Определение № 19 от 20.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2021 г.

Образувано по касационна жалба с вх. № 272346/12.04.2021 г. подадена от С. Д. К. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. В. П.- САК против въззивно Решение № 260435 от 23.03.2021 година по гр. В.дело № 2405/2020 година на ОС- Пловдив, постановено в производство по чл. 108 ЗС и по чл. 54, ал.2 ЗКИР. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 426 от 23.11.2018 год., постановено по гр.д № 1780/2017 год. по описа на РС-Карлово, с което е отхвърлен иск за собственост на Р. С. Р. и е постановил ново решение, с което е признато за установено по отношение на С. Д. К., че Р. С. Р. е собственик на ЧАСТТА от ПИ с идентификатор * по КК и КР на [населено място] м.“Е. К.„, която площ е заключена между точки 1, 4, 10 и 9 по Скица № 12 на л. 115, изготвена от в.л. С., РС и С. Д. К. е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде владениетона тази част от ПИ. Със същото решение, след отмяна на посоченото решение на районния съд, в частта по уважения положителен установителен иск за собственост, заявен като насрещен иск от С. К., на спорната част от ПИ с идентификатор * по КК и КР на [населено място], е постановено ново решение, с което е отхвърлен иска на С. Д. К. срещу Р. С. Р. за собственост, на основание давностно владение, на ЧАСТТА от ПИ с идентификатор * по КК и КР на [населено място] м.“Е. К. „ която площ от 29 кв.м. се заключена между точки 1,4,10 и 9 по Скица № 12 на л. 115, изготвена от в.л. С., РС, която част неправилно е заснета към ПИ * вместо като чст от ПИ с идентификатор * по КК на [населено място]. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушаване на съществени съдопроизводствени правила и постановено при превратно тълкуване на доказателствата по делото и неправилно прилагане на материалния закон,касаещи заявения от С. К. иск за собственост, придобита на основание давност, основания за отмяна по см. на чл. 281, т.3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, по следните, обусловили изхода на спора, материално- правни въпроси: 1./ „Следва ли преценката кои свидетелски показания да бъдат кредитирани и кои да не бъдат съобразени с останалите доказателства по делото, респ. с приетата по делото съдебно-техническа екепсртиза, съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК ?и 2./ Допустимо ли е съдът да не кредитира показанията на свидетел само поради това, че е роднина на страна по делото и като такъв е заинтересован от изхода на спора, без да направи преценка на достоверността им с оглед на останалите доказателства по делото? с довод, че въззивното решение е произнесено в противоречие с Решение № 118 от 11.01.2021 година по гр.д. № 665/2020 година на ВКС- II г.о., Решение № 136 от 30.10.2020 год. по гр.д. № 4746/2019 година на ВКС, III г.о.; Решение № 342 от 15.05.2018 година по гр.д. № 4252/2017 година на ВКС, III г.о. Определение № 960 от 27.10.2009 год. по гр.д. № 833/2009 год. на ВКС, I г.о. Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК се поддържа и по втора група процесуални въпроси: 3./ „ Следва ли е съдът да направи преценка на всички доказателства по делото и да мотивира преценката си защо кредитира показанията на едни свидетели, а на други- не ?4./ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства и без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни ? с довод, че по тях въззивният съд се е произнесеъл в противоречие с съдебната пратика на ВКС по Решение № 447 от 18.11.2011 год. по гр.д. № 1964/2010 година на ВКС, IV г.о.; Решение № 24 от 28.01.2010 год. по гр.д. № 4744/2008 год. на ВКС, I г.о.; Решение № 748 от 18.07.1956 год. по гр.д. № 4123/1956 год. на ВС, II г.о. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1, т. 3 и ал. 2 ГПК по въпросите: 5 ./ При връщане на делото от ВКС за ново разглеждане от дръг състав на въззивния съд с указания съдът да обсъди събраните по делото доказателства, може ли съдът да изърши разпит на свидетел ?6./ Кои свидетели и в какава роднинска връзка се считат заинтересовани от изхода на делото съобразно родствената им връзка със страната и съществува ли презумпция за заинтересованост на първи бртовчед на съпругата на ответника и девер на ответника ?, като се излагат съображения, че произнасянето по тези въпроси ще допринесе за промяна на създадаената поради неточно тълкуване съдебна пратика на ОС-Пловдив, какато и ще допринесат за точното прилагане на закона и развитие на правото. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК няма постъпил писмен отговор от ответника по касация Р. стоянов Р.. Върховният касационен съд, като прецени наведените доводи по изложението на касаторите в контекста на основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК, и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал.3 ГПК за касационен контрол, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл 283 ГПК, насочена е към обжалваем съдебен акт по същество на гражданско правен спор за собственост на недвижим имот( вещен иск ), поради което се явява процесуално допустима. Касационната жалба не може да бъде допусната до касационен контрол. Не са налице основанията на закона. Съдебното исково прозиводство е образувано при условията на обективно съединяване на исковете, заявени от двете насрещни страни, по реда на чл. 211 ГПК. По заявения иск на Р. С. Р. се претендира признаване право на собственост на ЧАСТТА от ПИ с идентификатор 36498.704.392 по КК и КР на [населено място] м.“Е. К. „, която площ е заключена между точки 1,4,10 и 9 по Скица № 12 на л. 115, изготвена от в.л. С.( РС) и осъждането на С. Д. К. да предаде владението на тази част от ПИ, а по насрещният иск на С. Д. К. – да се признае, че спорната част, отразена по КК като част от имота на Р. Р. е негова собственост, придобита на основание давностно владение, поради което е налице грешка в кадастралната карта, което следва се отстрани със заявения иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР. Първоинстанционният съд е отхвърлил първоначалния иск по чл. 108 ЗС на Р. С. Р. и е уважил насрещния иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР на С. Д. К.. Въззивният съд, при повторното разглеждане на делото, след отменително решение на ВКС, е променил резултата, като е уважил иска по чл. 108 ЗС и е отхвърлил като неоснователен иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР. За да постанови решението си, решаващият състав на въззивната инстания, след анализ на събраните доказателства- свидетелски показания и констатациите на изслушаната съдебно техническа експертиза, решеващият съд е приел, че спорната граница между двата имота се намира на север, по линията т.1-9 и сочи, че кладенецът послужил за основна отправна точка на спора кой от двамата ищци е ползвал и респ. кому принадлежи спорния терен, се намира в частта на Р. Р..Приел е, че Сащо К. не е могъл да придобие спорната част по давност ( в която насока са били указанията по отмениетлното решение на ВКС ) доколкото не доказва, явно, пълно и пряко, факта на необезпокоявано упражняване фактическа власт над имота. Изведените правни въпроси с изложението по чл. 284 ГПК по чл. 280, ал.1 ГПК не могат да обусловят извод за основателност на искането да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, предмет на настоящата касационна жалба. Съгласно задължителните разяснения на т.1на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК следва да е правен проблем, разрешен с обжалваното решение, као част от предмета на делото. Изведените в настоящия случай правни проблеми изцяло са от процесуалено естество и доколкото могат да имат характера на обуславящи изхода на правния спор, следва да касаят отклонения в проложението на процесуални правила, установени от процесуалния закон. Въпросът как следва да се ценят свидетелските показания по едно дело и има ли законови критерии за това, не може да се квалифицира като обуславящ изхода на конкретния правен спора. Правният въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК изиква от касатора посочване на съдебна практика за принципното интерпретиране на правен проблем, на базата на което да се изведе извод ( селектира ) за допускане на касационно обжалване при съпоставката с даденото разрешение по обжалваното решение и разбира се, извод за наличие на противоречие. Съдебната практика по приложение на чл. 172 ГПК сочи безпротиворечиво прилагане, видно от посочените решения на ВКС, но и мотивите на обжалваното решение не сочат на противоречие. Неудовлетворението на жалбоподателя от постановения резултат по делото предопределя въпроси като поставените такива за допустимостта да не се кредитират показанията на свидетел поради обстоятелството, че е роднина на страна по делото и като такъв е заинтересован от изхода на спора, без да се направи преценка на достоверността им с оглед на останалите доказателства по делото, като въпроси, които по естеството си съставлява оплакване за допуснато процесулно нарушение, но не и обстоятелство, което сочи на произнасяне в противоречие с практиката на ВКС. Въпросите „ Следва ли е съдът да направи преценка на всички доказателства по делото и да мотивира преценката си защо кредитира показанията на едни свидетели, а на други- не ? и Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства и без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни ? също по естеството си са въпроси, които съставляват доводи за незаконосъобраност на обжалвания съдебен акт .Въззивният съд не се е произнесеъл в противоречие със съдебната пратика на ВКС по посочените решения на ВКС, доколкото разпоредбата на ч. 236, ал.2 ГПК е ясна и се прилага безпротиворечиво от съдилищата в рамката на инстанционния контрол. Ето защо не може едновременно тълкуването и прилагането на една и съща правна норма да бъде основание за допускане на касационното обжалване и за отмяна на обжалваното решение, ако е налице несъблюдаване на прожесуалния закон като порок на обжалваното решение. Последната група въпроси също не могат да обусловят извод за основателност на искането за допускане на касационното обжалване. Въпросите „ При връщане на делото от ВКС за ново разглеждане от дръг състав на въззивния съд с указания съдът да обсъди събраните по делото доказателства, може ли съдът да изърши разпит на свидетел и Кои свидетели и в какава роднинска връзка се считат заинтересовани от изхода на делото съобразно родствената им връзка със страната и съществува ли презумпция за заинтересованост на първи бртовчед на съпругата на ответника и девер на ответника ?“ се характеризират с конкретика, с искане за отговор и преценка на конкретно доказатателството по делото, което не би могло да се стори в производството по чл. 288 ГПК.Касационният съд може да прави преценка на доказателствата или за относимостта и допустимостта на конкретни доказателства и доказателствени средства само ако действа в рамките на инстанционния контрол, но не и в етапа на селекция по допускане на касационното обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия