Определение № 1335 от 19.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4053/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 125/26.06.2024 г. по в.гр.д. № 123/2024 г. в частта, с която Апелативен съд – Бургас, потвърждавайки решение № 260016/11.12.2023 г. по гр.д. № 1953/2019 г. на Окръжен съд – Бургас, отхвърля исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) по чл. 141 ЗОНПИ срещу С. Н. П. за отнемане в полза на държавата на един апартамент в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, ведно с прилежащите избено помещение от 2.70 кв. м. и 43/276 ид.ч. от общите части на сградата и от поземления имот, в който е построена, и на един лек автомобил „Ауди А4“ с рег. [рег.номер на МПС]. Решението се обжалва от КОНПИ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси: 1. При дефиницията на понятието „фактическо съжителство на съпружески начала“ в § 1, т. 18 ДР ЗОНПИ как се съотнася изискването за две годишна продължителност? 2. Следва ли при определяне размера на несъответствието като приходи да фигурират постъпления от трети лица, без съдът да е направил анализ на доходите и възможностите на третите лица да направят постъпленията? 3. Следва ли в анализа за определяне размера на несъответствието да бъдат включени само приходите от усвоен стоков кредит, без да бъдат отчетени разходите за погасяването му? и 4. Представляват ли „разход“ по смисъла на ЗОНПИ и следва ли като такъв да намерят израз в анализа за определяне размера на несъответствието преминалите през системи за парични разплащания и през банковите сметки на ответника парични суми с неустановен законен източник, които не са налични в края на проверявания периоди и за които не е установено да са преобразувани в друго имущество? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВСК и с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на ЗОНПИ и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (§ 1, т. 18 ДР ЗОНПИ), при съществено процесуално нарушение (чл. 269, изр. 2, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК) и е необосновано – всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът С. П., ответник и по касационната жалба възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски. Отговорът на касационната жалба от ответника Р. Д. е без значение. Въззивното решение в обжалваната част не засяга неговите интереси – имуществото, чието отнемане продължава да се претендира, е по исковете срещу първия ответник. Двамата ответници не са необходими другари. Въззивният съд е приел, че с оглед оплакванията в жалбата срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете по чл. 141 и по чл. 142, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 141 ЗОНПИ съответно срещу първия и втория ответник, дължи да се произнесе по това: 1) дали ответниците са във фактическо съжителство на съпружески начала от 01.01.2013 г. – такива са били твърденията в отговора на исковата молба, или от 17.03.2016 г. – такива са били твърденията в исковата молба на КОНПИ; 2) каква е цената, на която на 30.08.2017 г. първия ответник е купил апартамента в [населено място], [улица]: действителната/пазарната към сключения договор за сумата 228 980 лв. – такива са били твърденията на КОНПИ, или тази по нотариалния акт за покупко-продажба за сумата 128 240 лв. – такива са били твърденията на ответниците, и 3) дали материалното право на отнемане на имуществото, по което КОНПИ е процесуален субституент на държавата, при съображения, произтичащи от чл. 1 Протокол № 1 на КЗПЧОС, изисква връзка на придобитото имущество, чиято отнемане се претендира, с незаконни доходи от престъпната дейност на първия ответник и в частност, с престъплението по чл. 242, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1, б. „г“, пр. 2, б. „д“ и б. „е“, вр. чл. 20, ал. 4 НК, за което е бил привлечен за обвиняем като помагач на други две лица, съизвършители, а впоследствие – и осъден с присъда, влязла в сила на 13.05.2021 г., или изискванията на закона – националния и КЗПЧОС, са удовлетворени от това, че първият ответник е бил привлечен за обвиняем за престъплението в предметния обхват на чл. 108, ал. 1, т. 16 ЗОНПИ и това е било законовото основание за образуваната проверка от КОНПИ. Тази изходна позиция в решението съответства на чл. 269, изр. 2 ГПК, включително в смисъла, разяснен с т. 1 и т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС. Във въззивната жалба КОНПИ е имало оплаквания, че неправилно първостепенният съд е приел, че от 01.01.2013 г. ответниците са заживели заедно в жилището в комплекс „Зорница“ в [населено място] и от тогава са във фактическо съжителство на съпружески начала както поради недостоверност на показанията на свидетелите П. и П. така и поради неспазеното изискване за 2-годишна продължителност на връзката към 01.01.2013 г. (§ 1, т. 18 ДР ЗОНПИ), респ. че неправилно първостепенният съд е определил нетния доход на проверяваното лице с включване на доходите, приходите и източниците на финансиране на двамата ответници още към началото на 01.01.2013 г. и ги е намалил с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и неговото семейство (§ 1, т. 8 ДР ЗОНПИ), приемайки че от 01.01.2013 г. то е 3-членно – двамата ответници и детето Ц., дъщеря от прекратения брак на втория ответник. В обжалваното решение въззивният съд е намерил показанията на свидетелите П. и П. достоверни, излагайки мотиви защо приема, че поне от 01.01.2013 г. всеки от ответниците е във фактическа раздяла с бившия си съпруг и защо не ги опровергават писмените доказателства – книгата на етажните собственици в сградата, където е жилището в к-с „Зорница“, и справката за регистрацията на двамата ответници на адреса на другото жилище на [улица]от 17.03.2016 г. Въззивният съд е остойностил имуществото, придобито от всеки от двамата ответници през релевантния период 24.08.2008 г. – 24.08.2018 г. на общата сума 167 036 лв. В анализа за определяне размера на несъответствието е включил доходите, приходите и източниците на финансиране на двамата ответници от началото на 01.01.2013 г. и ги е намалил с размера на обичайните и извънредни разходи на 3-членното семейство, включително детето Ц., намирайки че през 2016 г., когато от връзката между ответниците се е родило детето В., семейството е станало 4-членно. Така е определен нетен доход 122 469.30 лв. = 301 264.46 лв. – 178 469.30 лв. (§ 1, т. 8 ДР ЗОНПИ) и е направен крайният извод, че не е налице значителното несъответствие от 150 000 лв. - § 1, т. 3 ДР. Въпреки оплакването във въззивната жалба, въззивният съд не е изложил никакви мотиви как се съотнася изискването на § 1, т. 18 ДР на ЗОНПИ за 2-годишна продължителност на фактическото съжителство на съпружески начала между двамата ответници. При тези мотиви на въззивния съд първият материалноправен въпрос обуславя решението. По него на настоящия състав практика на Върховния касационен съд не е известна, а въпросът е от значение за точното прилагане на ЗОНПИ и за развитието на правото. Налице са общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Не са налице Предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по отношение на останалите повдигнати въпроси. Вторият е фактически и се свежда да оплакване за неправилност на решението, но в производството по селектиране на касационната жалба Върховния касационен съд няма правомощие да се произнася па касационните основания – т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Третият въпрос не е обуславящ – в обжалваното решение стоков кредит не е обсъждан. Четвъртият е обуславящ, не решението не противоречи, а съответства на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС. В анализа за определяне размера на несъответствието въззивният съд не е включвал преминалите през банковите сметки на двамата ответници парични суми, които не са налични в края на проверявания периоди и за които не е било установено да са преобразувани в друго имущество. Заявеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК Върховният касационен съд разглежда, само ако не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, те са установени по първия повдигнат въпрос. При тези мотиви, съдът