Определение № 50209 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2856/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. П., със съдебен адрес - [населено място], подадена чрез процесуалния и представител адвокат Я. И., срещу решение №78 от 18.04.2022 г. по в.гр.д. №66/2022 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 12/27.01.2022 г. по гр. д. № 198/2020 г. на Златоградския районен съд и вместо него е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу С. Х. Д. установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на парично вземане в размер на 9500 лева, представляващи неизплатена главница по договор за паричен заем от 18.10.2019 г. и 315 лв., представляващи договорна лихва в размер на 5% от стойността на заема за периода от 18.10.2019 г. до 25.06.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 43/30.06.2020г. по ч. гр. д. № 114/2030 г. по описа на Златоградския районен съд. Въззивният съд е приел, че според твърденията на ищцата между нея и ответника е сключен договор за заем от 18.10.2019 г., с който в качеството си на заемодател му е предоставила в заем сумата от 9 500,00 лева за срок от три месеца от датата на сключване на договора, а заемателят С. Х. Д. се е задължил да върне заема след изтичане на срока и при условията на договора. Между страните е договорена годишна лихва, в размер на 5% от стойността на заема, като след изтичане на срока, ако заемателят не върне заетата сума дължи за всеки ден просрочие наказателна лихва в размер на 0,05% от сумата. Посочените обстоятелства се установяват от представения по делото договор за заем от 18.10.2019г., сключен между страните по делото. За обезпечаване на вземането на заемодателя заемателят е издал запис на заповед за сумата 9500,00 лева с падеж 18.02.2020 г. В записа на заповед изрично е посочено, че сумата от 9 500 лева представлява заем от дата 18.10.2019 г. Първоначално в отговора на исковата молба ответникът е оспорил подписите си в договора за заем и записа на заповед, но след представянето им в оригинал е оттеглил оспорването. Оспорил е подписа на заемодателя в договора за заем от 18.10.2019г., но и от приетата по делото почеркова експертиза се установява, че подписът за „заемодател“ в договора за заем от 18.10.2019г. е положен от същия. Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Безспорно договорът за заем е реален договор и като такъв за сключването му следва да е налице не само съгласие на страните,т.е съвпадане на насрещните им волеизявления, но това не е достатъчно и фактическият състав на договора за заем се завършва с предаването на вещта /парите/ от заемодателя на заемателя. Едва с предаването на парите договорът се счита сключен. При доказана връзка между записа на заповед и договора за заем сключването на договора, в това число предаването на заемната сума като елемент от неговия фактически състав, следва да се извърши с други доказателства, извън самия запис на заповед, каквито в случая не се представят. В разглеждания случай по делото не са събрани доказателства за предаване на заемната сума на заемателя, поради което исковете са неоснователни. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по множество въпроси, сред които и този - длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като посочи кои от доводите и възраженията са неоснователни, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Посочени са ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. дело №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ответникът по жалбата С. Х. Д., със съдебен адрес -Димитровград, не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по посочения по-горе въпрос. Той е обусловил изхода на спора и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 196.30 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.