Определение № 50025 от 10.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2125/2022 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Виваком България“ ЕАД, с предишно наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ответникът „Премиум Нет Интернешънъл Срл.“, Румъния, оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 159, ал. 1 ЗЕС и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 91 971,19 лв., заедно със съответни лихви за забава, представляваща непогасена част от възнаграждение по сключени между страните четири договора за свързване на обществени електронни съобщителни мрежи, респ. за терминиране на международни повиквания, претендирана въз основа на цени, определени едностранно от ищеца след отпадане на регулираните от КРС цени.

Произнасяйки се по жалбата на ищеца, въззивният съд е потвърдил решението. Приел е, че процесните договори са били сключени на основание чл. 159, ал. 1 и ал. 2 ЗЕС, като до 23.06.2016 г. към тях са били приложими определените от КРС цени. След тази дата обаче ограничението на цените е отпаднало, поради което страните са разполагали с възможността по чл. 20а, ал. 2, пр. 1 ЗЗД свободно да уговарят изменение, прекратяване и т. н. на договорите, но не е възникнало право на ищеца едностранно да определя нови цени, във връзка с което е приел, че противно на тезата на ищеца уговорките по чл. 10.1 от договорите не съдържат препращане към евентуална нова уредба като основание за едностранно изменение на цените. Отхвърлил е като неоснователен доводите на ищеца по чл. 293, ал. 4 ТЗ и чл. 298 ТЗ по съображения, че първата разпоредба е неотносима към разглежданата хипотеза предвид липсата на постигнато между страните съгласие, а втората е неприложима, доколкото процесните договори не са сключени при общи условия, а се претендира право на едностранното им изменение относно цената. За неоснователни е преценил и доводите по чл. 291 и чл. 299 ТЗ, като е приел, че не е налице публично предложение за сключване на договор, нито е предвидено трето лице да определя отделни уговорки от договорите.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

За обосноваването на очевидна неправилност на обжалваното решение са изложени доводите, че въззивният съд е приложил нормата на чл. 20 ЗЗД в смисъл, противоположен на действителния, като произволно е тълкувал договорите, без да съобрази, че те са сключени въз основа на решения на КРС, с които за ищеца са установени задължения за прилагане на определени от комисията цени, при което страните са изразили воля съдържанието на договорите да бъде съответно на приложимите решения на КРС. Поддържа се също, че съдът, несъобразявайки задължителната сила на решенията на КРС, е приложил в обратен смисъл и нормата на чл. 20а ЗЗД, доколкото с оглед задължителността си тези решения се явяват и основание за изменение на приложимите между страните цени. И на трето място, поддържа се, че незачитането на тези решения представлява и особено грубо процесуално нарушение.

По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

• длъжен ли е при тълкуването на договора съдът да установи действителната воля на страните, като прилага критериите, установени в чл. 20 ЗЗД, и като съобразява всички относими към сключването на договора обстоятелства;

• длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства;

• представляват ли решенията на КРС от 2016 г. действие, което замества отделни елементи от договора по аналогия с чл. 299, ал. 1 ТЗ;

• публикуваните от БТК в изпълнение на решение № 356/2016 г. и решение № 357/2016 г. на КРС на интернет-страницата на БТК приложими цени за терминиране на трафик с произход извън ЕС и ЕИЗ, които следва да се прилагат спрямо всички контрагенти на БТК, считано от 07.07.2016 г. с изтичане на 14-дневния срок, указан от КРС, представляват ли общи условия по смисъла на чл. 298 ТЗ.

Не се установяват предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Изложените в тази насока доводи не обосновават очевидност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК на оспорваните като неправилни изводи на въззивния съд, доколкото както въпросът за тълкуването на договорите по чл. 20 ЗЗД, така и въпросът за възможността за изменението им по чл. 20 ЗЗД предполагат проверка на съдържанието на самите договори, т. е. преценка на доказателствата по делото, което изключва възможността съображенията и изводите на съда да бъдат преценявани за правилност само въз основа на мотивите на решението.

Не се обосновава и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първият от формулираните въпроси не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т., 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд, тъй като последните не се основават на извършено съгласно чл. 20 ЗЗД тълкуване на неясни или противоречиви уговорки, а тезата на ищеца за наличието на препращане в спорния чл. 10.1 е отречена с оглед липсата на такова препращане в текста на клаузата.

По втория въпрос не се установява въззивният съд да се е отклонил от установената последователна практика на ВКС в смисъл, че е задължен да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора във въззивното производство, определен съобразно чл. 269 ГПК, доказателства и доводи на страните. Поддържа се в тази насока, че съдът не е обсъдил оплакването му за неизвършен от първата инстанция анализ на събраните писмени доказателства относно съдържанието на разменената между страните кореспонденция за приложението на новите регулации на КРС и относно изменението на цените по договора. По тези доказателства въззивният съд се е произнесъл, макар и лаконично, като е приел, че е налице незабавно оспорване от страна на ответника на обявените от ищеца цени, препятстващо действието им съгласно чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ.

По третия въпрос също не се обосновава отклонение от формирана практика на ВКС. Посоченото решение по т. д. № 2913/2015 г. на ВКС, II т. о., не разглежда въпроса дали административният акт, установяващ регулирани цени, замества или не отделни елементи от договора по аналогия с чл. 299 ТЗ, а въпроса за обратното действие на отмяната на такъв административен акт, поради което същото не представлява практика по поставения в настоящото производство въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с т. 2 от ТР № 1/2009 г.

Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по последния четвърти въпрос, който не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е от правно естество, тъй като с дадената формулировка същият е фактически, зависейки от доказателствата по делото съобразно особеностите на конкретния случай. Независимо от това въпросът не се явява и обуславящ правните изводи на въззивния съд с оглед изложените от същия съображения, че дори и да са налице в случая общи условия на ищеца, едностранно обявените цени са били незабавно оспорени от ответника съгласно чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ, поради което не са породили действие в отношенията между страните. Във връзка с последното правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателят следва да заплати на ответника направените за касационното производство разноски в размер на 8605,65 лв.

С тези мотиви съдът