Определение № 464 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 567/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. К. Н. Д. е подала касационна жалба срещу решение № 102 от 20.10.2010 г. на Разградския окръжен съд по гр.д. № 237 от 2010 г. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилност на решението, представляващи нарушения по чл.281, т.3 ГПК- допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. С изложението по чл.280, ал.1, т.1 ГПК К. Н. Д. намира че следва да се допусне касационно обжалване на решението по тази хипотеза на текста по следният въпрос: каква е доказателствената сила на официален документ, в конкретност на нотариален акт по обстоятелствена проверка и следва ли той да бъде зачетен от съда ако не е оспорен. Посочват се и съдебни решения. Ответниците Мюсюлманско настоятелство, [населено място], [община], представлявано от председателя М. С. С. и “Мюсюлманско изповедание” действащо чрез адвокат Н. Х. е представило отговор на касационната жалба, в който посочва, че същата следва да се счете за недопустима тъй като липсва ограничаване на същественият релевантен материално правен или процесуален въпрос от основанията за касационно обжалване, посочени в чл.281, т.3 ГПК. Представил е и допълнителен отговор, в който оспорва наведените основания за неправилност на решението. Касационната жалба, която е подадена с вх. № 6173 от 3.12.2010 г. е допустима предвид обжалваемият интерес който е над 1 000 лв. съгласно чл.280, ал.2 ГПК/отм./. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касираното въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Разградския окръжен съд е отхвърлил предявеният от К. Н. Д. против ответниците положителен установителен иск за собственост за дворно място с площ от 545 кв.м., съставляващо им. пл. № 838, кв. № 53 по кадастралния план от 1976 г. на [населено място], [улица], [община]. В исковата молба е посочено, че имота се притежава по силата на наследство и земеделска реституция, извършена с решение № 17 от 5.10.1992 г. на ПК, [населено място]. Въз основа на решението е издаден нотариален акт № 62, т.06, н.д. № 934 от 1938 г. Обосновала е правният си интерес с нотариален акт №п163, т.06, н.д. № 732 от 2002 г., издаден по обстоятелствена проверка с който ответника се е снабдил. Разградския районен съд е отхвърлил иска като недоказан. Въззивният съд е оставил в сила първостепенното решение, приемайки ,че ищцата не е установила правото си на собственост. Настоящия състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставеният въпрос при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторката дължи държавна такса в размер на 25 лв. внесена по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,