Определение № 1453 от 26.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 96/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] - чрез адв. Г. Б., против решение № 156 от 20.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 172/2025 г. на Окръжен съд - Кърджали. С посоченото решение е потвърдено решение № 206 от 25.04.2025 г. по гр. д. № 1686/2024 г. на Районен съд - Кърджали, с което [община] е осъдена да заплати на „Стилмед - СА“ ЕООД сумите 23 531.46 лв. (с равностойност 12 031.44 евро) - главница по фактура № 0433/19.10.2023 г., представляваща вземане за продажна цена на доставени инертни материали - филц 671.56 тона, с начислен превоз за доставка на материалите 2 014.68 тон/км, съгласно протокол от 19.10.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 15.11.2024 г. до окончателното плащане, и 3 495.71 лв. (с равностойност 1 787.33 евро) - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.10.2023 г. до 14.11.2024 г., както и сумата 5 171.09 лв. (с равностойност 2 643.94 евро) - разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се прави искане за неговата отмяна и за присъждане на разноски. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (каквато не е посочена), а именно: „ 1. Представлява ли фактурата сама по себе си доказателство за сключен договор за продажба между страните, когато ответникът оспорва получаването на стоката и упълномощаването на лицето, подписало протокола; 2. Допустимо ли е съдът да приеме, че подписан от общински служител приемо - предавателен протокол обвързва общината, когато не е доказано, че този служител е имал правомощия да подписва договори или да приема доставки; 3. Следва ли съдът да приеме за доказана доставка само въз основа на частни документи (фактура, протокол), когато общината твърди липса на материална компетентност и липса на реално предаване на стоката“. Формулирани са и две групи „въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК“ със следното съдържание: „ 1. Могат ли вътрешните правила на общината за финансов контрол да бъдат пренебрегнати от съда, когато от тях зависи дали едно лице има право да приема доставки от името на възложителя; 2. Следва ли въззивният съд да назначи експертиза за реално доставеното количество, когато ответникът оспорва количеството и съдът разполага само с частни документи, изготвени от ищеца“ и „ 1. Произвежда ли автоматично правни последици за общината подписването на фактура от служител, който няма материална компетентност по закона за публичните финанси и вътрешните правила за контрол; 2. Достатъчно ли е едностранно изявление на служител на общината, за да се счете, че стоката е получена, без фактическо предаване и без подпис от лице с правомощие“, като за първата група въпроси се сочи, че са от значение за точното прилагане на закона, а за втората група - че са от значение за развитието на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Стилмед - СА“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. С. М., в който са изложени съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди постановеното от Районен съд - Кърджали осъдително решение срещу [община], съставът на Окръжен съд - Кърджали е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и е достигнал до извод, че [община] дължи на ищеца „Стилмед - СА“ - ЕООД присъдените с решението суми, представляващи незаплатена цена на закупени инертни материали по сключен неформален договор за търговска продажба и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Произнасяйки се по въззивната жалба на ответника [община], въззивният съд е приел, че сключването на договора за продажба е доказано по несъмнен начин от представените с исковата молба фактура № 0433/19.10.2023 г. и протокол за приемане на извършена услуга. Съдът е констатирал, че фактурата съдържа всички изискуеми от чл. 6 ЗСч. реквизити, подписана е от представител на продавача „Стилмед - СА“ ЕООД и от кмета на [община] като представител на купувача и съдържанието й кореспондира със съдържанието на двустранно подписания от представители на двете страни приемо - предавателен протокол, в който са отразени количеството договорени, предадени и получени инертни материали - 671.56 тона филц, тяхната единична и обща цена - съответно 28 лв./тон и 18 803.68 лв. без ДДС, начислената цена за превоз на материалите - 805.87 лв. без ДДС, и общо дължимата сума за доставката в размер на 23 531.46 лв. с ДДС. Въззивният съд е кредитирал заключението на съдебно - счетоводната експертиза от първоинстанционното производство, според което фактурата е осчетоводена надлежно от дружеството - продавач и от [община], но няма извършени плащания за погасяване на дължимата сума. Взел е предвид и показанията на свидетелите Х. А. И. - бивш кмет на [община], и Н. Н. В. - служител на общината към момента на възникване на спорното правоотношение, които са потвърдили, че са подписали фактурата (Х. А.) и протокола (Н. В.), като са изяснили, че инертните материали са закупени и доставени за подпомагане изграждането на помощно игрище на стадион „Арена Арда“ за нуждите на футболния клуб на [населено място]. Съвкупната преценка на доказателствата е мотивирала въззивния съд да счете за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на сключен договор с предмет доставка на инертни материали с количество и на стойност, вписани във фактурата, и оплакванията срещу извода на първоинстанционния за възникнало от договора задължение за [община] да заплати на ищеца дължимата цена на доставените материали, заедно с обезщетение за забава. Въззивният съд се е произнесъл, че сключването на договора и неговото съдържание се установяват пряко от фактурата, която е подписана от представители на двете договарящи страни в правоотношението и в която са посочени всички параметри на продажбената сделка, а двустранно подписаният протокол доказва предаването на закупените материали от продавача и получаването им от купувача. Осчетоводяването от страна на купувача на фактурата, съдържаща всички индивидуализиращи белези на договора за продажба, е квалифицирано от въззивния съд като извънсъдебно признание за факта на сключване на договора и за неговото изпълнение от страна на продавача. Възражението на ответника, че фактурата не го обвързва, тъй като е подписана от лице без представителна власт, е преценено от въззивния съд като неоснователно с оглед показанията на свидетеля Х. А., който е потвърдил, че е подписал фактурата в качеството на кмет на общината. Като неоснователни въззивният съд е преценил и доводите на ответника - жалбоподател, че възлагането на доставката и нейното документално оформяне не са съобразени със съществуващите вътрешни правила за функциониране на Система за финансово управление и контрол в [община]. Въз основа на заключението на съдебно - счетоводната експертиза съдът е приел за установено, че към релевантния за спора момент в [община] действително са съществували правила за предварителен контрол при поемане на финансови задължения, за извършване на разходи и за функциониране на Система за финансово управление и контрол на средствата. Предвид констатациите в заключението, че в счетоводството на [община] са налични предварителна заявка от 13.10.2023 г. за поемане на задължение в размер на 24 000 лв. за доставка на филц за помощно игрище на стадион „Арена Арда“ и последващо издаването на фактурата искане от 02.11.2023 г. за заплащане на сумата 19 609.55 лв., заедно с ДДС в размер на 3 921.91 лв., за извършената доставка, съдът не е възприел доводите на общината за нарушаване на действащите правила. Изложил е и съображения, че правилата за функциониране на Система за финансово управление и контрол в [община] са предназначени да регулират вътрешноорганизационните процеси във връзка с контрола, отчетността и документооборота в общината и доколкото не са известни на третите лица, договарящи с общината, нямат правна стойност за тях и не ги обвързват. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд - Кърджали въззивно решение. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, ако по отношение на него са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В съобразителната част на решението е разяснено, че посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който трябва да обоснове и допълнителните предпоставки, специфични за поддържаното основание за допускане на касационно обжалване; Въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили резултата от делото, поради което не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпреки констатацията, че представената от ищеца двустранно подписана фактура съдържа всички изискуеми от чл. 6 ЗСч. реквизити, индивидуализиращи съдържанието на продажбеното правоотношение, и доказва сключването на договор за продажба между страните, въззивният съд не е основал извода си за наличие на такъв договор единствено на фактурата. За да приеме за доказано сключването на договора, въззивният съд е взел предвид осчетоводяването на фактурата от ответника - купувач, квалифицирано в съответствие с константната практика на Върховния касационен съд като извънсъдебно признание на самия договор и на възникналото от него задължение за плащане на цената на закупените (доставените) инертни материали, и последвалото изпълнение на поетото от продавача договорно задължение за доставяне и предаване на фактурираните количества материали, чието получаване от купувача е потвърдено с подписване на изготвения за целите на продажбата приемо - предавателен протокол. Въззивният съд не е формирал извод, че протоколът е подписан от лице, което няма право да представлява общината и да я обвързва с действията си, а е кредитирал протокола след преценка, че той е подписан от оправомощен служител на общината (свидетелят Н. В.), който е потвърдил с подписа си, че закупените инертни материали са получени от [община]. Несъгласието на касатора с така направените изводи, продиктувано от становището, че фактурата и протоколът не са годни да докажат сключването на договора за продажба, предаването на закупените материали и възникването на задължение за плащане на тяхната цена, не може да предпостави допускане на обжалваното решение до касационен контрол по поставените въпроси, които не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е и отсъствието на посочени от касатора решения на Върховния касационен съд, подкрепящи твърдението, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да се допуска. Останалите въпроси в изложението, означени като „въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК“, също не могат да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване. По начина, по който са зададени, въпросите отразяват поддържаните от касатора доводи и възражения, че фактурата и приемо - предавателният протокол не обвързват [община] по причина, че са подписани от лица без представителна власт в нарушение на вътрешните правила за разходване на средства от общинския бюджет и не са годни да установят сключването на договора, както и получаването на материалите от купувача Въззивният съд не е възприел защитната теза на касатора, тъй като въз основа на доказателствата е формирал решаващи изводи в противоположен смисъл - че фактурата е подписана от законния представител (кмет) на [община], а протоколът - от служител на общината в кръга на правомощията му, че в съвкупност с останалите доказателства фактурата и протоколът доказват сключването на договора и предаването на материалите от продавача на купувача, че няма нарушение на вътрешните правила за предварителен контрол върху поемането на финансови задължения и разходването на средства от общината. При така формираните изводи поставените въпроси не могат да се счетат за обуславящи по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно за недопускане на касационното обжалване. Въпросът дали въззивният съд е следвало да назначи експертиза „за реално доставеното количество“ също няма обуславящо значение за изхода на делото, доколкото при осъществяване на правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд не е констатирал необходимост от назначаване на експертиза с цел изясняване на спора от фактическа страна. Във връзка с въпросите касаторът се е позовал бланкетно на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да обоснове тяхното значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в съответствие с разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което също препятства допускането на касационно обжалване. Освен това, в противоречие с указанията в цитираното тълкувателно решение, че двете хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - точно приложение на закона и развитие на правото, формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване, касаторът е поискал да се допусне касационно обжалване по част от въпросите поради значението им за точното прилагане на закона, а по друга част - поради значението им за развитието на правото. Предвид изложеното, касационно обжалване не следва да се допуска и на второто поддържано основание - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,