Определение № 648 от 28.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 594/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Р. строителна компания” АД, гр. Русе чрез процесуалния му представител адв. В. Т. срещу определение № 260/14.04.2010г. по в. т. ч. дело № 127/2010г. на Р. окръжен съд, Търговска колегия. С обжалвания съдебен акт е отменено определение от 21.01.2010г. по ч. гр. дело № 343/2010г. на Р. районен съд и вместо това е допуснато обезпечение на бъдещи искове за заплащане на сумата общо в размер 15 406,54 лв. – цена на извършени транспортни услуги по посочени фактури и обезщетение за неизпълнение чрез запор на банкови сметки при внасяне на парична гаранция в размер 1 540 лв. от „Р. строителна компания” АД, гр. Русе в определен срок. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение в частта за определената парична гаранция поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и обезпечението да бъде допуснато без парична гаранция. Ответникът „С. И.” ООД, гр. София оспорва частната касационна жалба и релевира възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, евентуално за правилност на определението. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено определение на Р. районен съд и обезпечението на бъдещите осъдителни искове е допуснато при внасяне на парична гаранция, намира, че частната касационна жалба е недопустима поради следните съображения: Обжалваното определение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск или във висящо исково производство или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. ВКС се произнася по тези съдебни актове само когато са постановени за първи път от въззивния съд. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010г. по тълк. дело № 1/2010г. на ВКС, ОСГТК. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на процесното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което молбата за допускане обезпечение на бъдещи искове по чл. 390, ал. 1 ГПК е уважена без внасяне на парична гаранция. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС на РБ, ТК, Второ отделение