Определение № 569 от 13.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. К. чрез адв.С. Г. срещу решение от 19.04.10г.,постановено по гр.дело № 2874/09г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решението от 24.06.08г.,постановено по гр.дело № 9399/07г.на СРС,65 състав.В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи бланкетно хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване и се съдържат оплаквания за неправилност на решението. Ответникът по касационната жалба М.”Св.И. Р.”Е. не заявява становище. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 32 от 1.02.07г.на изп.директор на М.[фирма],с която на основание чл.71 ал.1 КТ ,считано от 2.03.07г. е прекратен трудовия договор с ищеца Т. Г. К. ,на длъжност „ръководител информационно звено”,е законосъобразна.Направен е извод,че работодателят е упражнил субективното си потестативно право по чл.71 ал.1 КТ едностранно и без предизвестие да прекрати трудовото правоотношение с ищеца в рамките на уговорения с трудовия договор тримесечен срок за изпитване. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд ,който да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото- т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Изложените оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост биха могли да се квалифицират като касационно основание по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.