Определение № 3834 от 14.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4615/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

С решение № 403 от 23.05.2025 г., постановено по гр.д. № 177/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е потвърдено решение № 260008 от 09.10.2024 г. по гр.д. № 3461/2020 г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлен искът, предявен от „Интрейд инженеринг“ АД против Национален осигурителен институт и „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД за делба на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], с административен адрес в [населено място], [улица], с обща площ по скица от 5 058 кв.м., при квоти: 1933,93 кв.м. идеални части за „Интрейд инженеринг“ АД, 2310 кв.м. идеални части за Национален осигурителен институт и 816,07 кв.м. идеални части за „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД.

Въззивното решение е обжалвано с касационни жалби от „Интрейд инженеринг“ АД и „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД.

Касаторът „Интрейд инженеринг“ АД, представляван от И. А. чрез адвокат Н., поддържа, че въззивното решение е неправилно. Поддържа, че съдът неправилно е решил, че сделката, легитимираща НОИ като собственик в имота, е действителна, че поземленият имот има обслужващ сградите характер, че процедурата по чл.201 от ЗУТ следва да се проведе в рамките на първата фаза на делбата. Поддържа още, че съдът е допуснал нарушения и на процесуалния закон- не е изслушал допусната експертиза и допуснати свидетели.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че решението следва да бъде допуснато до касация поради това, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по такива, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Посочва следните въпроси като правни:

1. Когато в едно дворно място има две или повече сгради, собственост на различни лица, в това число и на несобственици на земята, тя обща част по смисъла на чл. 38 ЗС ли е или запазва самостоятелното си предназначение? Поддържа се противоречие с решение № 481 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 979/2009 г., I г. о., решение № 661/02.11.2010 г. по гр. д. № 1437/2009 г. на I г.о.

2. Предпоставка ли е завършената административна процедура по чл. 201 от ЗУТ за допускане на съдебната делба, респективно за определяне на това дали земята е със статут на обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС? В коя фаза на производството по съдебна делба съдът следва да поиска становище по чл. 201 от ЗУТ, респ. да обезпечи изпълнението на заповедта на кмета на общината за изменение на плана за регулация? Поддържа се противоречие с решение № 60097 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2021 г., II г. о.

3.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност? Поддържа се противоречие с решение № 796 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр д. № 1660/2009 г., I г. о., решение № 323 от 27.09.2012г. на ВКС по гр. д. № 408/2011 г., I г. о.

4.Длъжен ли е въззивният съд да мотивира преценката си, когато не възприема заключение на вещото лице? Поддържа се противоречие с решение № 58 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 408/2010 г., І г.о.

Касаторът „ПФК Нефтохимик“ АД, представляван от И. Д. А., поддържа оплакване, че въззивната инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения и не е санирала такива на първата съдебна инстанция. Поддържа оплакване, че е било нарушено правото му на участие по делото, че съдът не е ценил всички събрани по делото доказателства, а изводите му са необосновани.

В изложението към касационната жалба касаторът е формулирал въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички направени от страните доводи, да изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо.

Ответникът по касация Национален осигурителен институт, представляван от адвокати К. и Д., оспорва да са поставени въпроси, които да са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и да е обосновано приложението на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа постановеното решение да е правилно и законосъобразно.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирани страни- съделители, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният състав е приел, че е сезиран с иск за делба на поземлен имот с площ от 5058кв.м, като в рамките на производството по безспорен начин е установено, че ищецът „Интрейд инженеринг“ АД притежава 1933,93/5058 кв.м. идеални части от УПИ * в кв.3 по плана на[жк]в [населено място], който е отразен в КККР на [населено място] с идентификатор № *, както и че притежава право на собственост върху сгради, застроени върху терена. Приел е, че безспорно е установено, че „ПФК Нефтохимик“ АД притежава 816,07/5058 кв.м. идеални части от описаното УПИ * в кв.3 по плана на[жк]в [населено място]. Приел е за установено от договор за дарение № 1005-02-14/09.07.2019 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 98, том ІV, рег.№ 4093, дело № 938/28.12.1999г. на нотариус Бинка Кирова, че Национален осигурителен институт притежава 2 310/5 058 кв.м. идеални части от същото УПИ * в кв.3, както и притежава право на собственост върху масивна осеметажна сграда, която съответства на сграда с идентификационен № * в КККР на [населено място]. Съдът е посочил, че по делото е установено, че в процесния имот съществуват и две сгради без установен собственик. Съдът е приел още, че възраженията на ищеца, касаещи правата на НОИ върху процесния имот са неоснователни. Договорът за дарение, направено от Община Бургас в полза на НОИ, бил действителен, заявеното първо основание за нищожност на сделката - противоречието със закона- било общо, като ищецът не се е позовал на конкретна императивна правна норма, която да е нарушена. Твърдението на ищеца било, че сделката е нищожна поради липса на правно основание за сключването му и на правомощия за това. Съдът, като се е позовал на чл.34, ал.4 и чл.35, ал.5 от Закона за общинската собственост, в редакцията съгласно ДВ, бр.87/2010г., е приел, че е изпълнен съставът на сделката дарение на имот- частна общинска собственост, налице било решение на общинския съвет и е бил сключен договор в надлежна форма. Приел е, че сделката не заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗС. Посочил е, че нищожност поради заобикаляне на закона (чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД) е налице, когато законът забранява постигането на определен правен резултат с определена сделка, поради което за постигането му се използва друга, позволена от закона сделка. Позовал се е на ТР № 5/28.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, за да приеме, че дарението на идеална част от съсобствен имот в полза на лице, външно за съсобствеността, за да се избегне приложението на чл.33, ал.2 ЗС, не прави сделката нищожна. Приел е, че е неоснователно възражението за нищожност на дарението поради привидност, тъй като по делото не се съдържат доказателства, от които да се направи извод, че е осъществен фактическият състав на „привидна – прикрита“ сделка, така, че да се приложат правилата на прикритата сделка (чл.17 от ЗЗД). Съдът е приел за установено, че НОИ е придобил право на собственост върху имота от собственик, като правото на собственост на Община Бургас било установено с акт за частна общинска собственост № 3379/08.08.2002 г. На следващо място, съдът е приел за неоснователно оспорването от ищеца на правото на собственост на първия ответник върху 2310/5060 ид.ч. от имота, поради недоказаност на възражението му за изтекла в негова полза придобивна давност. Приел е, че по делото се установява, че „Фина механика“ ЕООД / праводател на първия ответник/ било регистрирано през 1996 г. с капитал, представляващ общинско имущество, което изключвало упражняването на владение с намерение за своене в този период. Течението на давността в периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. било спряно по силата на §1 от ЗИД на ЗС, обн. в ДВ, бр.46/06.06.2006 г. до 31.12.2022 г. При това положение съдът е приел, че придобивна давност за притежаваните от Община Бургас 2310/5060 кв.м. идеални части от УПИ * в кв.3 не е текла до 09.07.2019 г., когато общината дарява своите права на Националния осигурителен институт. По отношение на допустимостта на делбата съдът е приел, позовавайки се на ППВС № 4/30.10.1964г., т.1 б. „г“ и „д“, че когато съсобственици на парцела са лица, които притежават самостоятелни обекти в съществуваща сграда в режим на етажна собственост или различни сгради в имота, делбата е недопустима, защото тази разделна собственост на сградите обуславяла статут на обща част на мястото на основание чл.38 от ЗС. Позовал се е на решение № 124/15.02.2021 г., постановено от ВКС по гр. д. № 4849/2019г., І ГО, съгласно което допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място, в което всяка от страните притежава сграда в индивидуална собственост, се преценява с оглед състоянието и градоустройствения статут на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на делбеното производство. Посочил е, че преди въпросът за поделяемостта на имота да е разрешен окончателно с влязъл в сила административен акт – заповед на кмета на общината за изменение на плана за регулация, респ. отказ да бъде допуснато това изменение, съдът не може да пристъпи към постановяване на решение по чл.344 ГПК за допускане на делба, тъй като от него зависи дали земята ще бъде със статут на обща част по смисъла на чл.38 ЗС, в който случай, делбата ще бъде недопустима, или със статут на обикновена съсобственост. Съдът е посочил, че поради липса на приключила процедура по чл.201 ЗУТ делбата на процесния имот се явява недопустима. В подкрепа на своя извод съдът е посочил и факта, че в имота има сгради с неустановен собственик. По изложените съображения, въззивният състав е приел, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

При така изложените мотиви на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Първо г.о., намира, че са налице основания за допускане на решението до касация.

Касационно обжалване на въззивен съдебен акт, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: обща- произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия му извод, и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 от ГПК. Касационното обжалване се допуска и при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

Касационното обжалване на решението на Окръжен съд- Бургас следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия поставен от касатора въпрос/ Когато в едно дворно място има две или повече сгради, собственост на различни лица, в това число и на несобственици на земята, тя обща част по смисъла на чл. 38 ЗС ли е или запазва самостоятелното си предназначение? /. Този въпрос е относим към конкретното дело, тъй като в решаващите си мотиви съдът е разсъждавал върху допустимостта на делбата на застроен поземлен имот, съсобствениците на който имат изградени самостоятелни обекти в него. Установява се и специалният селективен критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото изводите на съда са в противоречие с практиката на ВКС- решение № 481 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 979/2009 г., I г. о., решение № 661/02.11.2010 г. по гр. д. № 1437/2009 г. на I г.о., в които е разяснено, че за да се приеме, че земята има обслужващо предназначение спрямо сграда, съществуваща в режим на етажна собственост или сгради на отделни собственици, построени в имота, следва да е налице пълна идентичност между съсобствениците на поземления имот и собствениците на отделни обекти, застроени в него. По посочените съображения и поради констатираното противоречие между възприетото от въззивния съд и практиката на ВКС, въззивното решение следва да бъде допуснато до касация.

Останалите поставени от касатора въпроси, касаещи правомощията на въззивната инстанция, следва да получат свои отговори с решението по чл.290 от ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.