Определение № 38 от 05.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 726/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. Я., Д. Я. Я. и Н. Д. Я., чрез адв. Н. П., срещу въззивно решение № 318 от 06.12.2022 г., по в.гр.д. № 250/2022 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено решение № 50 от 02.06.2022 г. по гр.д. № 2/2022 г. на Районен съд – Девин, в частта, с която по иска на К. Я. А. против А. И. Я., Д. Я. А. и Н. Д. Я. с правилна правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № * от 17.01.2019 г., т. *, рег. № ***, нот. д. № 3/2019 г. на нотариус при РС-Девин, сключен между З. И. А., поставената под пълно запрещение, действаща чрез настойника си С. Я. Я. и Н. Д. Я. за продажба на 5/8 ид.ч. от съсобствени недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ Д., обл.С., подробно описани в нот. акт. С решението на Окръжен съд – Смолян е обезсилено решението на Районен съд- Девин, в частта, с която е уважен искът спрямо С. Я. А. и е прекратено производството спрямо този ответник, като в тази част е върната касационната жалба с влязло в сила разпореждане на въззивният съд от 01.02.2023 г. и не е предмет на настоящото производство. Касаторите считат, че решението е недопустимо спрямо А. И. Я. и Д. Я. Я., както и че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК: 1. За значението на мнението на настойническия съвет при разпореждане с имущество на поставено под пълно запрещение лице; 2. Следва ли, преди да даде разрешение за извършване на разпоредителна сделка, съдът да назначи на поставеното под пълно запрещение лице особен представител, с оглед охраняване на неговите интереси; 3. Следва ли да бъде назначен особен представител на поставено под пълно запрещение лице за охраняване на неговите интереси, ако съдът вече е дал разрешение за извършване на разпоредителна сделка; 4. Има ли законова забрана по смисъла на чл. 185, б. „а“ ЗЗД купувач да бъде съветник в настойническия съвет за имот на поставено под пълно запрещение лице; 5. Има ли противоречиви интереси между представляващ – настойник и представляван – поставено под пълно запрещение лице, ако разпоредителната сделка е в негов интерес; 6. Дали неявяване на съветника за заседание на настойническия съвет поради изпращане на покана на грешен адрес е основание за прогласяване на нищожност на разпоредителната сделка на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД поради липса на съгласие, изразено от настойнически съвет по смисъла на чл. 165, ал. 4 СК. Сочи се, че по въпросите въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 50269 от 23.12.2022 г. по гр.д. № 440/2021 г. на ВКС, ІV г.о.. Касаторите считат още, че решението е очевидно неправилно поради несъответствие на правните изводи със събраните по делото доказателства. Ответникът по касационната жалба взема становище за нейната неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал.2 от ГПК намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск за прогласяване нищожността на оспорваната сделка, въззивният съд е приел, че доколкото се касае за императивни разпоредби, касаещи охраняване интересите на поставени под запрещение лица, както и с оглед на разрешенията, дадени в ТР №1/27.04.2022 г. по т.дело №1/2020 на ОСГТК на ВКС при основания за нищожност, които произтичат от сделката, предявеният иск е с правилна правна квалификация по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Прието е, че с решение № 466/03.11.2017 г. по гр. д. № 46/2017 г. на ОС-Смолян З. И. А., прехвърлителка по оспорваната сделка е поставена под пълно запрещение. Със заповед на кмета на [община] по реда на чл. 156, ал. 1 от СК на запретената е назначен настойнически съвет в състав: С. Я. Я. – настойник / снаха на поставената под запрещение З. И. А., съпруга на сина й Д. Я. А. и майка на Н. Д. Я./, Д. Я. Я. – земестник-настойник /и син на поставената под пълно запрещение З. А./, Н. Д. Я. – съветник /внук на З., син на С. и Д./ и К. Я. А. – съветник /ищец по делото, син на поставената под запрещение З. И. А./. С процесния н. а. от 17.01. 2019 г. за покупко-продажба З. А., представлявана от настойника си С. Я., продава на съсобственика си Н. Д. Я. собствените си 5/8 ид. ч. от имот пл. № *** с площ от 920 кв. м., образуващ УПИ ***-***, ведно с построените върху имота сгради, както и с всички трайни подобрения и приращения върху имота, за сумата от 2500 лева, която е посочено, че е изплатена от купувача по банков път преди подписване на нотариалния акт. В н.а. е посочено, че преди изповядане на сделката е представено решение № 4/04.01.2019 г. по гр. д. № 1/2019 г. на РС-Девин, с което е разрешено на С. Я. на основание чл. 165, ал. 4, във вр. с чл. 130, ал. 3 СК да извърши разпореждане с притежавания от запретената недвижим имот. В съдебното производство е представено решение на настойническия съвет – протокол от 25.11.2018 г. Във връзка със спора между страните относно начина на свикване на това заседание на настойническия съвет въззивният съд е приел, че поканата към ищеца в качеството му на член на настойническия съвет за заседанието на 25.11.2018 г. е изпратена на грешен адрес, поради което писмото е върнато в цялост като неполучено. Съдът е приел, че мнението на настойническия съвет е взето на нередовно заседание и следва да се приравни на липса на такова мнение, което е предвидено да е налице с оглед на чл.165, ал.4 СК, но този порок не е довел до нищожност на сделката. С оглед обаче на събраните по делото доказателства е преценил, че в настоящия случай са налице противоречиви интереси между представляващ и представляван. Настойникът С. Я. е майка на Н. Я. – купувачът по атакуваната сделка. В качеството си на настойник тя е участвала в заседанието, в което е взето решение имотът на запретената да бъде продаден на Я., както и е участвала при сключване на сделката по нотариален ред като представляващ запретената. Поради това е приел, че е налице противоречие в интересите на представляван и представляващ, с оглед на което е следвало да бъде назначен особен представител на запретената по смисъла на чл. 29, ал. 4 от ГПК. При вземането на решението за разпореждане с имуществото на З. А. от настойническия съвет на 25.11.2018 г. участие е взел и заместник-настойникът Д. Я., който е баща на купувача Н. Я., както и самият Д. Я. като член на настойническият съвет. Купувачът е участвал при вземане на решението да бъде продаден имотът на запретената на самия него, поради което също е налице противоречие в интересите. Приел е, също така, че е нарушена императивната забрана по чл. 185, б „а“ ЗЗД да бъдат купувачи лицата, които по закон или назначение управляват или пазят чужди имущества относно същите тези имущества. Купувачът по атакуваната сделка е член на настойническия съвет, и в това му качество подпомага настойника и заместник-настойника при изпълнение на техните задължения и дава мнение в предвидените от закона случаи, вкл. при разпореждане с имущество на запретеното лице. Съдът е приел, че съветникът, член на настойническия съвет е лице, на което по възлагане е вменено най-добре да се грижи за интересите на поставеното под пълно запрещение лице, в тази връзка и да управлява и пази чуждо имущество – това на запретеното лице, по смисъла на чл. 185, б.“а“ от ЗЗД и като такъв не е имал право да купува имущество на запретената. Затова изводът е, че атакуваната сделка е сключена в противоречие на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. 1-во ЗЗД. На 05.12.2020 г. З. И. А. е починала и е оставила за свои законни наследници- ответницата по исковата молба, касатор -А. И. Я.- дъщеря, ищецът и ответник по касационна жалба К. Я. А.-син и касатора Д. Я. Я.-син. Съдът е посочил, че не е надлежна страна – ответник по иска С. Я – същата не е наследник на З. А. и е участвала в атакуваната сделка не като страна, а като представляващ прехвърлителката А., в качеството й на настойник. Поради това спрямо С. Я. искът е недопустим и първоинстанционното решение в тази част е обезсилено, подадената частна касационна жалба е върната с влязло в сила разпореждане и не е предмет на касационното производство. При служебна проверка на въззивното решение настоящият състав намира, че същото не е вероятно нищожно или недопустимо, тъй като е постановено в писмена форма от надлежен състав и в рамките на диспозитивното начало. Неоснователни са доводите на касаторите, че А. И. Я., Д. Я. Я. нямат пасивна процесуална легитимация и решението спрямо тях следва да се обезсили. Доколкото двамата са наследници на починалата З. А., то решението относно недействителността на сделката, по която наследодателката им е страна, следва да обвързва и тях, и не е недопустимо в тази част. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следното: Първият, вторият, третият и шестият въпрос в изложението относно мнението на настойническия съвет, назначаване на особен представител на поставеното под пълно запрещение лице, както в нотариалното, така и охранителното производство, както и относно неявяването на съветника за заседание на настойническия съвет и прогласяване в тази връзка на разпоредителната сделка с недвижим имот на поставено под запрещение лице като нищожна поради липса на съгласие не са обуславящи, за крайните изводи на въззивният съд, за да приеме, че атакуваната сделка е нищожна. Въззивният съд, за да уважени предявения иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е констатирал нарушение на закона, като е изложил подробни съображения във връзка с нарушение на забраната да бъдат купувачи лица, които по закон или назначение управляват или пазят чужди имущества относно същите тези имущества. Въззивният съд не е излагал съображения за нищожност на оспорваната сделка поради липса на съгласие при липса на мнение на настойническия съвет или неучастие на особен представител на поставения под запрещение. Следва да се посочи само за пълнота, че също така не е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване с оглед на посоченото, като противоречащо на въззивното решение- решение № 50269 от 23.12.2022 г. по гр.д. № 440/2021 г. на ВКС,, ІV г.о., което е постановено при различна фактическа обстановка. В същото решение е прието, че мнението на настойническия съвет при разпореждане с имущество на поставения под настойничество не е задължително. Даденото от съда разрешение за разпореждане с имущество на поставен под настойничество, какъвто е поставения под пълно запрещение, в производството пред който се прилага мнението на настойническия съвет, може да бъде оспорено по предвидения в чл.537, ал.2 и ал.3 ГПК ред- с иск от трети лица, когато се накърняват техни права, от прокурора, когато е накърнен обществен интерес или е нарушен закон, както и в производството при оспорване на сключената от настойника сделка. Също така е прието, че може да бъде назначен особен представител на поставеното под пълно запрещение лице и в производството по издаване на разрешение по реда на чл.130, ал.3 от СК, когато има противоречие в интересите на представител и представляван по смисъла на чл.29, ал.4 ГПК. Последното е налице, когато: представителят действа от името на представлявания и от свое и чуждо име в едно и също производство и техните интереси са насрещни, както и когато двете насрещни страни се представляват от едно и също лице. Прието е в същото решение, че е правилен изводът на въззивният съд, че в закона не се съдържа забрана за сключване на сделки, въз основа на които настойникът, респективно заместник- настойникът поемат задължение за издръжка и гледане на поставеното под запрещение лице. В цитираното решение е различна фактическата обстановка по спора от тази по настоящото дело, оспорваната сделка не е продажба, а договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и обстоятелствата на които се основават исковете с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за нищожност също са различни- противоречие със закона – като се сочи, че сделката е сключена в нарушение на чл.165, ал.1 и ал.4 СК, в отклонение на даденото разрешение за разпореждане, поради заобикаляне на закона, тъй като на поставеното под запрещение лице не е назначен особен представител. След като не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване не следва да се обсъжда и допълнителното- по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. По четвъртия въпрос не е налице сочената от касатора допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване, както по отношение на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като посоченото решение №50269 от 23.12.2022 г. по гр.д. № 440/2021 г. на ВКС,, ІV г.о., на което се позовава в изложението, че въззивното решение противоречи не е относимо, така и с оглед на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, която разпоредба само бланкетно е посочена. Касаторът не е изложил аргументи защо според него този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Според трайната практика на ВКС не е достатъчно само да се извърши позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но следва и да се изложат аргументи защо поставените правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото (определение № 799 от 21.12.2010 г. по т. д. № 580 /2010 г. на ВКС, II т. о., определение № 480 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 1660/ 2016 г. на ВКС, III г. о., определение № 20 от 05.01.2016 г. по гр. д. № 4259/ 2015 г. на ВКС, III г. о. и др.). Петият въпрос относно това има ли противоречиви интереси между представляващ – настойник и представляван – поставено под пълно запрещение лице, ако разпоредителната сделка е в негов интерес не е обуславящ за изхода на делото и приетото от съда, че атакуваната сделка е сключена в противоречие на закона и е нищожна. В тази връзка изрично въззивният съд е посочил, че е без значение за крайния извод, въпросът за това продажбата на имота на поставената под запрещение продавачка, която се е нуждаела от средства и от грижи, дали е била в неин интерес. При липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване не следва да се обсъждат допълнителните основания, както са посочени в изложението по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост на съдебния акт вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Въззивното решение не страда от подобен порок. С оглед изхода на делото на касаторите не се дължат разноски, но следва да заплатят на ответника по касация, представил отговор на касационната жалба, своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото такива за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1 200 лв. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.