Определение № 1878 от 28.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2184/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. М. Т.- Г. срещу определение № 93 от 20.01.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 53 от 2023 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 260072 от 29.06.2022 г. по гр.д.№ 332 от 2016 г. на Ямболския районен съд за оставяне без уважение молбата на страната за освобождаване от заплащане на държавна такса.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. В жалбата, както и в допълнителна частна касационна жалба и изложение към нея жалбоподателката поставя следните въпроси:

1. С оглед на това, че процедурата за разглеждане на частни жалби е строго регламентирана и произнасянето е в закрито заседание и в кратък срок (някои въззивни състави го правят в деня или следващия ден след образуване на делото), задължение ли е на жалбоподателя с нарочна молба да обоснове твърдение за отвод на състава или част от него ?

2. Следва ли въззивният съд с оглед служебното начало в исковия процес да следи за наличието на основанията, предвидени в чл.22, ал.1, т.1-5 ГПК, за да може сам да приложи императива на чл.22, ал.2, пр.1-во ГПК ?

3. Веднъж отвели се по делото съдии, това явява ли се „друго обстоятелство“ по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, т.е. може ли да се приеме,че прилагането й се превръща в морална норма, която трябва винаги да се прилага при евентуално ново разпределение на делото на същите съдии, дори съдебният състав да няма лична заинтересованост от изхода на делото, предвид че в страната по делото вече се е създало и затвърдило такова, което съдът трябва да внушава ?

4. Как трябва да процедира въззивният съд при разглеждане на частна жалба по делото, при положение че съдия, който се е самоотвел или отвел от същото при негово разглеждане на въззивна инстанция, а сега като съдия от същата инстанция има ли право по закон и морал да разгледа и реши делото ?

5. Следва ли да се приеме за противоречива съдебна практика настоящото обжалвано определение предвид постановеното от същия съдия докладчик определение за отвод № 29 от 07.06.2021 г. по в.гр.д.№ 140 от 2021 г. ?

6. Има ли порок на съдебния акт, постановен при съществуващо основание за самоотвод/отвод за целия съдебен състав – нищожен или недопустим е той, ли това влияе на правилността му ?

7. В горния случай и в хипотезата на неправилен съдебен акт как следва да процедира касационната инстанция- да отмени и върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, или да препотвърди/отхвърли определението ?

8. Как и до каква степен неприлагането на чл.360б ЗСВ влияе на законосъобразното прилагане на чл.9, ал.1 ЗСВ ?

9. Нищожен или неправилен е съдебният акт на съдия, чиято независимост е компрометирана с оглед на това, че неговото командироване за съдия в Ямболския окръжен съд е в разрез с конкурсното начало и откомандироването му като съдия от този съд зависи от едноличната воля на административния ръководител на Апелативен съд- Б. ?

10. Как следва да процедира въззивната инстанция, когато констатира, че искането на молителката за освобождаване от държавна такса не е уважено по причина неясни и неточни указания на първоинстанционния съд, които молителката е била в невъзможност да изпълни ?

11. Има ли задължение въззивната инстанция с оглед поправяне порока в първоинстанционното производство да даде указания на жалбоподателката за предоставяне пред него на нужните доказателства за освобождаване от държавна такса, или сам с оглед служебното начало да ги изиска служебно от институциите, които е посочил в определението си?

12. Налице ли е противоречива съдебна практика между определение № 260072 от 29.06.2022 г. по гр.д.№ 332 от 2016 г. на Ямболския районен съд и определение № 93 от 20.01.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 53 от 2023 г. на Ямболския окръжен съд с определение от 31.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 382 от 2016 г. по описа на Сливенския окръжен съд и разпореждане № 460 от 22.08.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 274 от 2021 г. по описа на Сливенския окръжен съд ?

13. Нарушението на законовото изискване за случайно разпределение на делата равносилно ли е на незаконен съдебен състав и какъв е актът, постановен от този състав ?

14. Следва ли нормата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК да бъде приложена от касационната инстанция предвид доказаното основание за отвод/самоотвод на съдиите, постановили определение № 93 от 20.01.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 53 от 2023 г. на Ямболския окръжен съд ?

Жалбоподателката счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал. 1 ГПК, като не обосновава конкретно нито една от тях /единствено твърди, че по тринадесетия въпрос е налице противоречие с решение от 12.01.2016 г. на ЕСПЧ/. Твърди наличие и на основанието по чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на вероятна нищожност на решението.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответница по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който е потвърдено определение за отказ от освобождаване от държавна такса в размер на 15 лв., който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на някои от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания за това.

В случая част от поставените от жалбоподателката въпроси обобщено се отнасят до това какъв е порокът на съдебния акт, постановен при съществуващо основание за отвод на съдебния състав по чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Тъй като по този въпрос има образувано тълкувателно дело № 1 от 2023 г., т.2 на ОСГТК на ВКС, на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК във връзка с чл.292 ГПК настоящото дело следва да бъде спряно до приключване на това тълкувателно дело.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение