Определение № 60425 от 19.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2334/2021 г.
ВКСII търговско отделение19.11.2021 г.докладчик Людмила Цолова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2224/ 16.08.2021г. по ч.гр.д.№1489/21г. по описа на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. С определение №2224/16.08.2021г. по ч.гр.д.№1489/21г. Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане №262368/24.02.21г. по т.д.№327/2021г. по описа на Софийски градски съд,с което е върната исковата молба на К. К. Б. срещу Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“. Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от К. К. Б., в която се твърди неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането си за допускане на обжалвания съдебен акт до контрол по същество в касационното производство частният касатор е обосновал с приложението на предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: 1. Кой е компетентен да се произнесе по факта дали е налице валиден и легитимен Управителен съвет на юридическо лице с нестопанска цел, съгласно устава на сдружението, определящ различно правило за поведение от чл.30 ал.1 ЗЮЛНЦ?; 2. Допустим ли е иск за факт на основание чл.124 ал.4 изр.2 ГПК относно установяването на валидността на колективния управляващ и представляващ орган на сдружение – Управителен съвет?; 3.Допустима ли е съдебна намеса в управлението на сдружение, когато, видно от партидата му в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел са налице противоречия между всички членове на Управителния съвет, които заедно и поотделно са и негови законни представители? и 4. Когато в устава на сдружението е записано,че Управителният съвет се състои от 5 души, а в чл.30 ал.1 ЗЮЛНЦ е определен императивен минимум на неговия персонален субстрат, следва ли да се приеме,че правилото за поведение от устава дерогира същото от закона? Това означава ли, че Управителният съвет ще е нелегитимен, ако в състава му не фигурират петима човека? Наведено е твърдение,че тези въпроси са били разрешени в обжалваното определение и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разглеждането им допринася за промяна на създадена, поради неточно тълкуване съдебна практика и ще осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Частната касационна жалба е подадена в установения срок срещу подлежащ на обжалване по посочения ред съдебен акт от легитимирана да обжалва въззивното определение страна,което я прави допустима. За да потвърди обжалваното пред него разпореждане на първоинстанционния съд,с което е върната подадената от К. К. Б. искова молба, с определението си САС е приел,че предявената с нея претенция за установяване, че няма валиден и легитимен Управителен съвет на ответното сдружение, е за установяване на факт,без самостоятелно значение, а има релевантност единствено относно вземането на решения от същия и тяхната действителност, като законът не предвижда правна възможност за установяване на факти с правно значение, извън изрично предвидените в закона. Направеният от въззивната инстанция извод за недопустимост и на втората заявена от ищеца претенция – за нищожност на решението на Управителния съвет от 11.02.2021г. е обоснован с наличието на предвиден в ЗЮЛНЦ специален ред за оспорване на решенията на органите на сдруженията с нестопанска цел, каквато изрична компетентност е предвидена и в устава на сдружението – за произнасяне на Общото събрание по жалби на членове на сдружението срещу актове на Управителния му съвет. Посочено е,че Общото събрание е единствено компетентно да се произнася и по въпроси за валидността на решенията на Управителния съвет на сдружението, като само съответното решение на Общото събрание може да бъде обжалвано пред съда. Като неоснователни са преценени от въззивния състав доводите на частния жалбоподател – К. К. Б., че редът по чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ е приложим само при наличие на валиден и легитимен Управителен съвет, тъй като въпросът за наличието на такъв е от значение именно при проверката на законосъбразността и уставосъобразността на решенията му, извършвана от Общото събрание. По тези съображения постановеният от Софийски градски съд съдебен акт е намерен за законосъобразен, а частната жалба срещу него – за неоснователна. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на така постановеното определение на САС. Поставените от частния касатор първи, трети и четвърти въпроси не осъществяват характеристиките на правни такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК във връзка с разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд и поради това не са обуславящи за изхода на спора,а освен това, отговорите им предполагат извършването на анализ и преценка на клаузи от устава на конкретното сдружение и вписванията по партидата му в ТРРЮЛНЦ, което прави така формулираните въпроси от фактологично естество, противно на задължителните указания,дадени в т.1 от посоченото тълкувателно решение. Вторият въпрос е релевантен, предвид връзката му с решаващия извод на съда за недопустимост на първия установителен иск за признаване за установено, че ответното сдружение няма валиден и легитимен Управителен съвет. Не може да бъде обоснован обаче извод за приложимост на посочения от частния касатор допълнителен критерий за провеждане на селекцията на частната му касационна жалба в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Освен че в частната касационна жалба посочената норма е цитирана и обоснована схематично, съобразно самия текст на закона, без да се излагат конкретни съображения относно необходимостта от тълкуването на нормата на чл.124 ал.4 изр.2 ГПК по причините и с целите,разяснени в т.4 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, обективно нормата и не се нуждае от тълкуване, предвид ясния ѝ текст и императивен характер, установяващ безусловно недопустимост на искове за установяване на факти, различни от изрично посочените такива в закона. Поради изложеното, атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение