Определение № 122 от 15.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1486/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. ДЪРЖАВАТА, чрез Национална агенция за приходите, представлявана от Н. К., специалист с юридическо образование обжалва решение № 136 от 28.02.2024 г. по т.д. 640/23 г., САС, 3 състав, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу „Буларко“ Ад иск с правно основание чл. 694, ал.2, т. 1 от ТЗ за установяване съществуването на вземания за главница за дължим ДДС за м. ноември 2016 г. в размер на 23 543,68 лв, както и лихва за забава към 11.08.2017 г. в размер на 1 202,51 лв, установени с ревизионен акт № Р-22221018001077-091-001/14.12.2018 г., издаден от ТД на НАП София, като възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Излага съображения за допуснати нарушения от въззивния съд по тълкуване на чл. 685, чл. 688 и чл. 687 от ТЗ относно публичноправните вземания, подлежащи на приемане в производството по несъстоятелност. Касаторът счита, че разпоредбата на чл. 687, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 164, ал. 4 от ДОПК предвиждала синдикът служебно да вписва в списъка на предявените вземания установеното с влязъл в сила акт публично вземане, така както е предявено. Нормите не правели разграничение и вменявали на синдика задължение, ако актът е влязъл в сила служебно да включи в списъка на приетите вземания, предявените публични вземания. Счита, че ако публичноправните вземания са възникнали до откриване на производство по несъстоятелност, предявяването им не се свързвало с преклузивния срок по чл. чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Излага подробни съображения. Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което се установи съществуването на публични вземания за ДДС, с основание ревизионен акт № 22221018001077-091-001/14.12.2018 г., издаден от ТД на НАП, София в размер на 23 543,68 лв и лихви към 11.08.2017 г. – 1 202,51 лв, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следния правен въпрос: Следва ли публичните вземания, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след изтичането на сроковете, предвидени в чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, да бъдат предявени от НАП в рамките на тези преклузивни срокове, респ. дали непредявяването на тези вземания в преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ има за правна последица погасяване на възможността за тяхното удовлетворение. Излага съображения за задълженията на синдика, на основание чл. 687, ал. 2 от ТЗ да впише служебно в списъка на предявените вземания и установеното с влязъл в сила акт публично вземане, така както е предявено. Нормите на чл. 687, ал.2 ТЗ и чл. 164, ал. 4 от ДОПК не правели разграничение относно момента на възникване на публичните вземания. Позовава се на практика на ВКС като твърди наличие на допълнително основание съгласно т.1, чл. 280, ал. 1 от ГПК, поради наличие на произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, израз, на която са решение № 179 от 18.03.2021 г. по т.д. 15/20 г., ВКС, II ТО и решение № 43/20.06.2014 г. по т.д. 2471/13 г., ВКС, I ТО. Сочи и наличие на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. Ответникът не е подал отговор на касационната жалба. Синдикът, конституиран на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ, не е подал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване и в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК. За да достигне до извод, че искът на НАП с правно основание чл. 694, ал.2, т. 1 от ТЗ, за установяване съществуване на публични вземания, е неоснователен и поради това да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд на първо място е приел, че вземанията са предявени след изтичане на сроковете, предвидени в чл. 685 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, както и че в срок е възразил по реда на чл. 690 от ТЗ по отношение включването на вземанията в списъка с неприети вземнаия от синдика, както и че възражението е оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Прието е, че вземанията на НАП за ДДС са възникнали до производството по откриване на несъстоятелност, както и че са обективирани в акт, влязъл в сила - ревизионен акт от 14.12.2018 г., след откриване на производството по несъстоятелност. С оглед нормата на чл. 687, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 164, ал. 4 от ДОПК относно публичноправни вземания, които са възникнали до откриване на производство по несъстоятелност, но не са установени с акт, който е влязъл в сила до тази дата, въззивният съд е приел, че относно публичноправните вземания, като процесните, чл. 164, ал. 3 от ДОПК предвиждал предявяването им пред съда по несъстоятелността, като това било задължение, а не право. Публичното вземане, ако не било нужно да се предяви, при липсата на установяването му с влязъл в сила акт, би се изгубил смисълът на чл. 164, ал. 5 от ТЗ, съгласно която синдикът включва в списъка с приети вземания вземанията, за които няма влязъл в сила акт, под условие. Публичните вземания и предявяването им в производството по несъстоятелността давала възможност на останалите кредитори на длъжника да преценят правата си за удовлетворение. Съдът е приел, че в практиката на ВКС е застъпено становището, че нормата на чл. 687 от ТЗ не може да се тълкува разширително. Обобщен е извод, че макар и установени с влязъл в сила ревизионен акт, не може да се установи съществуване на сочените от НАП като кредитор вземания в производството по несъстоятелност, тъй като е следвало да се предявят в сроковете, предвидени в чл. 685 от ТЗ и чл. 688, ал. 1 от ТЗ. Обстоятелството, че липсва до откриване на производството по несъстоятелност, влязъл в сила данъчно ревизионен акт, е преценено като е прието, че синдикът не е бил длъжен да приеме вземанията на основание чл. 687 от ТЗ и НАП е следвало да ги предяви по реда, предвиден в производството по несъстоятелност. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличието на основание за допускане служебно на касационно обжалване на съдебното решение съгласно чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Установиха се процесуалните предпоставки за допустимост на иска, НАП е предявил възражение срещу включването в списъка с неприети вземания от синдика на посочените вземания, предмет на исковата защита. Съдът по несъстоятелността, по реда на чл. 690 от ТЗ, е оставил без уважение възражението на НАП. Това е обосновало правен интерес за предявяване на иска с правно основание чл. 694, ал.2, т. 1 от ТЗ, в предвидения в чл. 694, ал. 6 от ТЗ, срок. Липсват основания, обосноваващи извод, че решението е вероятно да е недопустимо. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове правен въпрос, включен в предмета на делото, разгледан от въззивния съд и обусловил изхода на спора. За да приеме, че не е основателен искът, с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, въззивният съд е приел, че вземанията на НАП не са предявени в предвидените срокове за предявяване на вземания съгласно чл. 685, ал. 1 и чл.688, ал.1 и ал. 3 от ТЗ. Приел е, че актът за установяване на вземания е влязъл в сила след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, поради непредявяване на публичноправните вземания в предвидените срокове в производството по несъстоятелност. С оглед даденото разрешение от въззивния съд, обуславящият извод е, че НАП е следвало да предяви вземанията си по установения ред на чл. 685, ал.1 или чл. 688, ал. 1 от ТЗ, докато редът, предвиден в чл. 687 от ТЗ не може да се приложи за всички публични вземания и тези, които към момента на откриване на производството по несъстоятелност и установяване на вземанията на кредиторите към длъжника, са установени с влязъл в сила ревизионен акт, и тези, които са възникнали, но са установени по-късно, след откриване на производството по несъстоятелност, с влязъл в сила ревизионен акт. Подчертана е разликата и конкуренцията между кредиторите. Наличието на ревизионен акт, влязъл в сила след изтичане на сроковете, предвидени в чл. 685 и чл.688 от ТЗ, са обусловили извод за неоснователност на иска. Даденото от въззивния съд разрешение не е в отклонение от трайната практика на ВКС, изразена в цитираните от касатора решения. Практиката на ВКС е свързана със задължението на синдика да приеме публичните вземания, на основание чл. 687 от ТЗ за удовлетворяване в производството за универсално принудително изпълнение, само тогава когато актът за установяване на публично вземане е влязъл в законна сила преди или към момента на откриване на производството по несъстоятелност. Липсва основание за тълкуването, сочено от касатора, че в решение № 179 от 18.03.2021 г. по т.д. 15/20 г., ВКС, е застъпено обратното становище. В същото решение отговорът на поставения правен въпрос е с различен характер и е относно приложението на чл. 269 от ГПК и чл. 169, ал. 3 от ДОПК. Липсва отклонение от практиката на ВКС, израз на която е решение по т.д. 43 от 20.06.2014 г. по т.д. 2471/13 г., ВКС, I ТО. В това решение е подчертана разликата относно приемане на публичните вземания, установени с влязъл в сила ревизионен акт и при липса на влязъл в сила акт. На настоящия съдебен състав, освен соченото от касатора решение, е известна практиката на ВКС, изразена в множество решения, съгласно която публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, като се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688, ал. 1 предл. второ ТЗ, след изтичането на срока по чл. 688, ал. 1 пр. първо ТЗ, тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност. Задължението на синдика за включване в списъка с приети вземания, на основание чл. 687 от ТЗ е само за публичноправни вземания, установени с влязъл в сила акт. Ако вземанията са само установени, но актът не е влязъл в законна сила, то тогава, следва да се предявят като се включват в списъка с приети вземания под условие, на основание чл. 725, ал. 1 от ТЗ. Даденото разрешение от въззивния съд е в съответствие с посоченото разрешение от ВКС и това изключва наличието на соченото основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Касаторът е посочил всички основания съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК, но не е изложил съображения за наличието на основанията съгласно т. 2 и т. 3 от ГПК. Поставеният правен въпрос е разрешен в посочения смисъл в трайната практика на ВКС и отсъстват мотиви да се приеме наличието на основания съгласно т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не е посочено конкретно наличие на основания съгласно т. 2, чл. 280, ал.1 от ГПК и не може да се преценява. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното съдебно решение. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Р България