Определение № 888 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1676/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Н. чрез адв. Ал. Ж. срещу решение № 154 от 15.06.2010г по гр.дело № 171/2010г. на Ловешки окръжен съд, с което в производство по иск на основание чл. 45 от ЗЗД е потвърдено решение от №32от 01.03.2010г по гр.д. № 190/2009г на Луковитски районен съд за неговото отхвърляне изцяло ,като недоказан. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква противоречие с практиката на ВКС ,основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК и се прилагат решения от казуалната практика ,без да се формулира въпрос. Поддържа се и основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,противоречиво решаван е въпроса за определянето на обезщетението за неимуществени вреди по размер. Основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се изтъква по въпроса допустимо ли е да се доказват със свидетели получени увреждания, отразени в медицинско удостоверение ,след като за това се изискват специални знания и е назначено вещо лице. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК без да бъде изведен конкретен правен въпрос,Не е изпълнено общото, отнасящо се до всички основания на чл. 280 ал.1 от ГПК условие на обосновката по този ред .Прилагането на решения от незадължителната практика на ВКС и въззивни съдилища ,в които решения искове на същото основание, но при друга установена фактическа обстановка, са уважавани, не е основателен довод за допускане до касационно обжалване. Независимо от приложения набор съдебни решения ,не е налице и обосновка по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по общо формулирания въпрос за прилагането на критерия по чл. 52 от ЗЗД. При отхвърлянето на иска като неоснователен и недоказан ,както е в случая,този въпрос няма отношение към решаващите изводи на съда по делото. Изложението неправилно отъждествява касационните оплаквания срещу решението по смисъла на чл. 281 т.3 от ГПК с формулирането на въпрос по прилагането на чл. 52 от ЗЗД или по фактически въпроси на спора ,свързани с доказване на ищцовите твърдения. Като въпрос по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК защитата формулира питане относно допустимостта на свидетелски показания ,което също няма връзка с решаващите фактически изводи на съда,нито с процесуалните правила, относимо приложени в доказателствения процес по настоящето дело .Въззивният съд не е приел гласните доказателства за недопустими при установяване факта на деянието, не е оставил без обсъждане и приетата медицинска експртиза по въпросите, за което са били необходими специални знания. Гласните доказателства и заключенията на вещи лица не се изключват взаимно като доказателствени средства в един и същи процес, допустимостта им в случая няма отношение към извода на въззивния съд, че не е установена причинна връзка между поведението на ответника и вредите, за които ищцата е претендирала обезщетение и че по делото се установява друга фактическа обстановка от тази, която се твърди в исковата молба. Този решаващ мотив, освен че е изграден при фактически предпоставки, различни от изтъкнатите и приложените съдебни решения от практиката на ВКС, няма и връзка с поставения въпрос по допустимостта на определени доказателствени средства. Ето защо касационно разглеждане не следва да се допуска. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.