Определение № 1300 от 20.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3005/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А.- М. И. Д. и Д. С. Д. против решение № 277 от 06.03.2023 г. по в.гр.д.№ 99 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 260401 от 30.09.2022 г. по гр.д.№ 12362 от 2020 г. на Варненския районен съд, X състав в частта му, с която е отхвърлен иск за делба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] и вместо това е постановено решение за допускане на делба на този апартамент между следните лица и квоти:

6/12 ид.ч. за А.- М. И. Д. и Д. С. Д. в режим на СИО,

2/12 ид.ч. за А.- М. И. Д.,

2/12 ид.ч. за Р. А. И.,

1/12 ид.ч. за А. Г. М. и

1/12 ид.ч. за В. А. М..

В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС /решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр.д.№ 3973 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр.д.№ 4591 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 20 от 23.07.2018 г. по гр.д.№ 1377 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., Тълкувателно решение № 10 от 2012 г. по тълк.д.№ 10 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/ по следните правни въпроси:

1. Как се прилага институтът на придобивната давност в отношенията между сънаследници, при предаване владението приживе от наследодателя и по-конкретно: кога е приложима презумпцията на чл.69 ЗС, кой е началният момент на давностното владение и в кой момент се придобива правото на собственост ?

2. Какво е значението на предварителната уговорка с наследодателя за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота? При извършване на преценка дали един от наследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван от общия наследодател недвижим имот, съдът следва ли да вземе предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението ?

3. Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството на негов наследник по закон, следва ли да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установено самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността ?

4. Когато владението е установено чрез предаване от предишния собственик на фактическата власт и няма данни тя да е била отнета, действа ли презумпцията на чл.69 ЗС и на чл.83 ЗС ? Може ли в този случай да се приеме, че владелецът владее за себе си и без прекъсване ?

В писмен отговор от 19.06.2023 г. ответниците по жалбата А. Г. М. и В. А. М. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.

Ответницата Р. А. И. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /съделители по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното решение съответно на 08.03.2023 г. и 14.03.2023 г., а касационната жалба е подадена на 10.04.2023 г., понеделник, първи работен ден след 08.04.2023 г./ и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, ако са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

По допустимостта на касационното обжалване ВКС приема следното: За да постанови обжалваното решение за допускане на делбата на процесния апартамент при горепосочените квоти, въззивният съд е приел, че този апартамент е придобит в условията на СИО от съпрузите И. Т. И. и Р. А. И. по силата на реализирано право на строеж, учредено с протоколно решение на ИК на ГОНС-В. № 81/27 от 25.06.1969 г. След смъртта си на 28.06.2012 г. И. Т. И. оставя следните наследници по закон: съпругата си Р. А. И. и двете си дъщери А.- М. И. Д. и Д. И. М.. Последната също е починала на 10.02.2019 г., като е оставила за наследници съпруга си А. Г. М. и сина си В. А. М..

По възражението на А.- М. И. Д. и съпруга й Д. С. Д. за придобиване на апартамента по давност, съдът е приел, че не е установено тези съделители да са установили владение върху апартамента от 2000г., както твърдят. Напротив, установено било от изявленията на майката Р. И. и от показанията на разпитаните свидетели, че до 19.11.2002 г. в апартамента живеели двете сестри А.-М. и Д. със семействата си. Родителите живели в апартамента до 1997 г., след което се преместват да живеят постоянно в къщата си в [населено място]. Установено било, че родителите имали намерение да закупят апартамент за дъщеря си Д. и съпруга й, където те да се изнесат, за да могат двете семейства /това на А.- М. и това на Д./ да живеят самостоятелно всяко в собствено жилище. Това се случило едва на 19.11.2002 г., когато с нотариален акт № 20 от 19.11.2002 г. Д. М. и съпругът й А. М. закупили друго жилище и се преместили да живеят в него. Едва от този момент съдът приема, че съделителите А.- М. Д. и Д. Д. са установили владение върху процесния апартамент.

Тъй като от 19.11.2002 г. до смъртта на бащата И. Т. И. на 28.06.2012 г. не са изминали десет години, въззивният съд е приел, че А.- М. Д. и Д. Д. не са придобили притежаваната от И. И. 1/2 ид.ч. от апартамента по давност. Счел е, че след смъртта на И. И. на 28.06.2012г. за владелците е започнал да тече нов десетгодишен давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС, който обаче не е изтекъл до датата на завеждане на иска за делба на 02.10.2020 г. Поради това е приел, че А.- М. Д. и Д. Д. не са придобили по давност притежаваната от И. И. 1/2 ид.ч. от апартамента. С оглед на това, тази 1/2 ид.ч. от апартамента е останала съсобствена между наследниците по закон на И. И.: по равно между съпругата му Р. И. и двете му дъщери А.- М. Д. и Д. М., като след смъртта на Д. нейната част е придобита по наследство от нейните наследници по закон: съпругът й А. М. и синът й В. М..

Що се отнася до притежаваната от Р. А. И. 1/2 ид.ч. от апартамента, съдът е приел, че тя е придобита по давност от А.- М. Д. и Д. Д., които са владяли тази част непрекъснато и явно в продължение на повече от 10 години- от 19.11.2002 г. до завеждането на исковата молба за делба през 2020 г.

Приетото във въззивното решение противоречи на посочените от касаторите решение № 20 от 23.07.2018 г. по гр.д.№ 1377 от 2017г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр.д.№ 4591 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр.д.№ 3973 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. В тези решения се приема, че ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението на свой родственик, който след смъртта му има качеството на негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението този наследник е установил самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. Когато владението е установено по този начин /чрез предаване от предишния собственик/, действа презумпцията на чл.69 ЗС и на чл.83 ЗС, тоест следва да се приеме, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване. Ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл.79,ал.1 ЗС давностен срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че един от наследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя. Владението на това лице е установено на основание, различно от наследяването, поради което съгласно чл.69 ЗС следва да се счита, че това лице продължава да владее имота само за себе си и не е нужно да извършва действия, с които да демонстрира пред наследниците намерението си за своене. Съответно смъртта на наследодателя не прекъсва започналия да тече още преди неговата смърт давностен срок в полза на лицето, на което наследодателят е предал владението. Поради това касационното обжалване на решението следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните посочени от касаторите и доуточнени от състава на ВКС правни въпроси:

1. Със смъртта на собственика на имота прекъсва ли се срокът на давностно владение, което е установено приживе на собственика от трето лице, чрез предаване на владението от самия собственик на това трето лице ?

2. Следва ли в тази хипотеза третото лице- владелец на имота, ако е наследник на починалия собственик, да демонстрира пред останалите наследници на собственика намерението си да свои имота само за себе си или действа презумпцията на чл.69 ЗС ?

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение