Определение № 1674 от 05.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 811/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по процесуално допустима частна касационна жалба вх.№ 115313 от 07.12.2023 г., подадена от А. А. А. чрез адвокат А. М. от САК срещу въззивно Определение № 13914 от 17.11.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 7576/2023 г. на СГС, ЧЖ-І-А гр.състав. Иска се отмяна на определението като неправилно. Препис от жалбата е връчен на ответницата по касация ЕТ „Дебора 33-Д. Д.“, която е подала отговор чрез адвокат К. Б. от САК. Възразява, че отсъстват основания за допускане на обжалването, както и че въззивното определение е законосъобразно. За да разгледа частната жалба по същество, ВКС на първо място следва да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното: С атакуваното определение е потвърдено Определение № 19528 от 01.06.2023 г. по гр.д.№ 74753/2021 г. по описа на СРС, 41 гр. състав, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Прието е, че пречка за разглеждане на делото е наличието на по-рано заведеното гр.д.№ 35612/2018 г. на СРС, 165 състав, за чиито страни, предмет и етап на развитие данни са събрани от СРС, 41 състав. Установено е, че гр.д.№ 35612/2018 г. на СРС, 165 състав е образувано по искова молба от 31.05.2018 г. на Д. Н. Д. с предявен против Е. П. М. и Н. Б. Р.-М. установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС за право на собственост на два гаража въз основа изтекла придобивна давност. На 21.10.2020 г. А. А. и Й. К. са подали молба за главно встъпване с твърдението всеки от тях да притежава правото на собственост за по един от гаражите - като последица от обявена с влязло в сила съдебно решение нищожност на договорите за продажбата им на ответниците Е. и Н. М.. С определение от 25.06.2021 г. А. А. и Й. К. са конституирани като главно встъпили лица с дадени от съда указания за уточнение на исковете, които предявяват. В изпълнение на същите, с молба от 29.07.2021 г. всеки от тях е заявил, че предявява иск за признаване правото на собственост върху съответния гараж (на А. А. - среден гараж, а на Й. К. - западен гараж) и осъждане на основание чл. 108 ЗС ищцата Д. Д. да предаде владението. С първоинстанционното определение СРС приел, че преди подаване на исковата молба по гр.д.№ 74753/2021 г. на СРС, 41 състав ищцата А. А. вече е предявила по реда на главното встъпване иск по чл. 108 ЗС срещу същия ответник и за същия гараж, поради което е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК с последица прекратяване на производството по гр.д.№ 74753/2021 г. От своя страна въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК визира отрицателна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, обуславяща недопустимост на последващо предявен иск. Целта е да се предотврати възможността по идентични искове за защита на субективни права да бъдат постановени противоречиви съдебни актове. Прекратяването на делото поради отвод за висящ процес предпоставя субективен и обективен идентитет между предходно образуваното дело и следващото, т.е. да е налице тъждество между страните, спорното материално право или правоотношение и правно основание. При констатация за такова тъждество съдът по по-късно заведеното дело е длъжен да го прекрати. В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК. Предявеният от жалбоподателката иск за собственост на среден гараж с площ 19,38 кв.м. в [населено място], [улица] рамките на гр.д.№ 35612/2018 г. на СРС, 165 състав, е идентичен по предмет с този по гр.д.№ 74753/2021 г. Ответник и в двете производства е Д. Д.. Обстоятелството, че упражнява търговска дейност и искът по второто дело е предявен срещу нея като ЕТ е без значение, защото съобразно чл. 56 ТЗ едноличният търговец не е отделен от регистриралото го физическо лице правен субект. Без значение е и начинът на предявяване на първия иск - в условията на главно встъпване по чл. 225 ГПК по висящ процес. Главното встъпване е форма на последващо обективно съединяване на искове, при което наред с иска между първоначалните страни се разглежда и иск на трето лице срещу тях, претендиращо самостоятелни права върху предмета на спора. С конституирането във висящия процес главно встъпилото лице придобива качеството на главна страна, а съдът дължи произнасяне както по неговия иск, така и по претенцията на първоначалните страни. Като неоснователен е определен доводът в частната въззивна жалба, че исковете са различни, тъй като в производството по гр.д.№ 35612/2018 г. на СРС, 165 състав е приет за разглеждане положителен установителен иск за право на собственост на гаража по чл. 124, ал. 1 ГПК, докато по последващо образуваното гр.д.№ 74753/2021 г. искът е ревандикационен по чл. 108 ЗС. Всъщност предявеният от жалбоподателката иск по първото дело също е ревандикационен по чл. 108 ЗС и това е видно от подадената молба от 29.07.2021 г., в която изрично е заявила да се признае правото й на собственост и ответницата бъде осъдена да предаде владението. Това е действителната правна квалификация, следваща от твърденията на ищцата за нарушеното субективно право и заявения петитум за защита – като се изхожда от изявленията в молба от 29.07.2021 г., направени в отговор на дадените указания да посочи надлежен петитум. Квалифицирането на иска по главното встъпване с определението от 25.06.2021 г. като установителен е направено по нередовна искова молба и по тази причина е прието от въззивния съд за ирелевантно при преценката за предпоставките по чл. 126, ал. 1 ГПК. В представеното изложение на касационните основания е поставен въпросът: „Следва ли при прекратяване на производството по делото с Определение – мотивите да извеждат съпоставка между две дела, които не са идентични с различни страни и различен петитум, при хипотезата, че няма влязло в сила Решение по гр.д.№ 35612/2018 г. на СРС, 165 състав ?” с довод, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. По начина, по който е формулирано, питането на касаторката не удовлетворява изискванията, поставени към правния въпрос като общо основание за допускане на обжалването, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Видно е, че не се търси даването на принципен отговор по тълкуването и прилагането на закона, а упражняването на контрол за законосъобразност на атакуваното въззивно определение, какъвто би бил допустим едва след направена констатация за доказани предпоставки по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Отсъствието на общо основание препятства допускане на касационното обжалване, без да се налага обсъждане дали страната-касатор е обосновала наличието на някой от твърдяните допълнителни селективни критерии – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК или по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се подчертае също, че питането предпоставя от мотивите на въззивното определение да е изводима констатация, че въззивният съд е приел за приложима разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК в ситуация на отсъствие на субективен и обективен идентитет между съпоставяните две дела - гр.д.№ 35612/2018 г. на СРС, 165 състав и гр.д.№ 74753/2021 г. на СРС, 41 състав. Прочитът на въззивния акт свидетелства за точно обратното – въззивният съд е приел, че е налице както субективен, така и обективен идентитет между делата. Съдържанието на молбата за главно встъпване (л.л. 196, 197), Определение № 554 от 16.06.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 6658/2021 г. на СГС, ЧЖ-ІІ-А г.о. (л.л. 186, 187) и молбата с вх.№ 25124527 от 29.07.2021 г. (л.л. 198-201) подкрепят така направения извод. Молбата на А. А. А. по чл. 225 ГПК е насочена срещу Д. Д. (за която /независимо от безпредметността на това изявление с оглед разпоредбата на чл. 56 ТЗ/ изрично е посочено, че е ответник в качеството както на физическо лице, така и на едноличен търговец); предмет на претенцията е вещта, индивидуализирана и с исковата молба по гр.д.№ 74753/2021 г. на СРС, 41 състав; собствеността се претендира като произтичаща от идентични обстоятелства; след уточнението, заявено с молбата с вх.№ 25124527 от 29.07.2021 г., петитумът на искането по чл. 225 ГПК срещу Д. Д. е да се признае собствеността на ищцата и ответницата да бъде осъдена да й предаде имота. Така установените данни налагат категоричен извод, че гр.д.№ 35612/2018 г. на СРС, 165 състав и гр.д.№ 74753/2021 г. на СРС, 41 състав се явяват идентични както в обективно, така и в субективно отношение с произтичащото от това основание за приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК. Аргумент за противното не съставлява отсъствието на влязло в сила решение по гр.д.№ 35612/2018 г. на СРС, 165 състав, защото наличието на такова би обосновало недопустимост на производството на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, антиципирано проявление на която разпоредба е уреденият с чл. 126, ал. 1 ГПК отвод за висящ процес. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение