Определение № 3142 от 20.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 322/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Б. А. и С. Б. А., последният чрез своята майка и законен представител М. Н. В. (и двамата конституирани на основание чл. 227 ГПК като наследници на починалия в хода на делото ищец и техен баща Б. А. А.) чрез адв. Д. - В. против решение № 983 от 17.07.2023 г. по гр. д. № 1272/2023 г. Апелативен съд – София, 12 – ти граждански състав. Ответникът Прокуратура на Република България (ПРБ) не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Предмет на жалба е посоченото въззивно решение, с което: 1/ е обезсилено решение № 263252/04.11.2022 г. по гр. д. № 3530/2019 г. на Софийски градски съда, ГО, I-3 състав в частта, с която е осъдена ПРБ да заплати на Б. А. А. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение, по което той е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2016 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлен иска в частта за разликата до претендираната обща сума от 72 835 лв. като постановено по непредявен иск и делото е върнато на СГС за произнасяне по предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 предл. 1 ЗОДОВ и 2/ е обезсилено горното първоинстанционно решение в частта, с която е разгледан иск за мораторна лихва за забава върху претендираните обезщетения за периода от 14.10.2015 г. до 14.03.2016 г., като постановено свръхпетитум. За да постанови този правен резултат второинстанционният съд е приел, че произнасянето на първостепенния градски съд с решението от 04.11.2022 г. е недопустимо на две основания в различните му части. Посочил е, че СГС е квалифицирал и разгледал предявения иск, като такъв по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, по което ищецът е оправдан и е присъдил сумата от 50 000 лв. – глобално обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от 14.10.2015 г., макар обезщетението да е било претендирано с мораторна лихва, считано от 14.03.2016 г. При съобразяване с уточненията на исковата молба, направени в хода на производството по делото въззивният съд е приел, че предмет на спора е обезщетение за вреди (имуществени и неимуществени), които се твърди да са произтекли от прилагани незаконни мерки за неотклонение спрямо пострадалия (първоначалния ищец), която претенция намира своето основание в чл. 2, ал. 1, т. 1 предл. първо ЗОДОВ (а не както е приел градския съд по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ - за обезщетение за вреди от незаконно обвинение, по което лицето е оправдано). Счел е, че като произнесено по непредявен иск, първоинстанционното решение в тази част е процесуално недопустимо. Изтъкнато е също, че на самостоятелно основание на обезсилване подлежи и решението на СГС в частта, в която е присъдена законната лихва за забава върху обезщетението на неимуществените вреди, за периода от 14.10.2015 г. до 14.03.2016 г., тъй като искането за присъждане на лихвата е с начална дата 14.03.2016 г. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“, а също и по въпроса (обобщаващ) длъжен ли е въззивният съд да даде правна квалификация на спорното право като съобрази изложените обстоятелства в исковата молба и заявеното там искане за съдебна защита. Настоящият състав намира, че обжалването следва да бъде допуснато по първия повдигнат въпрос за проверка съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, опредметена с ТР № 3 от 22.04.2005 г., ОСГК. Второто питане ще бъде обсъдено като касационен довод при разглеждане на жалбата по реда на чл. 290 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,