Определение № 18 от 07.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1463/2013 г.
ВКСIII гражданско отделение07.01.2014 г.докладчик Драгомир Драгнев
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.11.2012 г., постановено по гр. д. № 2038 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Д” въззивен състав, с което е отменено решение от 14.11.2011 г. по гр. д. № 47175 по описа за 2010 г. на СРС, І състав, в частта, с която предявените от А. Б. В. срещу Н. Я. Ал А. искове с правно основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.232, ал.2, предложение първо от ЗЗД са уважени за сумата над 550 евро до 3 410 евро и е постановено друго за отхвърляне на тези искове. ДАВА едноседмичен срок на касатора, считано от съобщението, да внесе 111,87/сто и единадесет лева и осемдесет и седем стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството ще бъде прекратено. След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика-за прекратяване. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. В. срещу решение от 19.11.2012 г., постановено по гр. д. № 2038 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Д” въззивен състав, с което е отменено решение от 14.11.2011 г. по гр. д. № 47175 по описа за 2010 г. на СРС, І състав, в частта, с която предявените от А. Б. В. срещу Н. Я. Ал А. искове с правно основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.232, ал.2, предложение първо от ЗЗД са уважени за сумата над 550 евро до 3 410 евро и е постановено друго за отхвърляне на исковете. Касаторът А. Б. В. твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
- Противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС, отразена в решения № 422 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 981/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС и № 2447 от 6.2.2004 г. по гр. д. № 2533 по описа за 2002 г. на ІV ГО на ВКС, относно определяне на правното основание на иска. Според тези решения няма значение как наемодателят е квалифицирал търсената от него сума-дали като обезщетение, или като наемна цена, тъй като основанието на иска се определя не от дадената от ищеца квалификация, а от фактите, на които той се основава.
- Може ли въззивният съд да се произнася по възражение на ответника, повдигнато за първи път пред въззивната инстанция? Този въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените от него въпроси.
Ответницата по жалбата Н. А. счита, че решението на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
След възражение срещу издаване на заповед за изпълнение касаторът А. В. е предявил срещу Н. Я. Ал А. искове за заплащане на наемна цена за вилна сграда в [населено място], кв. С., ул.”11 та”, № 1, в размер на 6 649,50 лв. за периода от 19.08.2009 г. до 25.02.2010 г., на която дата е бил освободен наетият имот, въз основа на едногодишен наемен договор с действие от 1.07.2009 г. до 1.07.2010 г. В отговора на исковата молба ответницата е възразила, че е ползвала имота само до 15.12.2009 г., когато го освободила. Заявила е, че е плащала наемната цена на трето лице. Въз основа на приетите по делото свидетелски показания Софийският районен съд е приел, че ответницата е продължила да държи имота и след 15.12.2009 г. и е уважил иска за целия период от август 2009 г. до 25.02.2010 г. в размер на 3 410 евро. Във въззивната жалба ответницата вече се позовала на чл.7, ал.1 от договора за наем, според който при закъснението на плащането с повече от двадесет дни, договорът се прекратява по вина на наемателя. Въззивният съд е счел за основателно това възражение, констатирал е, че договорът за наем бил прекратен автоматично с неплащане на първия наем още на 28.08.2009 г. и след тази дата не се дължи наемна цена, а обезщетение за ползването по чл.236 от ЗЗД, какъвто иск не е предявен. Затова Софийският градски съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска за заплащане на наемна цена след 28.08.2009 г. до 25.02.2010 г. От посочените в исковата молба факти е видно, че касаторът е претендирал за наемна цена, поради което в въззивният съд е дал правилна квалификация на иска и няма противоречие между обжалваното решение и цитираната от касатора съдебна практика по първия въпрос. Ето защо по този въпрос касационно обжалване на решението на СГС не следва да се допуска.
За да отхвърли иска обаче, въззивният съд се е позовал на възражение на ответницата, което не е своевременно повдигнато с отговора на исковата молба. Ето защо по втория въпрос обжалваното решение противоречи на чл.133 от ГПК и на задължителната практика на ВКС, отразена в решение № 3 от 6.2.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. на І ГО, № 76 от 10.02.2011 г. по гр. д. № 648/2010 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 195 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 1707/2009 г. на ІV ГО на ВКС, № 153 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 1317/2013 г. на ІІ ГО на ВКС. Затова следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по втория въпрос на касатора на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение