Определение № 133 от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2331/2013 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 495 от 20.12.2012 г. по в. гр. д. № 344/2012 г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено решение № 74 от 14.06.2012 г. по гр. д. № 450/2010 г. на Девинския районен съд, с което са отхвърлени предявени от Д. Д. И. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. пар. 6, ал. 5 от ПЗР на ЗУТ за признаване на установено, че Р. А. К. и В. А. К. не са собственици на 18 кв. м., придаваеми по регулация към парцел ХІХ-235 кв. 15 по плана на с. [населено място], както и че извършената покупко-продажба с н. а. № 56/2009 г. е нищожна относно придаваемото място, поради противоречие със закона. Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищеца, който иска то да бъде отменено като неправилно. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. От ответника по касация Р. А. К. е подаден писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при проверка по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева - за граждански дела. В разглеждания случай разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е приложима в посочената редакция, тъй като касационната жалба е подадена на 04.02.2013 г. - т. е. след 21.12.2010 г. /аргумент от пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК - ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК /от 2007 г., при действието на който, на 15.10.2010 г., е подадена исковата молба/ размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти се определя от данъчната оценка, а ако няма такава - от пазарната им цена. В първоинстанционното производство на л. 9 по делото е приложено удостоверение № [ЕГН] от 15.10.2010 г. на [община] за данъчна оценка, от което е видно, че стойността на цялото дворно място на ищеца от 504 кв. м. е 1 473.70 лева. Същата оценка следва да се вземе предвид и при определяне цената на иска за нищожност - чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК /от 2007 г./. Изчислена съобразно тези данни, цената на двата иска с предмет заявените в исковата молба 18 кв. м., е определена от първоинстанционния съд на 105.26 лева /вж. л.л. 37 и 152 от първоинстанционното дело/. Подадената касационна жалба е недопустима, тъй като цената на всеки от исковете е под 5 000 лева. Ето защо, при условията на иззета компетентност и съгласно чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - да се прекрати. При този изход на делото и с оглед заявеното искане, на ответника по касация Р. К. следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 300 лева по договор за правна защита и съдействие серия СМ № [ЕГН] от 20.02.2013 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.