Определение № 303 от 23.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2478/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени срещу въззивно решение № 78/11.02.2025 г., постановено от Софийския окръжен съд по въззивно гр. д. № 508/2024 г. Ищцата Р. С. Д., чрез адвокат С. М., обжалва решението в частта, с която искът ѝ по чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди от забавено разглеждане на гр. д. № 38787/2014 г. на СРС, е отхвърлен за разликата над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., както и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на отхвърлената част от главницата, в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното издължаване. Софийският районен съд, представляван от председателя, чрез Т. Д., ръководител сектор „Правно обслужване“, отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от Д. част, както и, че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Софийският градски съд, представляван от председателя, чрез правния помощник М. И. Н., по пълномощие, отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от Д. част, както и, че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по иска Софийски районен съд, представляван от председателя, чрез Т. Д., ръководител сектор „Правно обслужване“, обжалва въззивното решение в частта, с която е осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, на осн. чл. 2б ЗОДОВ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното издължаване. Моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск, както и да му присъдят съдебноделоводни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по иска Софийски градски съд, представляван от председателя, чрез правния помощник М. И. Н., по пълномощие, обжалва въззивното решение в частта, с която е осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, на осн. чл. 2б ЗОДОВ, както и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендира юрисконсултско възнаграждение за инстанцията. Насрещната страна по тези две жалби - Р. С. Д., отговаря в срока по чл. 287 ГПК в общо становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че и двете са неоснователни. Претендира разноски за инстанцията. Жалбите са поставили във висящност решението на въззивния съд и в частта за разноските. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като изменил решението на първостепенния Костинбродски районен съд, осъдил Софийски районен съд и Софийски градски съд да заплатят солидарно на Р. С. Д. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., на осн. чл. 2б ЗОДОВ, ведно с обезщетение в размер на законната лихва, считано от 06.03.2023 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като отхвърлил претенцията за разликата до претендирания размер от 10 000 лв., ведно с обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да се произнесе, въззивният съд установил, че ищцата по настоящото дело Р. Д. е била конституирана като ответник по гр. д. № 38787/2014 г. на СРС с предмет спор по чл. 32, ал. 2 ЗС; производството по гр. д. № 38787/2014 г. на СРС е образувано на 14.07.2014 г. Впоследствие срещу Д. е предявен и инцидентен установителен иск Съдът приел, че гражданското производство е продължило неразумно дълъг срок - общата продължителност на производството пред СРС и СГС е 7 години и 8 месеца; пред СРС са проведени общо седемнадесет на брой открити съдебни заседания за периода от образуване на производството (14.07.2014 г.) до 09.07.2018 г., като от насрочване на първото съдебно заседание на 08.07.2015 г. до обявяване на делото за решаване на 09.07.2018 г. е изминал период от три години, в който период се включва и проведения инстанционен контрол на прекратеното производство по инцидентния установителен иск; прието е, че за този период съдебните заседания са насрочвани ритмично (през около 2 месеца), като изключенията са през периодите на съдебна ваканция, когато заседанията са насрочвани за след малко повече от три месеца. Съдът посочил, че делото не се отличава с висока фактическата и правната сложност, но видът на търсената защита засяга право на собственост, което поставя повишени изисквания спрямо съда за внимателно проучване и правилно провеждане на производството. Процесуалните действия са били необходими, за да се установят фактите по делото и да се разкрие обективната истина. Съдът е взел необходимите мерки за редовно призоваване на страните, като по направените искания и депозирани молби от страни и вещи лица, се е произнасял редовно. Съдът посочил, че поведението на ищеца, не е станало причина за забавяне на делото. В заключение, единственото забавяне, допуснато от СРС, е при постановяване на крайния съдебен акт, който е десет месеца след срока по чл. 235, ал. 5 ГПК. Относно въззивното производство, забавяне е налице при насрочване на делото през продължителен интервал от време и забавяне в постановяване на решението, което обаче не се отразило върху общата забава. Съдът намерил, че няма забава на делото при отвеждането на съдии във въззивното производство, защото отводът представлява процесуална гаранция, че делото ще бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, а и съставът е попълнен своевременно, в рамките на 1 работен ден. По отношение на претърпените неимуществени вреди съдът пояснил, че за тях съществува житейско предположение, че неразумната продължителност на производството винаги причинява такива. В случая са налице обичайните, типичните неимуществени вреди, които лицето търпи в резултат на това, че съдебното производство е извън рамките на разумния срок - притеснения и безпокойство за развитието на производството и евентуален негов неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието на лицето в държавността поради забавяне на делото. Страната нито сочи, нито доказва други вреди. Съдът посочил, че от значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди по иск с правно осн. чл. 2б ЗОДОВ се определя по чл. 52 ЗЗД съобразно разясненията на ППВС № 4/1968 г., като за база се вземат икономическите показатели и стандарт в страната, а обезщетението не трябва да служи за неоснователно обогатяване. Ищецът Р. С. Д. обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с въпросите: отлагането на делото, въпреки редовното призоваване на страните и липсата на процесуални пречки за даване на ход на делото, представлява ли необосновано забавяне на делото и води ли до ангажиране на отговорността на съда по смисъла на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ; отвод на съдии, без да им е искан от страните и без да е налице някоя от хипотезите на чл. 22 ГПК, представлява ли необосновано забавяне на делото; двата въпроса са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса: как се прилага и отчита критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД относно изискването за сходно разрешаване на аналогични случаи и съобразяване на съдебната практика в сходни хипотези, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на сходни неимуществени вреди от един и същи вид и източник. Позовава се на противоречие на въззивното решение с решение № 506 от 30.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4306/2023 г., IV г. о. и решение № 50258 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4461/2021 г., III г. о.; Касаторът Софийски районен съд поставя правен въпрос по тълкуването на чл. 12 и чл. 325, ал. 2 ГПК, както и на 52 ЗЗД – длъжен ли е съдът да обсъди конкретните обстоятелства (съображения) за обезщетяване на неимуществени вреди, довели до присъждане на обезщетение в определения от съда размер. Поддържа противоречие с решение № 254 от 17.12.2015 г. по гр.д. № 1902/2015 г. на ВКС, III г.о. и решение № 306 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на ВКС, IV г.о. Софийският градски съд обуславя допускане на касационно обжалване с въпроса: при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва ли съдът да вземе предвид всички обстоятелства, които обуславят вредите, както и следва ли в мотивите си да посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 272 от 27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на ВКС, IV г. о., Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, т. 11, решение № 166 от 13.06.2019 г. по гр. д. № 4391/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 154 от 30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на ВКС, II т.о. и др. Съставът на Върховния касационен съд намира, че всички повдигнати въпроси в касационните жалби са включени в предмета на произнасяне в обжалваното решение и от значение за постановения краен резултат. Въпросите следва да се обобщят и служебно преформулират от касационната инстанция по следния начин: в хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ съдът доколко проверява правилността и допуснатата забава при извършване на всяко отделно процесуално действие и как оценява налице ли е забава при разглеждане на делото и колко е съществена тя; кои обстоятелства са от значение за определяне справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди при уважен иск по чл. 2б ЗОДОВ и следва ли в мотивите си да посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. Първият от така обобщените правни въпроси е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, а следващият е разрешен от втората инстанция в противоречие със съдебната практика на ВКС – посочената от страните, както и служебно известната на настоящия съдебен състав. Р. Д. трябва да заплати държавна такса за разглеждане на жалбата й в размер на 2,56 евро (превалутирана по чл. 12 ЗВЕРБ сума от 5 лв., и закръглена по чл. 13 ЗВЕРБ). Мотивиран от горното, съдът