Определение № 3461 от 01.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3355/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Г. Г., против решение № 132 от 29.04.2024 г. по гр. дело № 81/2024 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено първоинстанционно решение по чл. 247 ГПК на Ломски районен съд за поправка на допусната очевидна грешка в дялове на съделители в решението по допускането на съдебната делба. Касаторът твърди, че въззивното решение е нищожно, недопустимо и неправилно, като аргументира неправилността му с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост поради липса на допусната очевидна фактическа грешка в решението при определяне на дяловете на съделителите, което засяга правилността на решението. Иска отмяна на решението. Липсва претенция за разноски. Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, поради изменението с него на дяловете в съсобствеността в нарушение на забраната на чл. 246 ГПК и в противоречие с разрешенията, дадени в решение № 50055 от 29.05.2023 г. по т. дело № 2018/2022 г. на ВКС, I т. о., решение № 50086 от 11.04.2023 г. по т. дело № 490/2021 г. на ВКС, I т. о., решение № 30 от 11.04.2022 г. по гр. дело № 2603/2021 г. на ВКС, II г. о., и други посочени в изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Посочва и допълнителните основания, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, поради противоречие с решения на СЕС по изложението към касационната жалба при липса на формулиран правен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и при формулиране на следните правни въпроси по основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Може ли чрез искане за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) да бъде пререшавано дело, т. е. да бъдат пререшени и изменени квотите на съделители по влязло в сила делбено дело; 2. Налице ли е законова колизия породена между неограничената във времето възможност за поправка на ОФГ във влязло в сила решение (чл. 247 ГПК) със стабилитета и невъзможността за пререшаване на решението (чл. 246 ГПК); 3. Кое е приоритетно действащото право с неограничена във времето възможност да се поправи ОФГ като с това се пререши делото (чл. 247 ГПК) с генериране на правна несигурност или принципът на СЕС за непререшаемостта на делото, правна стабилност и предвидимост, и 4. В случаи като настоящия неправилното администриране на своевременно представени доказателства оказва ли влияние върху изясняване на фактическата обстановка по делото и оттам влияе ли върху формирането на съответните правни изводи и постановяване на правилно решение по делото. Ответниците по касационната жалба Краси ЕООД и З. Х. И. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са подали отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, предвид участието на същата (касатора Г. Г.) като съделител в имуществената общност, прекратяването на която е допусната с решението по влязлото сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК, и твърденията й за разпореждане между съсобствениците (съделителите Г. Г. и З. И.) в делбеното производство след неговото постановяване, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Обжалваното въззивно решение потвърждава първоинстанционното решение по чл. 247 ГПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно дяловете на съделителите „Краси“ ЕООД и З. Х. И., при които за тях е допусната съдебна делба на три съсобствени земеделски земи (ниви) с идентификатори ***, *** и *** в землището на [населено място], общ. М.. Посочено е, че основното решение възприема като първоизточник на съсобствеността върху тези имоти наследственото правоприемство от З. Б., наследен след своята смърт на 29.05.1931 г. от съпруга и четирима низходящи от първа степен – деца (двама синове и две дъщери, сред които е и Т. З.), за определянето на дяловете на които приложим е Законът за наследството от 1889 г. (отм.), като съделителят З. И. (ответник по иска за делба) е наследник от коляното на Т. З. (Н.), частта на който от наследственото имущество на общия наследодател З. Б. е 5/16 идеални части и е наследена след неговата смърт при действащия Закона за наследството при равни дялове от неговите низходящи от първа степен (шест деца), сред които е и Х. Т. З., или с по 5/96 идеални части за всеки. Частта на наследника Х. З. е преминала въз основа на настъпилото универсално правоприемство при равни дялове за неговите деца – дъщеря З. И. и син Ц. Т., или същите са придобили по наследяване дялове от по 5/192 идеални части за всеки. Доколкото с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 23.11.2012 г. З. И. и Ц. Т. са прехвърлили на съделителя „Краси“ ЕООД (ответник по иска за делба) по 1/48 идеална част от делбените имоти или по 4/192 идеални части, в мотивите на основното решение по допускане на съдебната делба е прието, че останалата част в съсобствеността на имотите след разпоредителната сделка за съделителя З. И. (ответник по иска за делба) е 1/192 идеална част и по 1/384 идеална част за низходящите наследници на Ц. Т. – съделителите Й. Т. и Р. М.. При тези мотиви, изведени от решаващите изводи на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че в основното решение по допускането на съдебната делба на тези имоти е допусната математическа грешка при привеждане на определените дялове чрез дроби под общ (еднакъв) знаменател като частта от делбените имоти за съделителя З. И. от 1/192 идеална част е посочена в дробно число от 150/5760 идеални части вместо съответстващите на нейния дял от съсобствеността 30/5760 идеални части, която грешка е пренесена и при определяне на дела „Краси“ ЕООД, на който тя е прехвърлила права (4/192 идеални части или 120/5760 идеални части) и чийто дял от съсобствеността е 4512/5760 идеални части, а не погрешно посочените 4392/5760 идеални части. При съображения за допусната математическа грешка при определяне на тези дялове, а не за пререшаване на обема от права по решението, въззивният съд е потвърдил първоинстанционно решение, в което е посочено вярното (точното) дробно число за съделителя З. И. – 30/5760 идеални части, и това за съделителя „Краси“ ЕООД - 4512/5760 идеални части. При тези мотиви в обжалваното въззивно решение, наведените основания по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК не са налице, поради което същото не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2 ГПК. За обжалваното въззивно решение не се извежда извод за вероятна негова нищожност. То е постановено от съд в надлежен състав и в пределите на правораздавателната му власт, изготвено е в писмен вид и е подписано, като изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание, включително и относно мотивите, поради които въззивният съд е приел, че при определяне на дяловете на двама от съделителите по основното решение по допускане на съдебната делба на имотите е поради неправилно направени изчисления при привеждането на същите в дроби под общ (еднакъв) знаменател, респ. поради допусната очевидна фактическа грешка от делбения съд. Не е налице вероятност и за недопустимост на обжалваното решението. Недопустимо е съдебното решение, когато е постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск или с което съдът е излязъл извън рамките на спора като се е произнесъл по непредявено искане, т. е. на непредявено основание или извън рамките на търсената защита. В случая въззивният съд се е произнесъл в рамките на правомощията си и в рамките, в които е сезиран с искането по чл. 247 ГПК, направено от съделителя „Краси“ ЕООД след влизане в сила на решението по допускането на съдебната молба. Вероятност за тези пороци на решението не следват и от наведените в касационната жалба доводи за необсъждане на документи за новонастъпили (след постановяване на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК) обстоятелства, което е недопустимо в производство по чл. 247 ГПК, включително и при обжалване на постановеното в същото решение, и за произнасяне по искане по чл. 247 ГПК, респ. по жалба против постановено по такова искане решение, при липса на допусната очевидна фактическа грешка и относимостта й към правилността на решението. Поради спецификата на порока искането за поправка на очевидна фактическа не е обвързано със срок. Когато се иска поправка на очевидна фактическа грешка на влязло в сила съдебно решение, обоснована с твърдения за неправилно отразяване на дяловете на двама от съделителите поради допусната грешка в пренасянето на установения за тях дял в мотивите на решението, искането е допустимо след като то изхожда от страна в производството по съдебна делба и е насочено към поправяне на поставено по него влязло в сила решение. Квалификацията на порока в тази хипотеза е въпрос по същество и е в компетентност на съда, постановил решението. А и твърденията, с които в разглежданата хипотеза е обосновано искането, са приети за очевидна фактическа грешка при определяне дяловете на страните поради неправилно проведени изчисления, в която насока е и установената съдебна практика (решение № 52 от 24.06.2020 г. по гр. дело № 2872/2019 г. на ВКС, II г. о., решение № 30 от 11.04.2022 г. по гр. дело № 2603/2021 г. на ВКС, II г. о.). Не е налице вероятност решението да е и очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите на същото не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила. Липсва основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и при условията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, разяснени в задължителните разрешения, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като за тях не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. По наведеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за противоречие с актове на СЕС липсва формулиран правен въпрос, а въпросите по основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са изведени в изложението чрез възпроизвеждане на твърденията в него за обосноваване на защитната теза на страната по производството и същите не съответстват на установените по същото данни. С решението е поправен порок на основното решение по допускането на съдебната делба, който се изчерпва с допусната (аритметична) грешка при определяне на дробното число за съделителите З. И. и „Краси“ ЕООД при подвеждане под общ (еднакъв) знаменател на техните дялове в съсобствеността на имотите. Дробното число, което съответства на техния дял от имуществената общност, е 30/5760 идеални части за З. И. и 4512/5760 идеални части за съделителя „Краси“ ЕООД, грешката за които е поправима именно в производството по чл. 247 ГПК. Разпоредителните сделки между съделителите по производството след постановяване на решението по допускането на делбата и за които е неприложим чл. 226 ГПК следва да бъдат съобразени от делбения съд във фазата по извършване на съдебната делба. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.