Определение № 200 от 13.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3375/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. И., [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат И. И., срещу решение №166 от 28.05.2019 г. по в. гр. дело №1162/2019 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 97 от 23.01.2019 г. по гр.д.№ 2974/2018 г. на Старозагорския районен съд за признаване за установено, че дължи на С. С. Г. – Д., [населено място], сумата 16 700 лв., с която се е обогатил неоснователно чрез получен банков превод с платежно нареждане от 30.01.2014 г., както и сумата 5087.35 лв. – мораторна лихва. Въззивният съд е приел, че процесната сумата, като главница, е преведена от банковата сметка на ищцата към тази на ответника, и след това не е бил извършен насрещен превод, който да възстанови предоставената сума от страна на ищцата. Съответно от страна на ответника не са били представени каквито и да са писмени и/или гласни доказателства, които да доказват по някакъв начин твърдението му, че процесната сума е била преведена на някакво алтернативно правно основание. Ответницата по касационната жалба С. С. Г. – Д., [населено място], оспорва жалбата. Касаторът в изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е повдигнал въпроса за разпределението на доказателствената тежест пи наличието на документ, удостовеляващ плащане без да съдържа обвързаност от определен договор. Посочени са решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №166 от 28.05.2019 г. по в. гр. дело №1162/2019 г. на Старозагорския окръжен съд. Повдигнатият въпрос е обусловил крайното решение. Той обаче е решен по същество съобразно задължителната практика на ВКС, според която ако в документа, удостоверяващ плащане, не е посочено основанието на плащането, по иск за връщане на даденото без основание в тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил или има право да задържи полученото. С всички доказателствени средства той може да доказва какви правни и фактически действия са извършили страните във връзка с извършеното плащане /решение №240 от 26.10.2016 г. по гр. дело №922/2016 г. на ВКС, IV г.о./ Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски въпреки направеното искане, защото няма доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.