Определение № 166 от 06.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 524/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 516 от 26.10.2017 г. по в. ч. гр. д. № 578/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1697 от 07.07.2017 г. по гр. д. № 2135/2016г. на Пловдивски окръжен съд. С първоинстанционния акт е уважена подадената от ответника по иска Г. И. И. от [населено място] молба по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение № 2666 от 23.11.2016 г. в частта за разноските, като дружеството-щец е осъдено да заплати на ответника-физическо лице адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3 500 лв. Частният касатор счита атакуваното определение за неправилно с твърдението, че съдът е уважил молбата на ответника Г. И. за изменение на определението за прекратяване на производството по делото без да е спазено императивното изискване на чл. 80 ГПК за представяне на списък на разноските и без да са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Именно с въпроса „Допустима ли е молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК” е аргументирано и допускането на касационното обжалване. Според касатора, този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по частната касационна жалба – Г. И. И. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 20.12.2017 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди, постановеното от Пловдивски окръжен съд определение, с което е уважена молбата на ответника по иска Г. И. по чл. 248 ГПК, въззивният съд е приел, че същата е допустима и основателна, тъй като искането за присъждане на разноски е направено още с отговора на исковата молба, като с молбата за допълване на прекратителното определение са представени и доказателства за извършването на такива – договор за правна защита, фактура и разписка. Съдебният състав е счел за неоснователно възражението на частния жалбоподател за недължимост на претендираните разноски поради несвоевременно ангажиране на доказателства за същите, като е посочил, че от приложените документи е видно заплащането на адвокатското възнаграждение преди датата на прекратяване на производството по делото. Не е споделил и довода на ищеца за неправилно изчисляване на дължимото възнаграждение, както и за антидатиране на документите във връзка с уговарянето и заплащането му. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значим за изхода на конкретното дело, поставеният от касатора въпрос не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е налице заявеното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС: Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските; Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно, посочените задължителни указания по приложението на чл. 80 ГПК, се отнасят за хипотезата на изменение на съдебния акт (решение/определение) в частта за разноските, но не и за хипотезата, когато се иска допълването му по причина, че съдът е пропуснал да се произнесе по надлежно и своевременно заявено от страната искане, какъвто именно е настоящият случай. Ето защо, не може да се счете, че е налице противоречие на обжалваното определение с тълкувателната съдебна практика, на която се позовава частният касатор. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение