Определение № 646 от 25.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 457/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. О. Е., действаща чрез своята майка и законен представител Н. М. А. от [населено място] река, срещу решение № 124 от 12.11.2019 г. по в. гр. д. № 469/2019 г. на Варненски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Шуменски окръжен съд решение № 180 от 30.07.2019г. по гр. д. № 344/2018 г., с което е отхвърлен предявеният от касаторката срещу Гаранционен фонд, [населено място] иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) във връзка с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо й М. И. Х., настъпила при пътно-транспортно произшествие от 07.12.2015 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, противоречие с практиката на СЕС, както и поради необоснованост. Изразено е несъгласие с извода, че ищцата не е активно легитимирана по предявения иск, доколкото между нея и дядо й, починал при процесното ПТП, не е установено да е създадена особено близка и трайна житейска връзка и че същата не търпи значителни морални болки и страдания от загубата му. Според касаторката, решаващият състав не е обсъдил всички събрани по делото доказателства; не е оценил адекватно показанията на разпитаните свидетели, а е кредитирал единствено заключението на съдебно-психологическата експертиза. Поради това, същата моли за отмяна на обжалвания акт и за уважаване на предявения иск до размер на сумата 50 000 лв. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка; Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това; 2. Спадат ли внуците към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай, че е налице особена близост между ищеца /внука/ и починалия; 3. При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно постановеното в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай; 4. Допустимо ли е съдът да не обсъжда всички доказателства по делото при положение, че не ги приема за достоверни; 5. Допустимо ли е съдът да отхвърля като неоснователен и недоказан иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на близък в резултат на непозволено увреждане от престъпление само въз основа на обстоятелството, че към датата на смъртта на пострадалия ищецът е бил на 2.5 години“. По отношение на въпросите по т. 1 и т. 2 се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II т. о., решение № 24 от 28.1.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на II г. о., Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а по отношение на останалите въпроси – че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като за същите „липсва изрична нормативна уредба“. Ответникът – Гаранционен фонд, [населено място] – оспорва касационната жалба и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 26.02.2020 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният от А. О. Е. иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо й, причинена при процесното ПТП, въззивният съд е приел, че не са осъществени предпоставките на предвиденото в чл. 493а, ал. 4 КЗ изключение за обезщетяване на лице от разширения семеен кръг. На база събраните по делото доказателства – свидетелски показания и заключение на съдебно-психологична експертиза – е направил извод, че: Към момента на смъртта на дядо й ищцата е била на около 2 години и половина; Те са живеели в различни населени места, като дядото е посещавал дома на ищцата по повод семейни празници; Поради ранната си възраст при смъртта на дядо й, ищцата няма собствени последователни спомени за него, а информацията в паметта й е по разкази на нейните близки; В емоционален план детето е спокойно, не е поставено в ситуация на загуба, траур или депресивност; Тъй като срещите на ищцата с дядо й са били инцидентни, тя не е имала толкова близки емоционални отношения с него. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от касаторката въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, формулираните в изложението въпроси са поставени принципно, общотеоретично, а не с оглед мотивите на обжалвания акт. Въззивното решение съдържа достатъчно задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и заявените от страните позиции по спорния въпрос за активната легитимация на ищцата, т. е. за това доколко връзката между нея и дядо й е била особено близка и смъртта му й е причинила значителни морални болки и страдания. Поради това, процесуалноправните въпроси по т. 1 и т. 4 от изложението отразяват в действителност несъгласието на страната с направените в резултат на анализа изводи на въззивната инстанция, което обаче не обосновава противоречие с цитираната съдебна практика и не е основание за допускане на касационния контрол. Отделно от това, следва да се отбележи, че във втория въпрос по т. 1 се съдържа и некореспондиращото с данните по делото твърдение, че съдът е приел за „недостоверно“ доказателство, без да изложи мотиви за това, както и че въпросът по т. 4 е напълно нелогичен. Изцяло в противоречие с мотивите на въззивното решение и поради това ирелевантни за допускане на касационното му обжалване са и въпросите по т. 3 и т. 5. При изясняване съдържанието на връзката между ищцата и починалия й дядо решаващият състав е изходил от конкретните факти по делото, установени от показанията на свидетелите и от заключението на съдебно-психологичната експертиза (които изчерпват доказателствата в тази насока), т. е. от спецификата на случая, а не „от общите принципни положения в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри“, както се твърди във въпрос № 4, нито е отхвърлил иска „само въз основа на обстоятелството, че към датата на смъртта на пострадалия ищецът е бил на 2.5 години“, в какъвто смисъл е въпрос № 5. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че всички поставени въпроси не могат да бъдат счетени за обусловили изхода на делото, което е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо извършването на преценка за наличие на заявените две основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Независимо от изхода на делото, предвид липсата на изрично искане от ответника, не следва да се обсъжда дължимостта на разноски на същия за настоящото производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК