Определение № 88 от 05.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 281/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на Национална агенция за приходите - [населено място] против Решение № 1915 от 29.09.2015 г. по т.д.н.№3700/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 964 от 15.06.2015 г. на СГС по т.д.№ 3682/ 2011 г., с което на основание чл. 632 ал. 4 ТЗ е прекратено спряното производство по несъстоятелност на [фирма] - [населено място] и дружеството е заличено от Търговския регистър, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че с молбата по чл. 632 ал. 2 изр. 2 ТЗ е направил искане за възобновяване предвид наличие на достатъчно имущество у длъжника, алтернативно - поискал е да му се предостави възможност за предплащане на разноските, необходими за издръжка на производството до постъпване на суми от осребряване на имущество, по която молба СГС не се е произнесъл по същество, нито е указал срок за предплащане, затова въззивното решение, с което първоинстанционното решение е потвърдено, следва да се отмени като неправилно. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи решения правен въпрос и поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, преди да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, приема следното: С Молба от 28.05.2015 г. НАП - [населено място] е поискала възобновяване на спряното производство по несъстоятелност на [фирма] - [населено място] на основание чл. 632 ал. 2 ТЗ поради наличие на достатъчно имущество на длъжника за покриване на началните разноски и в случай, че съдът прецени, че не е налице достатъчно имущество, да посочи банкова сметка, по която молителят да предплати средствата, необходими за издръжка до постъпване на суми от осребряване на имущество. Съдът по несъстоятелността по второто искане с Разпореждане от 29.05.2015 г. е постановил, че ”оставя без уважение искането за посочване на банкова сметка, по която да бъдат привнесени разноските” и с Решение №964/15.06.2015 г. по т.д.№3682/ 2011 г. само е цитирал приетото от първоинстанционния съд, че „ в срока по чл. 632 ал. 4 ТЗ не е поискано възобновяване на производството, респ. не са ангажирани доказателства за внесена сума за предплащане на разноски в указания от съда размер”. Въззивният съд, при оплакване на НАП - [населено място] във възивната жалба за неправилност на решението, е потвърдил същото по съображения относно неудостоверяване, че е налице достатъчно имущество у длъжника, и не е изложил съображения по правилността на първоинстанционното решение по искането за възобновяване, ако молителят депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски; в противоречие с данните по делото въззивният съд е приел, че молителят има искане за възобновяване само на основание удостоверяване на достатъчно имущество на длъжника. Така въззивният съд не се е произнесъл по правилността на решението относно алтернативно заявеното от НАП - [населено място] искане - след като е установено, че не е налице достатъчно имущество по смисъла на чл. 632 ал. 2 ТЗ, да се даде възможност на молителя да упражни предвиденото в закона право да депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ. С оглед изложеното, тъй като касационната жалба съдържа оплакване за неправилност на въззивното решение в частта относно искането за възобновяване след депозиране от молителя на необходимата сума за предплащане на началните разноски, следва да се приеме, че е налице искане на страната по чл. 250 ал.1 ГПК за допълване на въззивното решение, срокът за което е спазен предвид подаването в срок от НАП - [населено място] на касационната жалба. След допълване на въззивното решение делото следва да се върне във ВКС за разглеждане на постъпилата касационна жалба. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение