Определение № 761 от 18.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 486/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Л. К., подадена чрез процесуален представител адв. Ц. Т. против определение № 675 от 12.11.2025г. постановено по ч.гр.д. № 327/2025г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционно определение № 690/04.06.2025г. постановено по гр.д. № 393/2025г. по описа на Районен съд – Дупница, с което на основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството по делото по предявените от Ц. Л. К. срещу Прокуратурата на Република България искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5100 лева, предявена като частичен иск от иск с цена на цялото вземане от 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени в причинна връзка с нарушение на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на ДП с вх. № ТОД – 853/ 2012г. по описа на РП – Кюстендил, ТО – Дупница и ЗМ-64/2013г. по описа на РУ – Дупница, ведно със законната лихва върху сумата от осъществяване на деянието – 12.04.2012г. до окончателното плащане на задължението, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5100 лева, предявена като частичен иск от иск с цена на цялото вземане от 15000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от невъзможността да ползва по предназначение собствения си лек автомобил - „БМВ 3181” с ДК [рег.номер на МПС], с рама № WBALL31000AY16158 за периода от 12.04.2012г. до 28.10.2024г., понесени в причинна връзка с нарушение на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на същото досъдебно производство, ведно със законната лихва върху сумата от осъществяване на деянието – 12.04.2012г. до окончателното плащане. Частният жалбоподател сочи неправилност на обжалваното определение поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че иск за обезщетение на вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по приключило наказателно производство е допустим и липсата на предявена претенция по административен ред не е процесуална пречка за упражняване на правото на иск. Тълкуването в обратния смисъл би противоречало на правилото, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. Твърди също, че в случая от изложените в исковата молба твърдения следва, че са предявени искове за вреди от деликт. Отправя искане обжалваното определение да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. В изложението частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, евентуално от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по които е отправено искане за допускане на касационно обжалване в специалните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, както следва: 1/ Предпоставка за допустимост на иск за обезщетение на вреди поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по приключило производство /чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ/ ли е предявена преди това претенция по административен ред пред ИВСС? 2/ Процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело по иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ ли е непредявена преди това претенция по административен ред пред ИВСС? Въпросите се поставят като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а последният и като противоречащ на решение № 153/13.06.2018г. по гр.д. № 4658/2017г. на ВКС, IV ГО. 3/ Допустимостта на иска на лице, което твърди че е претърпяло вреди от нарушение на неговото право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, но не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, а е лице, от което по наказателното дело е иззет предмет като веществено доказателствено средство, по приключило наказателно производство обусловена ли е от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ – да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ и да няма постигнато споразумение? Въпросът се сочи като решен в противоречие с решение № 210/15.06.2015г. по гр.д. № 3053/2014г. на ВКС, III ГО. Позовава се и на очевидна неправилност на определението с довод за неправилно приложение на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по делото Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор на частната касационна жалба. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното: На 26.02.2025г. Ц. Л. К. предявил срещу Прокуратурата на Република България искове за обезщетение на вреди по чл. 2б от ЗОДОВ, съединени с други искове за обезщетение на вреди срещу Прокуратурата и ОДМВР – Кюстендил. В исковата си молба навел твърдения, че е собственик на лек автомобил „БМВ 3181” с ДК [рег.номер на МПС], който предал доброволно като веществено доказателство на 12.04.2012г. по незабавно производство № 3249/2012г. на РУП – Дупница. С постановление от 02.10.2024г. прокурор при РП – Дупница прекратил ДП с вх. № ТОД – 853/ 2012г. по описа на РП – Кюстендил, ТО – Дупница, водено за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК срещу неизвестен извършител, като отнел в полза на държавата лекия автомобил, собствен на ищеца. С определение № 288/17.10.2024г. по н.д. № 798/2024г. по описа на РС – Дупница, по жалба на ищеца съдът отменил това постановление, в частта му, с която Районна прокуратура – Кюстендил отказва да върне на ищеца лекия автомобил и същият е отнет в полза на държавата, като постановил връщане на автомобила на ищеца. Определението е влязло в сила на 17.10.2024г. С приемо-предавателен протокол от 28.10.2024г., ОДМВР – Кюстендил предал на ищеца лекия автомобил. Така, собственият на ищеца лек автомобил бил неправомерно иззет в продължение на 12 години и 6 месеца, а ДП е продължило изключително дълго, извън всякакви срокове, предвидени в НПК, извън разумния срок. Вследствие на продължилото в неразумно дълъг срок ДП, ищецът понесъл неимуществени вреди, както и имуществени такива – пропуснати ползи от невъзможността да ползва собственото си превозно средство. За обезщетяване на тези вреди, предявил частични искове /тези, предмет на настоящото производство/ и други четири иска срещу двамата ответници. В уточняваща молба от 25.04.2025г. ищецът уточнил, че първите два иска са предявени на основание нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. С протоколно определение от 29.05.2025г. и доколкото ДП е прекратено, съдът е предоставил възможност на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателства за изчерпана административна процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава 3а от ЗСВ. В молба от 03.06.2025г. ищецът заявил, че не е предявявал пред ИВСС административна процедура, доколкото в случая нормата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ е неприложима. При тези факти, за да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството, въззивният ОС – Кюстендил приел, че ищецът има качеството на трето лице за наказателното производство, което твърди, че са засегнати негови имуществени права, чрез лишаването му от владение на собствения му автомобил. Приел, че в случаите на приключило производство, като условие за разглеждане на иска с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ е поставено изискването – да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета "а" от ЗСВ /чл. 60а, ал. 1 Нов - ДВ, бр. 50 от 2012г., в сила от 01.10.2012г./, което условие в случая не е налице, поради което предявените на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ искове са недопустими. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, съдът съобрази следното: Обобщено поставените в изложението въпроси се свеждат до това обусловена ли е допустимостта на иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от лице, от което по наказателното дело е иззета вещ като веществено доказателствено средство от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ – да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ? Въпросът е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК и решен в практиката на ВКС, обективирана в определение № 535/11.07.2014г. по ч.гр.д. № 2927/2014г., IV ГО; определение № 10/05.01.2018г. по гр.д. № 2643/2017г., III ГО; определение № 557/06.02.2026г. по ч.гр.д. № 360/2026г. на ВКС, III ГО; решение № 210/15.06.2015г. по гр.д. № 3053/2014г., ІІІ ГО; решение № 362/21.11.2013г. по гр.д. № 92/2013г., ІV ГО и др. В практиката на ВКС е разяснено, че в чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ /ДВ, бр. 98 от 11.12.2012г./ е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. С включването на чл. 2б в обхвата на ЗОДОВ, искът се основава на специалния закон и се разглежда по особения ред, предвиден в него, като ЗИД на ЗОДОВ /ДВ, бр. 98/2012г./ е проява на стремежа на законодателя да предостави ефикасно вътрешноправно средство за защита на правата по чл. 13 от КЗПЧОС. Материалноправната норма на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ има действие от датата на влизането й в сила. От влизането й в сила и занапред, обезщетението за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ – чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ. По приключени производства, искът с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ е допустим, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение – чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, като право да подадат заявление за обезщетение по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ имат и лицата, чиито национални досъдебни и съдебни производства са приключили към датата на влизане на закона в сила и не са изтекли повече от шест месеца от постановяване на окончателния акт - § 9 от ПЗР на ЗИД ЗОДОВ /ДВ, бр. 98/2012г./. Когато производството, причинило вредата още не е приключило и е висящо, съдът разглежда иска по чл. 2б от ЗОДОВ без да следи спазени ли са изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ за изчерпване на административната процедура. Приключването на производството, по което се твърди че е допуснато нарушение на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС в този случай, след като е предявен иска по чл. 2б от ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск. В останалите случаи – когато производството е приключило с окончателен акт преди повече от шест месеца от влизане в сила на измененията в ЗОДОВ, публикувани в ДВ, бр. 98/2012г. лицата не могат да подадат заявление за обезщетение по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, нито да предявят иск за обезщетение на основание чл. 2б от ЗОДОВ. В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които в нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС не са извършени в разумен срок на общо основание по чл. 49 от ЗЗД. Настоящият състав споделя даденото в този смисъл разрешение в практиката на ВКС и намира, че формираната от въззивния съд решаваща правна воля не противоречи на даденото в нея тълкуване на закона. В конкретния случай предмет на предявените искове са претенции за обезщетения за вреди от нарушено право по чл. 6 от ЕКЗПЧОС, причинени на ищеца по наказателно производство, приключило /на 17.10.2024г./ преди подаване на исковата молба и след влизане в сила на чл. 2б от ЗОДОВ и Глава трета „а“ от ЗСВ. Приложим е този закон и съдът е длъжен да следи за наличието на положителната предпоставка за допустимостта на иска да е изчерпана административната процедура, по която няма постигнато споразумение /чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ/. Чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ изрично предвижда, че гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Изчерпана административна процедура по смисъла на закона означава започнала и финализирана с акт по чл. 60е от ЗСВ, който административен акт може да бъде позитивен /благоприятстващ/ или негативен /неблагоприятстващ/ за лицето, подало заявление за обезщетение; когато министърът на правосъдието, респ. оправомощено от него лице, откаже да разгледа заявлението – било като подадено след срока по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ или поради неотстранена в указан срок друга нередовност, редът за защита на лицата е чрез обжалване по реда чл. 197 от АПК; предвиждането е исковият ред по приключени производства да се прилага само след изчерпване на административната процедура – ако се отрича правото на обезщетение по същество или не се стигне до споразумение с държавата по обезщетението, а не когато ищецът не прибегне до тази процедура или поради своята небрежност я компрометира с нередовно или просрочено заявление. Изрично ищецът е заявил пред първоинстанционния съд, че не е предприел, нито изчерпал изискуемата административна процедура по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ. На това основание е изведен решаващият правен извод, че предявените искове по чл. 2б от ЗОДОВ в случая са недопустими като предявени при липса на предпоставката на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ. Извън това, в практиката си Върховният касационен съд е разяснил трайно, че процесуалната легитимация на двете страни следва единствено от правното твърдение на ищеца в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение. За допустимостта на исковия процес е необходимо и достатъчно наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. Надлежната процесуална легитимация по иска с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ на страната на ищеца следва от твърденията, че е претърпял вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, което чл. 6, § 1 КЗПЧОС му признава, въпреки че не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, а лице, от което по наказателното дело е иззета движима вещ като веществено доказателствено средство. Дали това лице има право по чл. 2б от ЗОДОВ е въпрос по същество на спора, а не по допустимост на иска. По частната касационна жалба не е обоснован специален селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 /липсва твърдяното противоречие/ или т. 3 /установена е практика, която е трайна и последователна без да е налице необходимост от промяна или осъвременяване/ от ГПК, поради което не е налице приложно поле на касационното обжалване. Позоваването на очевидна неправилност на въззивното определение е основано на доводи, идентични с оплакванията в частната касационна жалба за неправилност, които не могат да обусловят извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК обхваща онези случаи, в които и без поставени въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК и наличието на допълнителни условия по т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, е установима неправилността на въззивния съдебен акт, какъвто разглежданият случай не е. Съставът на ВКС не констатира служебно от съдържанието на въззивния съдебен акт превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика, т.е. няма основания, които да водят до извод за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. В заключение съдебният състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение