Определение № 158 от 13.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 616/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, А. Д. и К. М., срещу определение № 208/27.01.2022г. по ч. гр. д. № 141/2022г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение № 265258/15.11.2021г. по т.д. № 1624/2017г. на Софийски градски съд за връщане на исковата молба по чл.60а ЗБН, прекратяване на основание чл.130 ГПК на производството по делото, като недопустимо, и присъждане на разноски в тежест на ищеца. В частната жалба се излагат съображения за нарушение на материалния закон. Сочи се, че неправилно е прекратено производството по делото на основание обявяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 60а от ЗБН, тъй като въпросът касае основателността на иска. Поддържа се, че съдът не е констатирал липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването или упражняването на правото на иск. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди прекратяването на производството по иска по чл.60а ЗБН, въззивният съд е приел следното: Обявената противоконституционност на разпоредбата на чл.60а ЗБН обуславя недопустимост, а не неоснователност на иска по чл.60а ЗБН, предмет на делото. Производството е недопустимо като образувано по искове, предявени на правно основание, неприложимо за в бъдеще във висящото съдебно производство – чл.151, ал.1, изр. 3-то К на РБ, решение на КС на Р България по конст. д. № 5/2019г. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускането на касационния контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос, за който се поддържа, че е включен в предмета на делото и е обусловил изхода му: „Обявяването с решение на КС на Р България на противоконституцинонността на правна норма, съдържаща предпоставките за уважаване на иск за връщане в масата на несъстоятелността на имущество с произход от банката, при все още висящо исково производство, води ли до недопустимост на иска или съдът е длъжен да се произнесе по съществото на спора?“ Настоящият състав намира, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационния контрол, предвид следното: Въпросът е разрешен от въззивния съд, който е приел, че обявената противоконституционност на разпоредбата на чл.60а ЗБН обуславя недопустимост, а не неоснователност на иска по чл.60а ЗБН, предмет на делото. Независимо от проявлението на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационният контрол не може да бъде допуснат по този въпрос, тъй като не е налице наведеният допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса дали обявяването на противоконституционността на правна норма /в частност на нормите на чл.60а и чл.60б от ЗБН/ рефлектира върху правото на иск или е съобразимо като обстоятелство при произнасяне по съществото на спора, е формирана споделяна от настоящия състав практика, с която въззивният съд се е съобразил изцяло. Съобразно дадените от различни състави на ВКС в решения по чл. 290 от ГПК разяснения /решение №60167 от 22.12.2021 г. по т.д. №1284/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 60131 от 15.12.2021 г. по т.д. №2676/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение № 60158 от 03.12.2021 г. по т.д. №763/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение № 60142 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2675/2019 г. на ВКС, ТК/, предвид обявяването за противоконституционни на разпоредбите на чл.60а и чл.60б от ЗБН /с които се постига ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици/, исковите производства по тези текстове са недопустими. С разпоредбата на чл. 151, ал.2, изр.3 от КРБ е регламентирано правилото за действие на решението за противоконституционност занапред /ex nunc/, като с решение № 22/1995г. по конст. д. № 25/1995г. на КС е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение № 3 от 28.04.2020г. по конст. д. №5/2019г., Конституционният съд на Република България постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага - този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила. Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл.5, ал.1, че никой закон не може да й противоречи, а ако противоречи, той не е част от правната система и следователно не е приложимо право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица липса на право на иск /което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно в течение на цялото производство/ и недопустимост на решенията, ако такива са постановени. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищецът твърди, че произтича правото му, но и на възможността му да претендира това право по съдебен ред, тъй като липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици, поради което не са налице и подлежащи на съобразяване по същество елементи на такъв фактически състав. С оглед наличието на практика на ВКС, в съответствие с която е постановен обжалвания акт, и липсата на промяна на законодателството или на обществените условия, обуславящи необходимост от даване на ново тълкуване, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед изложеното, обжалваният акт не може да бъде допуснат до касационен контрол Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение