Определение № 856 от 09.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1775/2013 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 - 3 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, представлявана от процесуални представители К. Н. и Г. Д.-Т. срещу решение № 1362/15.11.2012 г. по гр.д.№713/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр.състав. Ответникът по касационната жалба А. Д. Т., в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител адв. А. Г. оспорва жалбата.Претендира разноски. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е постъпила в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е отменил решение № 6/02.02.2010 г. по гр.д.№119/2008 г. на Хасковския окръжен съд и вместо него е постановил отхвърляне на искането на касационния жалбоподател за отнемане в полза на държавата от ответника по касационната жалба на единадесет недвижими имоти и осем леки автомобила, подробно изброени в диспозитива, а от Деля А.- на лек автомобил марка Мерцедес 300 Д, както и осъждането му да заплати на държавата сумата 49 369,40 лв.,от които 29 289,40 лв., получени от продажбата на имущество и 20 081 лв. придобити от престъпна дейност, както и 32 853,78 лв. разноски по делото.Въззивният съд е аргументирал постановения от него съдебен акт с извода, че осъждането на ответника по касационната жалба за извършено престъпно деяние по чл.339 ал.1 НК не обосновава вероятността престъпната му дейност да е довела до придобиването на процесното имущество, независимо че не е доказан законен източник за това, доколкото разходите превишават доходите му. Приел е, че той е работил в стопанисвано от баща му заведение още преди да навърши пълнолетие, занимавал се е със селскостопанска дейност-отглеждане на земеделска продукция, крави, производство на кисело мляко, ресторантьорство, покупко-продажби на недвижими имоти и автомобили и макар да не е декларирал доходите си, не може да се направи обоснован извод за наличие на връзка между тях и престъпната му дейност, тъй като държането на пистолет не е от естество да генерира приходи. Счел е, че вероятно по тази причина извършеното от него престъпно деяние вече не е в приложното поле на новия ЗОПДНПИ, а само квалифицирания му състав. Решението на въззивния съд е постановено при повторното разглеждане на делото, след първоначално уважаване на искането. С решение № 160/01.06.2012 г. по гр.д.№787/2011 г. на ІІІ г.о. делото е било върнато за ново разглеждане, като е било допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос за предпоставките, при наличието на които се отнема в полза на държавата имущество по ЗОПДИППД/отм./Прието е, че и когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, изводите на съда за връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за това, следва да са изградени на основата на конкретиката на случая, на фактите, свързани с престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател е извел материалноправния въпрос какви са критериите за формиране на основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, както и въпроса може ли в конкретния случай да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник на средства за придобиването му. Счита, че въпросите са решени в противоречие с решение № 671/09.11.2010 г. по гр.д.№875/2010 г. ІV г.о. и решение № 1/21.03.2011 г. по гр.д.№697/2010 г. ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Намира, че са налице всички касационни основания по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. По първия изведен въпрос е налице задължителна съдебна практика- решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: решение № 231/11.07.2012 г. по гр.д.№848/2011 г. ІV г.о., решение №66 от 26.07.2011 г. по гр. дело №863/2010 г., III г.о., решение №70/ 04.07.2012 г. по гр. дело №704/2011 г. ІV г.о., решение 160/01.06.2012 г. по гр.д.№787/2011 г. ІІІ г.о., решение № 209/26.07.2011 г. по гр.д.№1462/2010 г. ІІІ г.о., решение № 287/10.09.2012 г. по гр.д.№ 1782/2010 г. ІV г.о. и др.С тях е прието, че формирането на предположението за придобиване на имуществото от престъпна дейност, трябва да бъде извършено след анализ на установените факти и логическите връзки между тях. Решението на съда се обуславя от доказателствените му изводи, изградени на базата на оценка на множество фактически обстоятелства, техните взаимовръзки и опитните правила. Отговорът във всеки конкретен случай се решава съобразно ангажираните по делото доказателства. Съдът преценява всички обстоятелства и всички доказателства по случая по вътрешно убеждение. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т. ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност.В закона не е уредена презумпция, че наличието на доход от неустановен източник е доход, за който може да се направи основателно предположение, че е свързан с престъпната дейност. Във всеки отделен случай трябва да се изхожда от установената престъпна дейност и конкретните твърдения за връзката й с придобитото имущество. В решение № 1/21.03.2011 г. по гр.д.№697/2010 г. ІV г.о., посочено от касационния жалбоподател, разрешенията са идентични, а в цитираното от него решение № 671/09.11.2010 г. по гр.д.№875/2010 г. ІV г.о. е разгледан друг въпрос-за критерия, по който се определя стойността на имуществото, за което е предявен иск за отнемането му. Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. споделя становището изразено в цитираните решения както и в решението на ВКС, постановено по настоящото дело, но намира,че правните изводи на въззивния съд не са съобразени с приетото в тях. Изграждайки вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото, от една страна е приел, че ответникът по касационната жалба не е доказал законен източник на придобитото имущество, а от друга- че престъпното деяние по чл. 339 ал.1 НК ,за извършването на което е осъден, не обосновава вероятността престъпната му дейност да е довела пряко или косвено до генерирането му.Този извод е в противоречие с разрешенията в задължителната съдебна практика. Поради това решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия формулиран въпрос на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не са изложени никакви аргументи, в подкрепа на становището на касационния жалбоподател, че са налице касационни основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Не са представени влезли в сила решения, доказващи наличието на противоречива практика съдебна практика по поставения въпрос.От твърдяното в изложението към касационната жалба не става ясно кой закон според него не се прилага точно и разкриването на точния смисъл на коя правна норма се иска.Наличието на посочените законови хипотези на допълнителни основания за допускане на касационно обжалване не е обосновано съобразно разясненията дадени в ТР Д№ 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. ОСГТК- т.2 и т. 3. Вторият поставен от жалбоподателя въпрос не е обуславящ, той се отнася до фактическите изводи на съда в конкретния случай .Съгласно т.1 ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. ОСГТК обуславящият правен въпрос не следва да е свързан с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Следователно с него не може да бъде обосновано приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК поради наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,