Определение № 1799 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 894/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 11 893/29.12.2022 година, подадена от „Дюф“ ООД [населено място], срещу определение № 519/09.12.2022 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 447/2022 година. С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Бургас е потвърдил определение № 2510/19.10.2022 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. дело № 509/2022 година, с което е оставена без разглеждане молбата на „Дюф“ ООД [населено място] за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба по делото. В подадената от „Дюф“ ООД [населено място] частна касационна жалба се излагат доводи за това, че определението на Апелативен съд Бургас е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Направено е искане същото и потвърденото с него определение на Окръжен съд Бургас да бъдат отменени като делото бъде върнато на първоинстанционния такъв за разглеждане на молбата за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Дюф“ ООД [населено място] твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Бургас. Ответникът по частната жалба А. А. С. е подал отговор с вх. № 1466/13.02.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение № 519/09.12.2022 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 447/2022 година и такова не трябва да се допуска. В случай че касационното обжалване бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна и се иска същата да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея въззивно определение да бъде потвърдено. „Дюф“ ООД [населено място] е уведомено за обжалваното определение на 19.12.2022 година, а частната му жалба срещу него е с вх. № 11 893/29.12.2022 година, като 26, 27 и 28.12.2022 година са неприсъствени дни. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен установения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Апелативен съд Бургас е приел, че производството по делото било образувано пред Окръжен съд Бургас по исковата молба на А. А. С., гражданин на Руската федерация, против „Дюф“ ООД [населено място] по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД-за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на имот с идентификатор ..... от 29.12.2021 година и за осъждането му да заплати на ищеца неустойка за забава в размер на 4864.00 лева или, при условията на евентуалност, да бъде осъдено дружеството да му заплати сумата, платена по предварителния договор в размер на 76 000.00 лева заедно с неустойка в двоен размер на платените задатъци-38 000.00 лева. С разпореждане № 1277/20.04.2022 година, постановено по образуваното гр. д. № 509/2022 година Окръжен съд Бургас намерил, че нередовностите на исковата молба били отстранени и постановил препис от нея да бъде връчен на ответника. С последващо разпореждане № 1804/08.06.2022 година първоинстанционният съд констатирал, че връчването на препис от исковата молба било неуспешно, тъй като на посочения в нея адрес на „Дюф“ ООД [населено място] се намирала адвокатска кантора, която не го представлявала, осъществено било връчване чрез залепване на 12.05.2022 година, но до 01.06.2022 година представител на дружеството не се бил явил в Софийски градски съд за да получи книжата и било разпоредено искане на сведения от длъжностното лице по призоваването дали било потърсило на посочения адрес пощенска кутия на ответника. При наличие на такава и при липса на канцелария, поддържана от „Дюф“ ООД [населено място] или лице, което да получи съобщението на посочения адрес, било разпоредено повторно залепване на уведомление с пускане на екземпляр от него в пощенската кутия. След повторно посещение на адреса на 27.06.2022 година длъжностното лице по призоваването било констатирало, че няма кой да получи съобщението, няма пощенска кутия на дружеството и на адреса продължава да се намира адвокатска кантора, несвързана с ответника. С друго съобщение по делото било отразено повторно залепване на уведомлението на посочения адрес на 26.07.2022 година. С разпореждане № 2271/18.07.2022 година Окръжен съд Бургас констатирал, че предвид предприетите действия за връчване на препис от исковата молба на адреса на „Дюф“ ООД [населено място], посочен в Търговския регистър, съобщението следвало да бъде счетено за редовно връчено на 11.07.2022 година на основание чл. 50, ал. 4, изр. 1 от ГПК и да бъде приложено по делото. На 19.09.2022 година в Окръжен съд Бургас постъпила молба вх. № 13 224, подадена от адвокат Т. С. Н., пълномощник на „Дюф“ ООД [населено място] съгласно приложеното към нея пълномощно, с искане да му бъдат връчени всички книжа по делото. В молбата се твърдяло, че пълномощникът и неговият доверител били узнали случайно за производството по делото, съответно при посещение в съда и при справка в имотния регистър. Посочен бил и нов адрес за призоваване на дружеството-гр. Бургас, [улица], ет. 1. 3 Съгласно удостоверяване върху молбата, пълномощникът получил книжата по делото на 20.09.2022 година. С молба вх. № 14008/03.10.2022 година ответното дружество, представлявано от управителя Е. М. В., чрез адвокат Н., поискало на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК да му бъде възстановен срока за подаване на отговор поради особени, непредвидени обстоятелства, посочени в нея. Към молбата били приложени протокол от общо събрание на съдружниците, справка от Търговския регистър, удостоверение от ОД-МВР и решение (ЕС) 2022/333 от 25.02.2022 година на Съвета на ЕС. С обжалваното във въззивното производство определение Окръжен съд Бургас е намерил молбата за просрочена и постановил оставянето й без разглеждане. За да достигне до този извод, съдът бил констатирал, че съгласно удостоверяване от адвокат Н. препис от исковата молба и от книжата по делото бил връчен на ответника на 20.09.2022 година, от тази дата започнал да тече едноседмичният срок по чл. 64, ал. 3 от ГПК за подаване на молба с правно основание чл. 64, ал. 2 от ГПК, който съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ГПК изтекъл на 27.09.2022 година. Първоинстанционният съд сочел, че сред книжата, връчени на адвокат Н. на 20.09.2022 година било и разпореждане № 2271/18.07.2022 година, с което било прието, че препис от исковата молба и приложенията към нея били връчени на ответника на 11.07.2022 година и срокът за подаване на отговор бил изтекъл на 11.08.2022 година, т. е., дружеството било надлежно уведомено за пропускането на срока за подаване на отговор на исковата молба. Съставът на Апелативен съд Бургас намирал така постановеното първоинстанционно определение е правилно. Съгласно определение № 129/26.02.2015 година, постановено по ч. т. д. № 3286/2015 година по описа на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК възстановяването на срок по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК било процесуален способ за защита на страните в гражданския процес срещу неблагоприятните последици от пропускането на предвиден в закона или на определен от съда преклузивен срок за извършване на процесуално действие. Предпоставките за възстановяване на срок били уредени в разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ГПК, като тяхното доказване било в тежест на страната, която твърдяла, че поради наличието им е била обективно възпрепятствана да извърши дължимото процесуално действие преди изтичане на срока. Абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на производството по чл. 64 и следващите от ГПК било пропускането на срока, тъй като само пропуснатият срок можел да бъде възстановен. Ако не били осъществени законовите изисквания за поставяне началото на срока, срокът не започвал да тече и няма основания да бъде възстановяван. Жалбоподателят не оспорвал във въззивната частна жалба, че на 20.09.2022 година чрез пълномощника адвокат Н. са му били връчени подадените по делото книжа и актовете на съда, постановени по делото. От съдържанието на връченото разпореждане № 2271/18.07.2022 година безспорно била видна констатацията на съда относно датата, на която приемал връчването на препис от исковата молба на ответното дружество-11.07.2022 година. Срокът за подаване на отговор на исковата молба бил императивно установен с разпоредбата на чл. 131 от ГПК-едномесечен и при посочване на началната му дата не било необходимо изрично уведомяване на страната за изтичането му. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ГПК молбата за възстановяване на срока се подавала в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Законът разграничавал началния момент на срока за подаване на молбата за възстановяване от изтичането на срока, чието възстановяване се иска. Въззивният съдебен състав споделял трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 64, ал. 3 от ГПК, съгласно която релевантният начален момент за подаването на молбата за възстановяване било узнаването за пропускането на срока, което в настоящия случай станало с връчването на разпореждане № 2271/18.07.2022 година, на 20.09.2022 година на пълномощника адвокат Н.. Първата инстанция основателно била отразила, че в наличната в кориците на делото молба за фотокопиране от 20.09.2022 година, адвокат Н. бил посочил и стр. 69 сред книжата, копие от които желаел да му бъдело предоставено, на която страница се намирало именно разпореждане № 2271/18.07.2022 година, следователно бил запознат с неговото съдържание. Възражението на частния жалбоподател за задължение на съда за изрично уведомяване за пропускането на срока било неоснователно. Съгласно утвърдената съдебна практика уведомяването за пропускане на срока нямало да е необходимо, когато самата страна признавала този факт или когато с оглед на конкретните обстоятелства по делото той бил безспорен. В конкретния случай случай с депозирането на молбата страната не оспорвала, че срокът за депозиране на отговор на исковата молба бил пропуснат (съгласно разпореждането на съда от 18.07.2022 година), както и от запознаването на страната с всички актове на съда можело да бъде направен обоснован извод, че страната била узнала обективно пропускането на срока за подаване на отговор на исковата молба. Поради това частната жалба на Е. М. В. против определение № 2510/19.10.2022 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. дело № 509/2022 година, с което била оставена без разглеждане като просрочена молбата на „Дюф“ ООД [населено място] за възстановяване на срок за подаване на отговор на исковата молба против него А. А. С. е неоснователна и следвало да бъде оставена без уважение. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Дюф“ ООД [населено място] е поискало въззивното определение на Апелативен съд Бургас да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това следва ли в съдържанието на съдебния акт или съобщението за постановяването му да е налице изявление на съда, че даден преклузивен срок е пропуснат, за да се счете, че страната, подала искане за възстановяване на пропуснат срок, е уведомена за пропускането му като в този смисъл и запознаването на страната с разпореждане на съда, с което е прието, че съдебните книжа са редовно връчени на страната на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК, може ли да се разглежда като съобщение за пропуснат срок по смисъла на чл. 64, ал. 3 от ГПК. Твърди се, че по този въпрос обжалваното определение е в противоречие с приетото в решение № 108/22.02.2002 година, постановено по ч. гр. д. № 58/2002 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 113/16.03.2012 година, постановено по ч. гр. д. № 3/2012 година, определение № 58/17.03.2022 година, постановено по ч. гр. д. № 663/2022 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., определение № 68/19.02.2016 година, постановено по ч. гр. д. № 241/2016 година, определение № 236/16.06.2016 година, постановено по ч. гр. д. № 2321/2016 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 18/10.01.2008 година, постановено по ч. т. д. № 376/2007 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.,, а също така и на посоченото в мотивите на определение № 723/21.12.2009 година, постановено по ч. гр. д. № 634/2009 година, определение № 18/07.01.2011 година, постановено по ч. гр. д. № 615/2010 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 29/21.01.2021 година, постановено по ч. т. д. № 1987/2020 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 129/26.02.2015 година, постановено по ч. т. д. № 3286/2014 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Сочи се и противоречие с определение от 27.04.2004 година, постановено по ч. т. д. № 97/2004 година по описа на ВКС, ТК. Отговорът на така поставените от „Дюф“ ООД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГП правни въпроси се съдържа в посочената от него съдебна практика, която е трайна и непротиворечива. Съгласно чл. 64, ал. 3, изр. 1 от ГПК молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Това предполага страната да е уведомена за пропускането на срока за извършване на съответното процесуално действие. Това уведомяване е задължение на органа в чиито правомощия е да извърши проверка дали действието е извършено в срок или не и като резултат от това да вземе предвид или да не зачете същото. Законът задължава страните да извършват своите процесуални действия в определените от закона или от съда срокове, но не обвързва началото на срока по чл. 64, ал. 3, изр. 1 от ГПК с тяхната преценка дали срокът за извършване на действието е пропуснат. Съдът е този, който следва да прецени дали процесуалното действие е извършено в срок и ако е така да го вземе предвид, а ако не да не го зачете. Също така съдът е този, който при спор дали срокът за извършване на съответното процесуално действие е спазен трябва да го разреши, като уведоми страните за преценката си по въпроса. Поради това срокът по чл. 64, ал. 3, изр. 1 от ГПК започва да тече от момента, в който страната е уведомена за констатацията на съда, че срокът за извършване на действието е пропуснат. Това уведомяване може да се извърши както с нарочен акт на съда, така и с връчването на страната на съдебен акт, в който тази констатация се съдържа. Такъв съдебен акт може да бъде актът, с който съдът прилага правните последици от пропускането на срока за извършване на действието-съобщение за извършване на процесуално действие, което е обусловено от пропускането на срока, разпореждане (определение) за връщане на жалба поради просрочието й, определение за прекратяване на производството и други. Не е такъв съдебният акт, от който страната черпи информация само за началния момент на срока за извършване на съответното процесуално действие, тъй като в него липсва констатацията на съда за пропускането на срока. Съдебната практика приема, че уведомяването на страната за пропускането на срока не е необходимо когато самата тя го признава или пък то е безспорно с оглед на конкретните данни по делото. В този случай не е осъществена предпоставка за началото на срока по чл. 64, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което и той не е започнал да тече. Това предполага, че в тези случаи молбата на страната, с която тя признава пропускането на срока и иска възстановяването му няма да се счита за просрочена независимо, че е подадена след изтичане на едноседмичен срок от изтичането на срока, тъй като законът не предвижда това изтичане като начален момент на срока за подаване на искането. Предвид посоченото обжалваното определение на Апелативен съд Бургас е незаконосъобразно. Изрично произнасяне на състава на Окръжен съд Бургас, че срокът за подаване на отговор на исковата молба е пропуснат се съдържа в определение № 2510/19.10.2022 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. дело № 509/2022 година. Постановеното по същото дело разпореждане № 2271/18.07.2022 година съдържа само констатация на съда, че преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на „Дюф“ ООД [населено място] на 11.07.2022 година по реда на чл. 50, ал. 4, изр. 1 от ГХК и указание делото да се докладва за извършване на по нататъшни действия на 12.08.2022 година, което не е равнозначно на изявление на съда, че срокът е пропуснат. На такова изявление не може да се приравни и становището на съда за това кога, с оглед датата на връчването, изтича срока за отговор на исковата молба. При липсата на уведомление до „Дюф“ ООД [населено място], че този срок е пропуснат то подадената от него молба за възстановяване не може да бъде счетена за просрочена поради пропускане на срока по чл. 64, ал. 3, изр. 1 от ГПК. Съставът на Окръжен съд Бургас е трябвало първоначално да извърши преценка дали срокът за отговор е пропускат и ако това е така да уведоми „Дюф“ ООД [населено място] за тази си констатация, което в случая не е необходимо с оглед на подадената от дружеството молба за възстановяване на срока. С оглед на горното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 519/09.12.2022 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 447/2022 година по подадената срещу него от „Дюф“ ООД [населено място] частна касационна жалба с вх. № 11 893/29.12.2022 година и такова трябва да се допусне. В резултат на това обжалваното определение и потвърденото с него определение № 2510/19.10.2022 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. дело № 509/2022 година следва да бъдат отменени и делото да се върне на втория съд за разглеждане на подадената от „Дюф“ ООД [населено място] молба за възстановяване на срока за отговор на подадената по делото от А. А. С. искова молба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение