Определение № 140 от 12.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1579/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 432 от 16.12.2022 г. по в. гр. д. № 637/2022 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено решение № 260043 от 30.06.2022 г. по гр. д. № 5516/2022 г. на Русенския районен съд, с което К. М. С. е осъден да заплати на основание чл.45 ЗЗД на М. С. М. сумата от 20 000 лв. за причинени болки и страдания в резултат на деянията, за които К. С. е бил признат за виновен с присъда № 3/15.01.2020 г. по НОХД № 715/2019 г. на Русенския окръжен съд, заедно със законната лихва от 28.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивният съд е приел, че с влязлата в сила присъда ответникът е признат за виновен в това, че на 28.03.2019 г. в [населено място] могили, [община], е отвлякъл ищцата и се съвкупил с нея, като я принудил за това чрез сила, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 4 месеца. За да определи размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът е обсъдил следните доказателства: Според свидетелката И. И., майка на ищцата, в деня на инцидента тя казала, че е изнасилена, плачела, не искала да говори, след това имало периоди, в които не искала да излиза, притеснявала се, че хората знаят за случая, срамувала се, посетила психолог, който й предписал лекарства. М. още била зле, когато се заговорело за случилото се, тя винаги плачела и се разстройвала. Нейният приятел и семейството й я подкрепяли. Същото сочи и приятелят на ищцата Тайфун Р., който добавя и това, че след изнасилването тя нямала коса на някои места, имала следи от удари по лицето и повече от месец белези по главата и се оплаквала от болки по местата, по които била удряна. В началото не искала да излиза от дома си. И досега той ходел да я прибира след работа. Не искала да излиза вечер, защото се страхувала от тъмното, а преди инцидента не било така. Преди инцидента имали полови контакти с М., като инцидентът повлиял на интимните им отношения за период от около 2 месеца. При явяването й като свидетел по наказателното дело тя отново изживяла всичко, изпаднала в шок, била много зле. Свидетелката Ф. К. се срещнала с ищцата 2 седмици след инцидента, външно й нямало нищо, въпреки че твърдяла, че е наранена и посинена. Не знае дали приятелките на ищцата са узнали за случилото се, но в нейния приятелски кръг това не било известно и не се коментирало. Преди инцидента виждала ищцата и ответника заедно, знаела, че имат нещо общо, многократно виждала К. да кара ищцата с черна кола на училище. Според съдебно-медицинската експертиза ищцата получила следните увреждания: отскубване на коса, точковати кръвоизливи по лицето вляво, охлузване по лицето вляво, кръвонасядане и охлузване на долния клепач на дясното око, повърхностно нараняване и кръвонасядане на лигавицата на долната устна вляво, точкови кръвоизливи по дясната мишница и в областта на двете лакетни ямки, счупване на нокътна плочка на трети пръст на дясната ръка. Тези наранявания могат да се получат при инцидента и са причинили болки и страдания. Възстановяването е в рамките на една седмица. Според съдебноприхиатричната-психологична експертиза претърпеният от ищцата инцидент е със силен стресогенен характер, което неминуемо повлиява в негативен аспект. Ищцата е имала безсъние, висока степен на тревожност, безпокойство и страхове. Към момента на събитието и непосредствено след него ищцата проявила симптоми на емоционално изразено душевно страдание, състоящо се от афект и страх. Към момента на изготвяне на заключението – 09.09.2021 г. не се отчитат изявени белези на посттравматични последици и не се констатира симптоматика на психично разстройство. В перспектива при определени обстоятелства са възможни проявления на преживяното силно стресогенно събитие. Оказаната психологична помощ и подкрепата на семейството са помогнали на М. постепенно да се върне към нормален живот. От справката на Център за психично здраве-Р. Е. е видно, че на 16.06.2021 г. М. е била приета в отделение „Дневен стационар“ с диагноза „умерено тежък депресивен период“. Проведена е терапия с антидепресанти и психотерапевтични сесии. Споделяла, че след преживяната психотравма се чувствала потисната, вяла, отпаднала, с нарушен неспокоен сън, чувство на тревожност, нямала желание да контактува с никого, трудно се организирала в ежедневното си функциониране. Изписана е на 06.07.2021 г. с подобрение. Допълнителната експертиза, изготвена същите вещи лица на база документите от престоя на ищцата в лечебното заведение, потвърждава първоначалното заключение, че към настоящия момент не се констатира болестна симптоматика, касаеща психично разстройство. Вещите лица акцентират, че при двете срещи с ищцата на 23.06.2021 г. и 14.07.2021 г. тя била облечена спрямо модните тенденции в стил дънкови панталони в къса предизвикателна дължина, блузка със светли тонове и поддържан в много дълга актуална форма маникюр. Ищцата е млад човек, с активен начин на живот и пълноценни интимни отношения с партньора си, като се стреми да изглежда като забелязваща се модна личност. Това сочи на справяне с преживяното събитие и отсъствие на психотравмена симптоматика. Според комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза с участие на 5 вещи лица, М. има симптоми на повишена тревожност, изразяваща се в несигурност, страх, раздразнителност, затруднения в способността за концентриране на вниманието, както и хиподепресивно настроение, изразяващо се в понижена самооценка и склонност към изолация, които могат да се разглеждат като последица от преживяната психическа травма. Според вещите лица ищцата и понастоящем страда от посттравматично стресово разстройство, което е в причинно-следствена връзка от случилото се на 28.03.2019 г. и продължава да провежда амбулаторна психотропна терапия и консултация. Ищцата не се води на диспансерен учет в ЦПЗ Р., но е имала две хоспитализации, последната от която е за периода 26.01.2022 г. - 15.02.2022 г. с диагноза умерено тежък депресивен епизод. При тези данни съдът е приел, че искът по чл.45 ЗЗД е доказан по основание. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид, че като последица от посегателството ищцата е получила травматични увреждания, при които е претърпяла физически болки и страдания, била е в състояние на остра стресова реакция, а след посегателството е станала емоционално нестабилна, нервна и страхлива. Преценено е, че и към момента на постановяване на решението, повече от 2 години след посегателството, състоянието й не се е нормализирало. Въззивният съд не е кредитирал заключението на първоначалната и допълнителна експертиза за отсъствие на изразена психотравмена симптоматика у ищцата към настоящия момент. Тези заключения се опровергават от петорната експертиза, както и от писмените доказателства, че и към настоящия момент ищцата продължава да провежда лечение в ЦПЗ Р. с диагноза умерено тежък депресивен епизод. Прието е, че претърпените болки и страдания от физическите увреждания не са значителни, но са налице сериозни психически травми, които продължават и към момента на постановяване на решението. Прието е, че обезщетение в размер на 20000 лв. е съобразено с болките и страданията и икономическите условия на живот в страната към съответния период. Съобразено е, че ищцата е млад човек, на 19 години към датата на инцидента, като към датата на изследването не се е възстановила от нанесената й психическа травма. Преди случилото се на 28.03.2019 г. няма данни за адаптивни разстройства. Не е констатирано ищцата да е страдала от някакви проблеми, напротив – живяла е адаптивно, посещавала е училище. Прието е за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на обезщетението от 20 000 лв. Според съда то съответства на претърпените болки и страдания и е съобразено със съдебната практика по присъждане на обезщетения за такъв вид увреждане. Съобразено е, че ответникът е извършил две противоправни деяния спрямо ищцата – отвличане и изнасилване. Приети са за ирелевантни доводите, че ищцата не е предявила граждански иск в наказателния процес и че искът бил предявен 3 години след случилото се. Прието е за неоснователно и възражението, че ищцата е посетила психиатрия едва в хода на настоящото дело, тъй като и преди това тя е търсила помощ от психолог за справяне с инцидента. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника К. М. С.. Жалбоподателят счита, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на критерия за справедливост, тъй като не е отчетен действителният размер на вредите, при съобразяване на характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на болките. Поддържат се основанията по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. За основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа, че въззивното решение влиза в противоречие с т.1 на ТР № 1/19.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдът не се произнесъл по изложените във въззивната жалба оплаквания. Основанието очевидна неправилност се мотивира отново с виждането на жалбоподателя, че въззивният съд не обсъдил оплакванията му в жалбата: че е съществувала дългогодишна връзка между жалбоподателя и ищцата, която продължила и след изнасилването. Съдът не коментирал това съпричиняване, което не почивало на предположения, а на доказателства. Ответницата в производството М. С. М. оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на В., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В настоящия случай в касационната жалба няма поставен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и това е достатъчно, за да се откаже допускане на касационно обжалване. Но дори да се приеме, че се поставя въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по оплакванията и доводите във въззивната жалба, то не е налице специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по този въпрос. Въззивният съд е обсъдил оплакването на К. М. С., че размерът на определеното обезщетение е завишен, като е намерил това оплакване за неоснователно. Съобразено е, че ответникът е извършил две противоправни деяния спрямо ищцата – отвличане и изнасилване. Приет е за неоснователен доводът във въззивната жалба, че ищцата не е предявила граждански иск в наказателния процес и че искът бил предявен 3 години след случилото се. Изложено е съображение, че от начина, по който ищцата е избрала да защити правата си, не могат да се черпят никакви аргументи против нея. Прието е за неоснователно и възражението, че ищцата е посетила психиатрия едва в хода на настоящото дело, тъй като и преди това тя е търсила помощ от психолог за справяне с инцидента. Действително, съдът не е обсъдил твърдението във въззивната жалба, че още в наказателното производство било установено наличието на интимни отношения между жалбоподателя и ищцата през продължителен период от време, че тя посещавала дома му и са имали интимни отношения и след това. Това твърдение обаче не съответства на данните по делото. В мотивите на присъдата по НОХД № 440/2029 г. на Русенския окръжен съд се сочи, че преди изнасилването двамата са имали „изключително близки отношения“ и „трайна близост с пострадалата и нейното семейство“, което не означава еднозначно, че това са били интимни отношения, като и по двете дела не се потвърждава тезата на жалбоподателя, че е имал интимни отношения с пострадалата и след изнасилването. Наличието на близки отношения е установено в гражданското производство от показанията на свидетелката Ф. К., въззивният съд ги е обсъдил и след като не е заявил изрично, че не ги кредитира, той ги е съобразил при определяне на размера на обезщетението, макар изрично да не е посочил това. Наличието на близки отношения, които са били прекратени няколко месеца преди изнасилването, в никакъв случай не може да се приеме за „съпричиняване“, както неправилно се поддържа в касационната жалба. Не е налице и основанието очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Това основание се определя в практиката на ВКС като груби нарушения на закона и/или на правилата на формалната логика, които се констатират при самия прочит на въззивното решение, без да е необходимо да се проверяват доказателствата по делото и действията на страните по него. Следователно необсъждането на оплаквания във въззивната жалба не попада в това основание за допускане на касационно обжалване, а и в случая то не е налице по изложените по-горе съображения. При този изход на делото на ответницата по касация следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 5000 лв. по договор за правна защита от 22.03.2023 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,