Определение № 39 от 30.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 531/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 вр. чл. 396, ал. 2, изр. последно ГПК. Образувано е по частна жалба на К. С. Д., чрез пълномощника адв. К., срещу определение № 1817 от 17.08.2020г. постановено по ч.гр.д. №2689/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 12270 от 30.07.2020г. по гр.д. № 11183/2015г. на Софийски градски съд, 15 състав и вместо това е допуснато обезпечение на предявения от „Хемус Хотелс Холдинг” ЕАД срещу К. С. Д. и „Кристал корпорейшън”ЕООД иск по чл. 33, ал.2 ЗС чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20207900400943 по описа на ЧСИ Р. М. н частта му, с която е насрочено принудително изпълнение срещу „Хемус Хотелс Холдинг” ЕАД за предаване на владението върху недвижим имот - южната част от имот стар пл.№* кв.285в, м.”К. ” по кад. план от 1956г., а по кадастралния план от 1999г., кад.лист 494 на Район”В.”, [населено място], кв.3, попада в УПИ *-за административни сгради, представляващ реална част от поземлен имот с пл.№ * по действащия ЗРКП на м.„М.”, която част е означена по буквите АБВГДЕЖЗА на скицата на л.576 от делото на вещото лице Д.П., която е неразделна част от решението; като описаната част по буквите АБВГДЕЖЗА съставлява реална част от ПИ с идентификатор *** с адрес: [населено място], [улица], целият с площ 4930 кв.м., която реална част по последното изменение на от 2019г. е заснета като част от ПИ с идентификатор **** с площ 2653 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за административна сграда, при посочени съседи; както и в частта, с която е насочено принудително изпълнение срещу „Хемус хотелс холдинг” ЕАД за премахване на сгради с идентификатори: **** /стар идентификатор ****/ със застроена площ от 204 кв.м. и ****/стар идентификатор ****/ със застроена площ от 10 кв.м. Обезпечението е допуснато при внасяне на парична гаранция от 2500лв. Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно, защото са нарушени предпоставките на чл.391, ал.1 ГПК за допускане на обезпечението. Чрез допуснатото обезпечение съдът брани интересите на трети лица, които не са страна по обезпечения иск, а за ищеца не е налице обезпечителна нужда с оглед характера на предявения от него иск. Отделно, под съмнение е допустимостта на обезпечения иск по чл.33, ал.2 ЗС, доколкото с влязло в сила решение по чл.108 ЗС е установено, че ответниците по иска по чл.33, ал.2 ЗС са собственици на реална част от друг по-голям имот, а предявеният иск предполага наличие на съсобственост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, както и чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК. Формулирани са правните въпроси: 1/ допустимо ли е обезпечителната нужда да се извежда от факти и обстоятелства, които са извън предмета на обезпечения иск; 2/ може ли допускането на обезпечение да се мотивира с обезпечителна нужда на трети лица, а не на ищеца по обезпечения иск; 3/ налице ли е обезпечителна нужда за ищец по иск по чл.33, ал.2 ЗС да иска спиране на изпълнението на влязло в сила решение по уважен негаторен иск за премахване на постройки върху същия поземлен имот; 4/ длъжен ли е съдът при допускане на обезпечението да извърши преценка на вероятната основателност на иска, още повече в хипотезата на чл.390, ал.4, пр.последно ГПК; 5/ длъжен ли е съдът по допускане на обезпечението да зачете силата на пресъдено нещо по преюдициално правоотношение, от които зависи спорът по обезпечения иск; 6/ в хипотеза на допускане на обезпечение по чл.390, ал.4, пр. последно ГПК чрез спиране на изпълнението, когато представянето на гаранция е императивно, може ли изискването за внасяне на гаранция да измести преценката за вероятна основателност на иска; 7/ какъв следва да е размера на гаранцията в хипотезата на чл.390, ал.4, пр. последно ГПК когато се иска спиране на изпълнението на въвод във владение и премахване на постройки въз основа на влязло в сила решение. С писмен отговор ответникът по частната жалба „Хемус Хотелс Холдинг” ЕАД заявява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и правилност на обжалвания акт. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима. Пред Софийски градски съд е предявен иск по чл.33, ал.2 ЗС от „Хемус Хотелс Холдинг” ЕАД против К. Д. и „Кристал корпорейшън”ЕООД. Твърди се, че дружеството ищец е собственик въз основа на извършена апортна вноска на терен с площ 4050 кв.м., част от ПИ с идентификатор *** на [улица] [населено място], целия имот от 4930 кв.м. Между двамата ответници е постановено влязло в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, с което К. С. Д. продава на „Кристал корпорейшън” ЕООД празно място от 2934 кв.м., съставляващо реална част от същия поземлен имот. Производството по делото е било прекратено поради недопустимост на иска с оглед липсата на съсобственост между страните, а наличието на собственост върху реални части от един поземлен имот. С определение на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 1828/2016г. определението за прекратяване е отменено като е прието, че наличието или липсата на съсобственост е въпрос по съществото на спора, а не предмет на предварителната преценка по чл.130 ГПК, както и че има хипотези, при които правото по чл. 33, ал.2 ЗС може да се реализира спрямо извършено разпореждане с реална част от съсобствен имот. С молба от 29.07.2020г. ищецът е поискал налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.д. № 943/2020г. на ЧСИ Р. М., образувано от ответницата К. Д. като взискател против ищеца като длъжник за предаване на владението върху част от ПИ с идентификатор *** по КККР от 2010г., както и премахване на две сгради в посочения имот. Изложени са съображения, че провеждането на това изпълнение ще затрудни ищеца да реализира правата си при евентуално уважаване на предявения иск - ищецът ще бъде лишен от възможността да експлоатира собствените си сгради и ще търпи вреди в размер на разходите за новото им изграждане. Също така при уважаване на иска ищецът ще следва да води нов исков процес срещу ответницата, за да получи владението върху имота. Първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение. Изтъкнал е, че искът по чл.33, ал.2 ЗС е конститутивен и цели придобиване на правото на собственост върху дела на съсобственика - продавач. А влязлото в сила решение по чл.108 ЗС и по чл.109 ЗС, за изпълнение на което е образувано изпълнителното дело, не засяга преобразуващото право по чл.33, ал.2 ЗС и не може да затрудни реализирането на правата на ищеца при уважаване на иска. За спора е без значение в чие владение е недвижимия имот и дали сградите ще бъдат съборени или не. Дори да е налице обезпечителна нужда, то сочената мярка е неподходяща и цели единствено осуетяване изпълнението на влязло в сила решение. За да отмени определението на Софийски градски съд и да допусне исканото обезпечение срещу внасяне на парична гаранция в размер на 2500 лв. Софийски апелативен съд е приел, че обезпечителна нужда е налице. Посочил е, че изпълнението, което се иска да бъде спряно, не засяга пряко преобразуващото право, предмет на защита с предявения иск, но е налице засягане на интересите на трети неучастващи в производството и изпълнението лица. Затова и с цел избягване на евентуални бъдещи вреди и необходимостта от воденето на допълнителни процеси, то обезпечителната мярка е допустима. Според съда, ако бъде реализирано принудителното изпълнение по премахване на сградата, за ищеца ще настъпят вреди при евентуално бъдещо положително решение по предявения иск; също така без допускането на обезпечителната мярка изпълнението ще засегне правата на трети лица, които не са участвали в предходния процес, не участват и в настоящия. По тези съображения обезпечението е допуснато срещу внасяне на горепосочената парична гаранция. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втория и третия правен въпрос, които се свеждат до преценката за наличие на обезпечителна нужда и за адекватност на обезпечителната мярка, които следва да се уточнят така: може ли обезпечителната нужда да се мотивира с интереса на трети лица, а не на ищеца по обезпечения иск и налице ли е обезпечителна нужда за ищец по иск по чл.33, ал.2 ЗС да иска спиране на изпълнението на влязло в сила решение по уважен негаторен иск за премахване на постройки върху същия поземлен имот. Приема се безпротиворечиво в практиката на ВКС, че при произнасяне по искане за обезпечение по реда на чл.389 и сл. ГПК, съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда /ще бъде ли възможно предявилото иска лице да реализира правата си по постановеното в исковото производство съдебно решение, ако не бъде допуснато исканото обезпечение/, както и дали сочената обезпечителна мярка е подходяща - Решение №110 от 14.06.2013г. по гр.д. №93/2012г. на ІVг.о.; определение №229 от 22.03.2012г. по ч.гр.д. №5/2012г. на ІV г.о.; определение №516 от 30.07.2013г. по ч.гр.д. №3999/2013г. на ІVг.о. По отношение на обезпечителната мярка се поставя изискване да е съответна на обезпечителната нужда /да е подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право/, както и да не засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица - определение № 26 от 25.01.2016г. по ч.гр.д. № 198/2016г. на І г.о.; определение №516 от 30.07.2013г. по ч.гр.д. №3999/2013г. на ІVг.о., определение № 176 от 25.03.2015г. то ч.т.д.№ 801/2016г. на І т.о. Обжалваното определение е постановено в противоречие с горната практика на Върховния касационен съд, включително с посочените от жалбоподателя Определение № 25 от 25.01.2016г. по ч.гр.д. № 198/2016г. на І г.о. и Определение № 318 от 27.07.2009г. по ч.гр.д. № 255/2009г. ІІ г.о. Софийски апелативен съд се е позовал на практиката, според която смисълът на обезпечителната мярка е да подпомогне изпълнението на решението, както и на изискването обезпечителната мярка да е адекватна на защитаваното субективно материално право. Същевременно съдът е признал, че изпълнението, което се иска да бъде спряно не засяга пряко преобразуващото субективно право на ищеца. Въпреки това е наложил мярката спиране на изпълнението. Предявеният от ищеца иск по чл. 33, ал.2 ЗС е конститутивен и при евентуално уважаване на иска ищецът ще замести купувача по сключения между ответниците договор за продажба на част от съсобствения поземлен имот. За реализиране на правата по такова решение е без значение в чие владение се намира имота, както и какви сгради има в него. От друга страна, изпълнителното производство, чието спиране се иска, е образувано за изпълнение на влязло в сила решение по ревандикационен иск и по иск по чл.109 ЗС за премахване на сгради, постановено между ищеца и единия ответник по иска по чл.33, ал.2 ЗС. Очевидно е, че това изпълнение по никакъв начин не препятства реализирането на правата на ищеца по евентуалното благоприятно за него решение по иска за изкупуване, тъй като това решение има конститутивно действие, но не се ползва с изпълнителна сила. Поради това посочената обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” не е подходяща. Обосноваването на налагането й с интереса на трети, неизвестни за спора лица, е незаконосъобразно. Същото се отнася и до сочените от въззивния съд евентуални бъдещи вреди и воденето на допълнителни процеси. Както бе изяснено, уважаването на иска по чл.33, ал.2 ЗС не рефлектира върху фактическата власт върху имота. Затова във всички случаи, ако иска да упражнява владение върху придобитата идеална част, новият купувач ще трябва да предприеме допълнителни действия за реализирането на това правомощие. В случая наложената от въззивния съд обезпечителна мярка гарантира не правата на ищеца по предявения иск по чл.33, ал.2 ЗС, а правата му по бъдещ, непредявен иск за ревандикация на придобитата част от имота, което е недопустимо. Съобразно изложеното обжалваното определение, с което е допуснато обезпечението, следва да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с което да се остави без уважение искането на „Хемус хотелс холдинг” ЕАД за обезпечаване на предявения иск по чл. 33, ал.2 ЗС чрез спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.