Определение № 685 от 16.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6324/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение от 9.11.2012 г. по гр.д.№ 33405/2010г. на СРС, 30 с-в, потвърдено с решение от 7.05.2014 г. по гр.д.№ 3229/2013 г. на Софийски градски съд, ГД, ІV-б въззивен състав, ответникът Столична община е осъдена да предаде на Л. П. С. владението на един недвижим имот- поземлен имот № 786 в кв.29 по плана на София, [жк], ул.Ж., № 13, с площ 880 кв.м. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от Столична община, с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Разглеждането на жалбата се иска в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като произнасянето от ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и развитие на правото по поставения правен въпрос, а той е дали след като имотът се намира в район Н. на Столична община, като ответник по делото не е следвало да участва кметът на този район. Ищцата Л. П. С. оспорва жалбата, като счита че не са налице основания за допускането й до разглеждане. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: С влязло в сила решение по предявен положителен установителен иск е признато за установено по отношение на Столична община, че собственик на процесия имот е ищцата. Настоящото производство е по иск за ревандикация на същия имот, тъй като ответникът отказал да й го предаде. Искът е уважен, като е прието, че лигитимацията на ищцата като собственик се установява от влязлото в сила съдебно решение, както и по съображения, че ответникът държи имота без основание, което по делото не е било спорно. Правният въпрос дали ответник по иска е следвало да бъде Столична община или район Н., на чиято територия се намира намира имотът, не обосновава допустимост на касационното обжалване. От данните по делото е видно, че искът е предявен срещу надлежния ответник- този, който оспорва правата на ищцата и счита себе си за собственик, а именно Столична община, която е актувала имота като частна общинска собственост. Правното положение на кмета на района е изяснено с определение № 249/ 4.07.2011 г. по гр.д.№ 520/ 2011 г. на ВКС, ІІ г.о., образувано по молба на същия за отмяна на влязлото в сила решение относно собствеността на имота на основание чл.304 ГПК. В обжалваното въззивно решение също е посочено, че административната единица –район на община, няма гражданска правосубектност и процесуална правоспособсност, което е в съответствие със статута на районите, уреден в ЗМСМА. Съгласно чл.280, ал.1, т.3 във връзка с ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос, по който се иска допускане на касационното обжалване, трябва да има значение за изхода на делото, а произнасянето от страна на ВКС да е необходимо с оглед постигане на точно прилагане на закона и развитие на правото. Посочените от касатора предпоставки не отговарят на тези условия, тъй като правните норми, приложени от съда с оглед статута на районите към Столична община и надлежната легитимация по спорове за собственост, са ясни, не пораждат съмнение и необходимост от допълнително изясняване. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение