Определение № 435 от 07.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 432/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. София АД-София против определение от 25.03.2010 г. по ч.гр.д. № 3283/2010 г. на СГС, с което се потвърждава определение от 9.11.2009 г. по гр.д. № 6140/2009 г. на СРС, с което е прекратено производството и обезсилена заповед за изпълнение от 26.06.2009 г. срещу О. Кр. М. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът следва ли да се уведомяват страните за разпореждане с което се продължава срока по чл.63,ал.1 ГПК, е решаван противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.2 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е прието, че чл.63 ГПК не установява изискване актът на съда по молбата за продължаване на срока да бъде съобщен на страната-в случая е отказано продължаване на срока. С представеното опр. от 27.05.2009 г. на СГС /по гр.д. № 34548/2008 г. на СРС, 47 с-в/ е прието, че липсват данни жалбоподателят да е бил уведомен от съда, че срокът е продължен, което било сред допуснатите нарушения от съда във вр. с разпореждането по чл.63,ал.1 ГПК. Твърдяното основание за допускане на касационно обжалване не е налице, защото твърдяното противоречиво решаване е преодоляно, тъй като има задължителна практика на ВКС и обжалваното определение е в съответствие с нея. С определения от м.март 2010 г. по ч.гр.д. № 84/2010 г. на ВКС-ІІІ г.о. и от м.април 2010 г. по ч.т.д. № 304/2010 г. на ВКС-І т.о., по което жалбоподател е също Т. София А., е прието, че страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено или е отхвърлено. Актът на съда, с което се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.