Определение № 50044 от 03.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2293/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Транском С“ ООД срещу решение №10295 от 02.04.2021 г. по т.д.№4014/2019 г. на САС, поправено с решение №10510 от 12.08.2021 г. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка. С обжалваното решение, след отмяна на решение №71 от 25.04.2019 г. по т.д.№128/2018 г. на ОС Враца, „Транскомс“ ООД е осъдено да заплати: 1. На основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД на съдружниците в гражданско дружество по ЗЗД с наименование „Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура“, както следва: на „Гea 21“ АД, Кралство Испания сумата от 89 840 лв., на „Конструксионес Аранс Асинас“ АД, Кралство Испания сумата от 67 380 лв. и на „Инжстройинженеринг“ ЕООД сумата от 67 380 лв., ведно със законната лихва върху сумите от 21.03.2018 г. до окончателното изплащане, представляващи заплатена на отпаднало основание цена на 52 броя компенсиращи устройства по договор за продажба на стоки с елементи на изработка от 26.11.2014 г., изменен с анекс №2 от 10.11.2015 г. и анекс №3 от 15.03.2016 г., който е развален извънсъдебно на 10.08.2016 г.; 2. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на съдружниците в гражданско дружество по ЗЗД с наименование „Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура“, както следва: на „Гea 21“ АД, Кралство Испания, сумата от 14 476.80 лв., на „Конструксионес Аранс Асинас“ АД, Кралство Испания сумата от 10 857.60 лв. и на „Инжстройинженеринг“ ЕООД сумата от 10 857.60 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците от 10.08.2016 г. до 21.03.2018 г.; 3. На основание чл.323 от ТЗ на съдружниците в гражданско дружество по ЗЗД с наименование „Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура“, както следва: на „Гea 21“ АД, Кралство Испания, сумата от 68 295.51 лв., на „Конструксионес Аранс Асинас“ АД, Кралство Испания, сумата от 51 221.63 лв. и на „Инжстройинженеринг“ ЕООД сумата от 51 221.63 лв., обезщетение за претърпяната загуба в размер на разликата между цената по разваления извънсъдебно на 10.08.2016 г. договор за продажба на стоки с елементи на изработка от 26.11.2014 г., изменен с анекс №2 от 10.11.2015 г. и анекс №3 от 15.03.2016 г. и цената по заместващата сделка - договор за продажба от 10.08.2016 г., сключен с „КамТехКом“ ЕООД. Отхвърлени са предявените от „Транскомс“ ООД срещу съдружниците в гражданско дружество по ЗЗД с наименование „Ай Джи Ей ЖП Инфраструктура“ - „Гea 21“ АД, Кралство Испания, „Конструксионес Аранс Асинас“ АД, Кралство Испания и „Инжстройинженеринг“ ЕООД искове за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 34 560 лв., цена на 8 броя „двойна анкеровка за компенсирана контактна мрежа“, доставени съгласно приемателно-предавателен протокол от 04.05.2016 г., по договор за продажба на стоки с елементи на изработка от 26.11.2014 г., изменен с анекс №2 от 10.11.2015 г. и анекс №3 от 15.03.2016 г. и сумата от 7 300.97 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 34 560 лв. за периода от 04.05.2016 г. до 01.06.2018 г. и е разпределена отговорността за разноските пред двете инстанции.

В касационната жалба се поддържа, че решението е вероятно недопустимо, тъй като в същото е посочено, че е налице произнасяне по отношение решение №1449 от 21.03.2018 г. по т.д.№52/2017 г. на ОС Враца, а първоинстанционното производство е приключило с решение №71 от 25.04.2019 г. по т.д.№128/2018 г. на ОС Враца, като страните в първата и въззивната инстанция не са идентични – исковата молба е подадена от дружество по ЗЗД, а въззивният съд е постановил исковите суми да бъдат заплатени на съдружниците в ДЗЗД. Евентуално се сочи, че решението е очевидно неправилно, поради необосноваността на изводите на въззивния съд и нарушаване правилата на формалната логика. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК освен наличието на вероятна недопустимост, евентуално очевидна неправилност се поддържа, че решението е постановено в противоречие с решение по гр.д.№4439/2016 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд и по следните въпроси: 1. Представлява ли признание за неточно изпълнение на продавача отправянето на покана да замени елементи от изделието с други, като желание за усъвършенстване на изделието или това е предложение за обективна новация на вече сключен и изпълнен договор. 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и доводите и възраженията на страните, като формира самостоятелни правни изводи по спора. 3. Налице ли е спогодба, която да има обвързваща за страните сила по чл.20 от ЗЗД в случай, че остава спорно правото, не е постигнато съгласие относно съществен елемент за това дали е налице конструктивен дефект и не се постига резултата по чл.365 от ЗЗД за прекратяване на съществуващ или избягване на бъдещ спор, а напротив – продължава спора относно съществени елементи относно договорките между страните. 4. При промяна в някои от елементите на закупеното изделие по искане на купувача, налице ли е промяна на съществуващ договор или купувачът има право да иска разваляне на договора, без да провежда доказване на факта на некачествено изпълнение. 5. Следва ли купувачът да даде възможност за изпълнение на продавача на вече сключения договор за продажба чрез замяна на определени елементи от изделието, съгласно неговото /на купувача/ искане и последващият необоснован отказ да приеме изпълнението на новопроменения договор, явява ли се основание да ангажира отговорността на продавача за разликата в цената на сделката за покритие. 6. Носи ли отговорност продавачът за разликата по „сделката за покритие“ при положение, че избраният по договора консултант избира други изделия, които се различават като елементи и следва ли да се проведе пълно доказване по въпроса за различията между двете сделки – първоначалната и тази „за покритие“, за да се определи размера на отговорността на продавача за „сделката за покритие“.

7. Може ли съдът самоволно да приеме, че документ с различно правно значение има характер на договор за спогодба по чл.365 от ЗЗД при положение, че е налице спор относно съществени елементи в договорките между страните и този порок, въведен във въззивната инстанция дали обосновава неправилност или недопустимост на решението. 8. При преценка на материално-правните последици от документ, чието съдържание и цел са различни от това да се признае спорен факт, допустимо ли е фингиране от страна на съда на признание за некачествено изпълнение, при заявена позиция за оспорване на факта за наличие на скрит функционален или конструктивен дефект от ответника. 9. Изявлението на продавача, че може да предложи, изработи и достави нови, различни елементи от изделието по искане на купувача, може ли да бъде тълкувано във вреда на продавача, като признание за некачествена изработка при условие, че такова от негова страна не е направено, а напротив – е оспорено. 10. Доколко мнението на консултанта по договора за качеството на одобрено от него изделие, може да бъде основание за ангажиране на отговорността на продавача и дали същото подлежи на анализиране, следва ли да се проведе пълно доказване по него в процеса и кой носи доказателствена тежест за това. 11. Следва ли заключението на вещите лица да съдържа мотиви и ясно изразена причинно-следствена връзка между установените от експертите факти и направените заключения и липсата на същите, превръща ли това доказателствено средство в негодно такова за мотивиране на акта на съда. Спрямо първите два въпроса се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо останалите- че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответниците по касация „Гea 21“ АД, „Конструксионес Аранс Асинас“ АД и „Инжстройинженеринг“ ЕООД заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е извършил подробен анализ на приетите по делото доказателства, вкл. заключенията на вещите лица, показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства. Приел е, че исковата претенция по чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД произтича от твърдението за установен в процеса на експлоатацията конструктивен недостатък на компенсиращите устройства - предмет на договора сключен между страните, вследствие на който тези устройства не са могли да изпълняват определеното им в договора предназначение, а защитната теза на ответника е основана на генералното възражение, че ищците неправомерно са развалили договора, тъй като не са доказали несработването на компенсиращия механизъм да се дължи единствено на некачественото изработване на изделията, както и че неправилния монтаж, който бил задължение на възложителя, бил възможна причина за това. Намерил е, че съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест възложителят, който е приел извършената работа, следва да установи в условията на пълно доказване възражението си за скрит недостатък в хипотезата на чл.264, ал.2 от ЗЗД, а за конкретния случай в негова тежест е да докаже и това, че отклонението между поръчаното и изработеното е толкова съществено, че работата е негодна за нейното договорно предназначение, което поражда за него правото да развали договора с едностранно изявление на основание чл.265, ал.2 от ЗЗД. Посочил е, че безспорно установен е фактът на несработването на компенсаторното устройство след възникналото на 28.06.2016 г. късо съединение в контактната мрежа на железопътната инфраструктура, като в съвкупността на доказателствата от съществено значение е съставения на 06.07.2016 г. протокол, в който са отразени решенията на назначената от консултанта на проекта комисия, в състава на която са включени представители на възложителя и изпълнителя по процесния договор, както и на възложителя по договора от 05.07.2011 г. ДП НК „Железопътна инфраструктура“ /по който договор ищците са изпълнители/ и на консултанта на проекта по същия договор. Установил е, че съгласно тези решения, ответникът - производител на компенсиращото устройство е поел задължението в срок до 12.07.2016 г. да представи технологичното решение за предотвратяване на триенето на стоманеното въже „Диепа“ в зъбното колело на компенсатора; като страните се съгласили, че част от доставените хамути за закрепване на конзолите на стълбовете не отговарят на геометрията на стълба и ответното дружество поело задължението да достави нови, както и да съобрази конзолите с утвърдения албум с нанесени точни размери за монтаж на детайли. Намерил е, че в протокола не е посочена причината за прегарянето и скъсването на носещото въже, но според заключението на вещото лице И. А. „се подразбира, че проблемът е за компрометирания (повреден) компенсатор“, като според свидетелката А. Т., която участвала във формираната от консултанта на проекта комисия като представител на възложителя на проекта ДП НК „Железопътна инфраструктура“, няколко дни преди да стане аварията, проблемите с вложените компенсатори вече били установени, а свидетелят Николай П., участвал като представител на производителя, е потвърдил подписа си в протокола от 06.07.2016 г., като си спомня, че на срещата бил обсъждан и въпроса за триенето на въжето, а препоръката до производителя да даде предложение за подобряването на конструкцията на компенсатора, е била дадена както заради триенето на въжето, така и заради аварията на компенсатора.

От съвкупната преценка на обсъдените по - горе доказателства е приел, че изявленията на страните в протокола по своята правна същност имат значението на споразумение, в което страните са признали наличието на скрит недостатък в произведените и доставени от ответното дружество изделия - 52 компенсаторни устройства и са постигнали съгласие този недостатък да бъде отстранен от производителя, респективно е достигнал до извод, че производителят отговаря за възникналите недостатъци и е поел задължението да ги отстрани, съгласно уговорките в т. 6, 8 и 9 от протокола. Предвид преобразуващото действие на спогодбата спрямо съществуващите правоотношения между страните, е счел, че без всякакво правно значение в случая са причините за появата на тези недостатъци и времето на тяхното появяване, което означава, че основателността на претенциите и на двете страни, въведени като предмет на настоящия спор, зависи единствено и само от изпълнението на уговорките в протокола от 06.07.2016 г. Установил е, че в изпълнение на задължението в т.6 от протокола, с писмо изх.№72/15.07.2016 г. производителят е отправил до купувача „Предложение за изменение на конструкция на компенсиращо устройство“, а в изпълнение на задължението си по т.7 от протокола, в писмо вх.№381/29.07.2016 г., отправено до ищеца, консултантът на проекта е изразил становище, че „самите термини, употребени в предложението: „изменение на конструкцията“, „смяна на конструкцията на елемента носач“ и приложените скици показват, че производителят предлага компенсатор, различен от одобрения за влагане в обекта от страна на възложителя и консултанта, посочен в албума за възли и детайли“, което становище се подкрепя и от заключението на вещото лице Б. Б., според което предложените от ответника промени в компенсиращото устройство имат конструктивен характер. Установил е и обстоятелството, че съобразявайки факта, че за влагането на което и да било изделие в обекта е нужно много време, с оглед задължителното изготвяне на техническа документация, изпитване в акредитирана лаборатория, заводско приемане, доставка на обекта и монтаж на новите компенсатори, консултантът е указал на ищеца да предприеме „всички необходими действия за преодоляване на проблема“, предвид необходимостта обекта да бъде завършен в срок до 01.10.2016 г. Посочил е, че значението на изявленията в цитираното писмо произтича от това, че ищците - купувачи по предметния договор, са изпълнители по договора от 05.07.2011 г. с възложител ДП НК „Железопътна инфраструктура“ и именно в изпълнение на задължението си по чл.16, ал.1, т.15 от този договор са поръчали на ответника изработването и доставката на компенсиращото устройство и в това си качество той е поел задължението по чл.19 „да спазва всички предписания, заповеди и инструкции на консултанта, които се отнасят до изпълнението на проектирането и СМР по изграждането на строежа…“. По тази причина в чл.1.2 от договора с ответника изрично е посочено, че същият влиза в действие „след пълното предварително одобрение на всички елементи от контактната мрежа по предмета на договора от консултанта на проекта“, като последното означава, че макар и да не е страна по обсъждания договор, по силата на споменатата обвързаност, предписанията на консултанта относно всички елементи от контактната мрежа (каквито са и компенсиращите устройства) са предпоставка за пораждането на действието на договора и изпълнението му от страните.

Следователно и всички конструктивни промени в изделието, наложили се по каквито и да било причини при експлоатацията на компенсиращото устройство /включително и при установен скрит недостатък/, задължително подлежат на одобрение от консултанта, като условие за продължаване на изпълнението на договора и именно затова след категоричната констатация на консултанта, че предложения от производителя компенсатор е различен от одобрения за влагане в обекта, ищецът не е бил длъжен да се отзове на поканата на ответника за провеждане на изпитвания на новото изделие по силата на правилото в чл.65 от ЗЗД, според което кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото. Счел е от друга страна, че дори възложителят принципно да е бил склонен да приеме новото изделие, той е бил длъжен да съобрази преценката на консултанта, че неговото влагане на обекта изисква задължителното преминаване на един продължителен технологичен процес, което би довело до невъзможност самият той да изпълни задълженията си по договора от 05.07.2011 г. в установения срок до 01.10.2016 г. – при конкретните обстоятелства е било явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в нужния срок задължението си да поправи извършената с недостатъци работа, което е самостоятелно основание за едностранното разваляне на договора в хипотезата на чл.262, ал.2 от ЗЗД. От преценката на обстоятелствата, посочени като основание за прекратяване на облигационната връзка в писмото от 09.08.2016 г., въззивният съд е намерил, че в полза на ищеца, като изправна страна, е възникнало потестативното право да развали договора, тъй като от доказателствата по делото се установява по безспорен начин наличието на предпоставките в чл.265, ал.2 от ЗЗД и чл.262, ал.2 от ЗЗД, което обуславя основателност на главните искове, предявени на основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД, като основателността им обуславя основателност и на акцесорните претенции по чл.86, ал.1 от ЗЗД. По обусловените искове по чл.323 от ТЗ съдът е съобразил, че фактическият състав на приложимата правна норма включва следните елементи: договор за търговска продажба, който е бил надлежно развален от изправната страна; купуването на стока от същия вид и качество от друг доставчик; последващата доставка да е извършена в подходящ срок след развалянето.

Счел е, че наличието на първия от изброените елементи е установено в изложените по - горе мотиви, като наличието на втория елемент се установява от сключването на договора от 10.08.2016 г. с „КамТехКом“ ЕООД за изработка и доставка на елементи за контактната мрежа, които са били произведени и вложени в контактната мрежа /същите са били предварително одобрени от консултанта на проекта в писмо с вх.№218/26.04.2016 г./, а според заключението на приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза, по своята функция компенсаторите, закупени от ответника са идентични с елементите от контактната мрежа, закупени от „Кам Тех Ком“ ЕООД. Сделката е била сключена един ден след писмото за разваляне на договора, авансовото плащане на половината от стойността на сделката е било извършено на 12.08.2016 г. - два дни след сключването на договора, а остатъкът от дължимата цена е бил платен с шест вноски в периода от 01.09.2016 г. до 01.11.2016 г., който период следва да се приеме за подходящ срок по смисъла на чл.323 от ТЗ, с оглед променящата се конюнктура на пазара и динамиката в промяната на цените на материалите, което означава, че е налице и третия елемент от фактическия състав - следователно при наличието на установените в закона предпоставки, ответникът дължи обезщетение за вредите, претърпени от сключването на сделка при по - неблагоприятни условия, при установената от заключението на ССЕ разлика между цената по продажбата и цената по заместващата сделка, която е в ущърб на изправната страна по договора. По насрещните искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД съдът е съобразил, че претенциите произтичат от твърдението, че в изпълнение на задълженията си по договора продавачът - ищец произвел и доставил до склада на купувача общо 60 броя „двойна анкеровка за компенсирана контактна мрежа“, от които последният заплатил 52 броя, а неплатените 8 броя били доставени по спешност в края на 2015 г., като възраженията на ответниците за недължимост на сумите по тези претенции, са във връзка с развалянето на договора и в относимата към насрещния иск част за доставката на осемте компенсиращи устройства, които действително били доставени, но продавачът имал право да иска единствено тяхното връщане, тъй като били доставени на отпаднало основание, освен това за тези компенсиращи устройства продавачът не бил издал фактура, което било условие за изискуемост на плащането, а и безспорно установеният функционален недостатък на доставените устройства бил самостоятелно основание плащане да не бъде извършвано.

При изложената по - горе фактическа обстановка на спора въззивният съд е изразил становище за неоснователност на исковете – с факта на едностранното разваляне на договора облигационната връзка между страните е прекъсната и никоя от тях не дължи на другата уговорените престации и в този смисъл изявлението на купувача в отговора на насрещния иск има значение на изявление за развалянето на договора и по отношение на въпросните осем компенсиращи устройства, а с оглед прекратената договорна връзка купувачът дължи връщането им на продавача, но последният не може да претендира заплащането на тяхната парична равностойност.

Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с очертания от дружествата ищци /дружеството по ЗЗД не е правосубектно, като в случая всеки един от съдружниците в него е ищец, което ясно е посочено в исковата молба и в съответствие с това са постановени и решенията на първата и въззивната инстанции/ и от ответника, чрез наведените фактически твърдения /юридическите факти, от които произтича претендираните субективни материални права/ и отправените до съда искания, предмет на делото. В този смисъл и тъй като допусната от въззивния съд очевидна фактическа грешка /изразяваща се в погрешно посочване на номера и делото на първоинстанционното решение, предмет на обжалване пред апелативния съд/ е отстранена с решение №10510 от 12.08.2021 г. по т.д.№4014/2019 г. на САС, не се установява наличие на поддържаната от касатора вероятна недопустимост на обжалваното решение и на това основание касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Също така при постановяване на решението въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено мотивирано разрешение по очертания от страните предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на всяка от тях. Въззивният съд е анализирал подробно приетите по делото доказателства, вкл. писмените доказателства, заключенията на назначените експертизи и показанията на свидетелите, като е даден и отговор на наведените от страните доводи. С оглед изложеното вторият от поставените в изложението въпроси не е решен в противоречие с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, наличието на която изключва бланкетно поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. В този смисъл и тъй като в случая при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение.

За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Въпросът, свеждащ се до задължението на съда да прецени експертното заключение във връзка с другите доказателства по делото и да изведе мотиви защо приема експертизата /единадесети въпрос/, е решен в съответствие с константната практика на ВКС /наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК спрямо този въпрос/, според която съдът може, както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма, като заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред и във връзка с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.

Останалите, формулирани въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, освен че са израз на поддържаните от касатора, но невъзприети от апелативния съд тези, както и на твърденията за необоснованост на въззивния акт, са обусловени от конкретни факти и обстоятелства, които са релевантни за всеки конкретен спор, поради което не притежават характеристиката на правни въпроси, изведени от изводите на състава, определили постановения по делото резултат и по тях при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Нещо повече - дори въпросите да бяха обуславящи, в случая не се установяват предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свързва наличието на бланкетно поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК. Касаторът не е посочил непълната, неясна или противоречива правна норма, приложима в отговор на въпросите, нито е обосновал каквито и да е било предпоставки за преодоляване на съществуващата еднозначна практика на ВКС по отношение приложението на разпоредбите на чл.20 и чл.365 от ЗЗД.

Ето защо и тъй като в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /твърдяното противоречие с решения и ТР на ВКС не съставлява такъв въпрос/, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Предвид изхода на спора касаторът дължи на ответниците по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 15 120 лв. с ДДС.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,