Определение № 4319 от 02.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3810/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., подадена чрез процесуалния му представител адв.И. Ю. срещу определение № 2222/26.8.22 г по ч.гр.дело № 670/22 г на САС, ГК, 8 състав, с което е потвърдено разпореждане № 260894 от 24.1.22 г по описа на Софийски градски съд, ГО, I-11 състав за връщане на исковата молба, подадена от касатора срещу Прокуратурата на РБ и производството по делото е прекратено. В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и е необосновано. Ответникът по касационната жалба-Прокуратурата на РБ оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Счита, че не са налице основания за допускане на определението до касационен контрол. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. От данните по делото се установява следното: Е. Д. М. е предявил срещу Прокуратурата на РБ иск за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв, които ищецът подържа да е претърпял в периода 1.1.19 г-1.7.19 г.Вредите са резултат от противоправното поведение на ответника, което е довело до нарушаване на правата му, гарантирани от чл.2, 3, 4, 5, 6 и 9 от ДЕС, чл.18, 20, 67, 82 пар.2 т.“б“ ДФЕС, Директива 2012/29 на ЕС, чл.1, 4, 20, 21, 41, 47,51, 52, 53 и 54 от Х. на ЕС, чл.1, 3,6 /1/, 13, 14,17, 18, 46, 53 от ЕКЗПЧ, чл.21 от НК и чл.1 от НПК по пр.преписка № 200/19 г на АСП и пр.пр. № 5844/19 г на ВКС.Противоправните действия се изразяват в това, че по цитираните преписки не е извършено разследване; на М. не е назначен служебен адвокат; не е извършен разпит пред съдия; не е назначен служебен адвокат; не е извършен разпит пред съдия; производството по жалбите е прекратено без по тях да е работено.М. е бил задържат с временна мярка „задържане под стража“, повече от разрешеното по закон време.След последвал самоотвод от страна на съдията по делото, същото е разпределено на нов докладчик, който е дал нови указания до ищеца, а именно да посочи: Какво процесуално качество е имал по всяка от посочените в исковата молба две преписки и каква е връзката между тях. С молба от 22.6.20 г л/33 от делото/ адв.Ю. е уточнил, че връзката между преписките се състои в следното: по първата е постановено постановление за прекратяване, което е потвърдено от ВКП по втората преписка .Уточнено е, че процесуалното качество, което ищецът е имал по тези преписки е „пострадал“, който е сигнализирал прокуратурата за извършени престъпления.Последното е било основание Прокуратурата да започне разследване срещу посоченитге в жалбите лица, което не е сторено. С разпореждане № 280145/26.7.21 г СГС приемайки, че указанията по делото не са изпълнени е върнал исковата молба като нередовна.Приел е ,че нормите от европейското законодателство са само формално изброени, не е ясно каква е връзката между преписките и наложената мярка да неотклонение „задържане под стража“-посочена в исковата молба.Това разпореждане е отменено от САС и делото е върнато за продължаване на процесуалните действия.Прието е, че една част от указанията са дадени алтернативно поради което неизпълнението не води като последица връщане на исковата молба, а липсата на конкретизация какви по размер вреди ищецът претендира да е претърпял по всяка от водените преписки не е вменено надлежно като задължение,, следователно не може да доведе до последиците по чл.129 ал.3 ГПК.След връщане на делото, СГС е дал указания ищецът да уточни в какво се изразяват твърденията му за дискриминация от страна на ответника и каква е връзката между претърпените вреди и „задържането под стража“.Ищецът, чрез процесуалния си представител е уточнил, че дискриминацията по преписките е по признак „обществено положение“-т.е М. е задържан по обвинения за извършени тежки умишлени престъпления, като по задържането му продължава, макар да няма влязла в сила присъда.Освен това е дискриминиран, защото производството по преписките е прекратено без да бъдат извършени следствени действия, поради това М. е неравно третиран в сравнение с останалите лица. При това положение съдът е приел, че указанията не са изпълнени и е върнал исковата молба като е изложил мотиви, че твърденията са противоречиви.От една страна М. твърди, че има качеството на пострадал по преписките, а от друга, че е задържан под стража повече от 6 години.С обжалваното определение на САС е потвърдено това на СГС, като е прието, че извършените уточнения са едни и същи и по никакъв начин не конкретизират фактическите обстоятелства.Твърденията в уточнителната молба са общи и бланкетни, не е ясно в какви конкретни действия се изразява деликтното поведение на ответника.Отделно от това е прието, че поведението на ищеца представлява трайна злоупотреба с процесуални права, доколкото на съда е служебно известно да е предявил множество подобни искови молби със същите твърдения, но срещу различни ответници, което противоречи на общия разум на закона и изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права и съблюдаване на добрите нрави, съгласно чл.3 ГПК. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.2 ГПК.Подържа се, че въззивното определение е очевидно неправилно Подържа се, че САС по недопустим начин е приел, че поведението на ищеца сочи на злоупотреба с право.Според касатора тези „съждения на съда нямат отношение към предмета на делото, тъй като производството по него не е прекратено поради злоупотреба с права, а поради приетото от съда неизпълнение на указанията за отстраняване нередовност на исковата молба.“ /л.1 от изложението, пасаж № 4/. Сочи се, че определението е бланкетно и немотивирано. Сочи се, че ясно е конкретизирано в какво се изразява дискриминирането на ищеца.Подържа се, че поради бездействието на Прокуратурата, ищецът продължава да бъде задържан под стража вече шеста година и така наложената „временна мярка за неотклонение“ вече е надхвърлила по размер този на ефективното наказание за тежко умишлено престъпление.В предпоследния абзац на изложението адв.Ю. сочи, че ако бездействието на Прокуратурата не бе продължило досега, би се установило, че М. не извършил престъпленията, в които е обвинен и би бил освободен от неоснователното му задържане. По така наведеното касационно основание. Не е налице основанието по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност.За да е налице същото като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт“.Актът е очевидно неправилен, когато съдът се е обосновал с отменена или несъществуваща правна норма, когато не е приложил императивна правна норма с оглед приетата от него фактическа обстановка, при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика или когато съдът е допуснал нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина при зачитане равенство на страните при решаване на правния спор. В случая не е налице нито един от горните пороци на определението. На първо място както сочи самият касатор в изложението по чл.284 ал.3 ГПК, съжденията на САС относно наличието на злоупотреба с право от страна на Е. М., чрез предявяване на множество искови молби със същото съдържание „нямат отношение към предмета на делото, тъй като производството по него не е прекратено поради злоупотреба с права, а поради прието от съда неизпълнение на указанията за отстраняване нередовност на исковата молба.“ /лист 1, пасаж № 4 от изложението/.Настоящият състав на ВКС споделя това твърдение.Мотивите на САС в тази част нямат отношение към предмета на делото и не обуславят крайния изход на спора, поради което не могат да доведат до очевидна неправилност на обжалваното определение. На второ място.Не е налице очевидна неправилност поради грубо нарушение на процесуалния закон.Исковата молба е нередовна, поради което и в съответствие с процесуалния закон е върната от съда, а разпореждането за връщането й е потвърдено.Констатираното от САС вътрешно противоречие в обстоятелствената й част съществува и възпрепятства разглеждане на делото.От една страна ищецът сочи, че има качеството на „пострадал“ по цитираните преписки, а от друга, че „ ако бездействието на Прокуратурата не бе продължило досега, той би бил оневинен.От тези твърдения в изложението към касационната жалба продължава да не бъде ясно каква е връзката между прекратените преписките, образувани по жалба на ищеца и продължаващото повече от 6 години задържане под стража.Следователно съдът не е допуснал нарушение на процесуалния закон като проява на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. На последно място.Актът на САС не е бланкетен и немотивиран.Напротив изложени са пространни, ясни и обосновани мотиви за това защо се приема за нередовна исковата молба въпреки множеството уточнения, депозирани по делото. В обобщение следва да се приеме, че не се установява каквото и да било нарушение на процесуалния закон от страна на съда или необоснованост и въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско определение