Определение № 3356 от 03.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4336/2023 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от И. А. К., чрез назначения представител адвокат Ж. против въззивно определение № 1779 от 11.07.2023г. по в.ч.гр.д. № 1828/2023г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 260838 от 13.02.2023г. по гр.д. № 3906/2021г. на СГС за връщане на исковата му молба и за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен. Срещу подадената частна касационна жалба не е подаден отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: Настоящият частен жалбоподател е предявил през 2015г. иск срещу РС Мездра, РС Радомир и НАП София.Многократно исковата му молба е оставяна без движение и са давани указания за отстраняване на констатирани нередовности, изразяващи се в непосочване от страна на ищеца с какви действия и бездействия от страна на ответниците е допуснато твърдяното от него нарушение на национално, европейски или международно право. С определение по ч.гр.д.№ 1228/2019г.САС е приел, че компетентен да се произнесе е СГС. Последният е разделил производството по делото, като настоящето е продължило по гр.д. № 3906/2021г., към което е присъединено и гр.д.№ 10169/2021г.на СГС. Двукратно производството е прекратявано и определенията за това отменяни и връщани за ново разглеждане с даване на ясни, точни и изчерпателни указания. След връщане на делото и даване на поредните указания за отстраняване на констатираните нередовности с разпореждане 273808/20.12.2022г., които указания са получени от настоящия жалбоподател на 3.02.2023г., той е подал на 10.02.2023г. възражение –главен иск- поредно уточнение. С него е заявил, че претендира солидарно осъждане на ответниците за сумата от 310 000лв., неимуществени вреди и 30 000лв., имуществени вреди, защото е жертва на съдебно-административната полицейска мафия на РС Мездра, бил е лишен от участие в процесите, които били незаконно изфабрикувани. Указанията за посочване на конкретни действия и бездействия от страна на ответниците, с които е осъществено твърдяното от ищеца нарушение, не са били изпълнени. Това е станало причина за връщане на исковата молба с определение № 260838 от 13.02.2023г. по гр.д. № 3906/2021г. на СГС. Това определение е потвърдено със сега обжалваното определение № 1779 от 11.07.2023г. по в.ч.гр.д. № 1828/2023г. Апелативен съд София. В мотивите му е посочено, че исковата молба е останала нередовна въпреки многократно дадената възможност за отстраняване на констатираните нередовности /останало е неизяснено в какво се състоят твърдените като причинени вреди и съответно причинната връзка между тях и поведението на ответниците/. Посочено е и че позоваването на Конвенцията за правата на хората с уврежданията е несъотносимо към въпроса за редовността на исковата молба, че не се установява нарушение на установените с нея принципи, както и е неотносимо и позоваването на ЕКЗПЧ, както и на чл.4, §3 ДЕС. Частният жалбоподател обжалва така постановения въззивен акт, като се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /изискуеми съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК/ по следните два въпроса: 1. Длъжен ли е съдът служебно да определи правната квалификация на иска, съобразно изложените в исковата молба факти и обстоятелства? и 2. Длъжен ли е съдът служебно да събере доказателствата, които са необходими за изясняване на делото? Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по така поставените въпроси, доколкото те не са от значение за изхода на спора, не са свързани с решаващите мотиви на съда, поради което не отговарят на изискването за надлежно общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения с ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. В случая решаващите мотиви на въззивния съд са свързани с констатация за нередовност на подадената искова молба /поради неизпълнение на дадените указания/, а поставените въпроси са свързани с последващи действия на съда, доколкото и определянето на правната квалификация, и събирането на доказателствата, предполагат наличие на подадена редовна искова молба, а в случая такава няма. Доколкото посочените от жалбоподетеля въпроси, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определят рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира подадените жалби и съдът не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата, то в случая - касационно обжалване не може да бъде допуснато. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение