04.2022 г., с която счита, че е внесла уточнение в исковата си молба. Съдът не я е зачел, тъй като тя е извън дадения срок за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на процесуалния закон. По този въпрос също не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Процесуалният закон е ясен и е приложен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС. В чл.129, ал.3 ГПК е указано ясно, че когато ищецът не отстрани в срок нередовностите на исковата молба, тя се връща. В този смисъл е и практиката на съдилищата, включително на ВКС. Посочената от жалбоподателката практика не установява нещо различно. Така в посоченото от жалбоподателката решение № 446 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1080/2010 г., I г. о., изрично е прието, че когато подадената искова молба е нередовна и е оставена без движение, ищецът може да отстрани констатираните недостатъци в дадения му от съда седемдневен срок. В решение № 105 от 9.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2256/2020 г., IV г. о.и решение № 52 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4923/2019 г., IV г. о. е посочено, че ищецът може и сам (без да са му дадени указания от съда) да уточни и поясни исковата си молба. Това обаче е различна хипотеза. Действително, ищецът може да отстрани и сам недостатъците на исковата молба, но ако вече му е бил даден от съда срок за това, той следва да спази срока под страх от прилагане на санкцията по чл.129, ал.3 ГПК - връщане на исковата молба. Другото решение № 127 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2009 г., IV г. о., на което се позовава жалбоподателката, не разглежда поставения въпрос, неотносимо е и по тази причина също не обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

И на последно място – въззивното определение не е очевидно неправилно, тъй като от прочита му не личат груби нарушения на закона и правилата на формалната логика.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение