Определение № 159 от 29.05.2014 г. на ВКС по д. № 1788/2014 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. Г. срещу въззивното решение на Апелативен съд П. /АС/ по гр.д. №977/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от И. С. срещу касатора, С. Г. / негова съпруга/ и В. Г. / техен син/ иск по чл.135 от ЗЗД – обявено е за относително недействително спрямо ищеца / като кредитор на ответника –касатор/ дарението на недвижим имот, притежаван в СИО, извършено от първите двама ответници в полза на третия ответник. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Поставя като значими за спора и решени в противоречие с цитираната практика на ВКС въпросите: може ли със свидетелски показания да се доказват договори на стойност над 5000 лв.; може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност. Вторият въпрос е от предмета на спора и от значение за изхода му – ТР №1/19.02.10 г., и се решава противоречиво в практиката на ВКС. За уеднаквяването й е образувано ТД №5/13 г. на ОСГТК и на осн. чл.292 ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до постановяване на тълкувателно решение по въпроса – ТР №2/11 Г. ОСГТК. Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение